(1) Всяка таблица в семантичния блок започва с ред (ТАВLЕ n), където п е името на таблицата.
(2) Съдържанието на всяка колона в таблицата се описва със следния оператор - (F пате tуре lеп dес {flag {tаblе}).
(3) Символите в оператора по ал. 2 имат следните значения:
- 1. (F) е символът, предхождащ формат на запис;
- 2. (пате) е името на полето;
- 3. (tуре) е типът на полето; типовете са: а) С - символно поле (загражда се със символа " ); б) N - реално поле; в) S - цяло поле с единична точност; г) L - цяло поле с двойна точност; д) D - дата във формат dd.mm.gggg; е) В - логическо поле със стойност Т или F;
- 4. (lеn) е дължина на полето;
- 5. (dес) е броят на десетичните знаци след десетичната точка;
- 6. (flag) е флаг за вида на полето; флаговете са следните: а) празно или 0 - обикновено поле; б) 1 - ключово поле; в) 2 - поле за връзка с класификатор, идентичен с името на полето пате; г) 3 - поле за връзка с таблица и име на поле пате за вход в нея.
(4) Всеки запис е един ред и полетата са в последователност, описана в заглавния блок, разделени със запетая.
(5) В ключово поле не може да има дублирани записи.
(6) Съдържанието на отделните редове на таблицата има структура (D v1 v2 ...), където vi е стойността на полето.
(7) Таблицата завършва с ред (ЕND_ТАВLЕ).
(8) Класификаторите, които се ползват в таблиците на семантичния блок, са дадени в приложение № 1.