(Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.)
(1) Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.
(2) Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.