Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска

(1) Наредбата се прилага във всички предприятия, места и дейности, обхванати от разпоредбите на чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

(2) Лицата, които за своя сметка работят сами или в сдружение с други, оценяват риска по тази наредба.

(1) Оценяването на риска се извършва от работодателя.

(2) При оценяването на риска участват служби по трудова медицина, органите за безопасност и здраве и другите специалисти от предприятията. При необходимост работодателят привлича и други външни организации и специалисти.

(1) На основата на оценката на риска работодателят:

1. 1. планира и прилага подходящи мерки за предотвратяване на риска, а когато това не е възможно, осигурява защита на работниците и служителите и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до мястото, където има риск;
2. 2. степенува по приоритети мерките за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска, като отчита установения риск, причините за възникване на опасностите, алтернативните решения, вкл. новостите по съответните проблеми, осъществимостта на решенията и възможността за инвестиции;
3. 3. осъществява контрол за изпълнението и ефикасността на предприетите мерки.

(2) Работодателят внася за обсъждане в комитетите и групите по условия на труд въпросите, свързани с оценяването на риска, предложените и предприетите мерки и резултатите от тях.

(1) Източници на информация за оценяване на риска са:

1. 1. нормативните разпоредби;
2. 2. българските и европейските стандарти, стандарти на ISO и IEC;
3. 3. анализи на производствени процеси и професионални дейности по отношение здравето и безопасността при работа;
4. 4. становища и оплаквания от работниците и служителите и/или техни представители и резултати от анкети с тях;
5. 5. данни, предоставяни от производители и доставчици на суровини, материали и оборудване;
6. 6. данни от проведени наблюдения и измервания на факторите на работната среда и на специфични показатели за безопасност на работни процеси, работно оборудване и работни места;
7. 7. данни за злополуки и за общата и професионална заболяемост на работниците и служителите;
8. 8. данни за аварии;
9. 9. данни от медицински наблюдения и изследвания;
10. 10. ръководства и други материали за съответната дейност;
11. 11. периодични издания и база данни относно здраве и безопасност при работа;
12. 12. информация, предоставяна от национални служби и институции, компетентни в областта на здравето и безопасността при работа;
13. 13. научна и техническа литература;
14. 14. всякаква друга информация, полезна за оценяване на риска.

(2) Необходимите за оценяването на риска измервания се извършват от звена на работодателя и/или от юридически и физически лица, упълномощени по съответния ред. Измерват се:

1. 1. специфичните показатели за безопасност на работни процеси, работно оборудване и работни места;
2. 2. стойностите на елементите за микроклимата, токсичните вещества и праха във въздуха, шума, вибрациите, осветлението и лъченията;
3. 3. физическото натоварване на работниците и служителите.

(1) Оценката на риска се преразглежда, когато:

1. 1. настъпят промени, които могат да окажат влияние върху риска - въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.;
2. 2. след настъпили промени в нормативната уредба;
3. 3. оценката е направена на основата на данни и информация, станали невалидни или неподходящи;
4. 4. има условия оценката да бъде подобрена;
5. 5. прилаганите защитни и профилактични мерки са неефективни или неадекватни;
6. 6. резултатите от разследвания на злополуки, аварии, професионални заболявания и инциденти без злополуки налагат преразглеждане.

(2) Преразглеждане на оценката се извършва:

1. 1. по преценка на работодателя;
2. 2. по предписание на контролните органи;
3. 3.(нова - ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 24.11.2020 г.) при извънредна епидемична обстановка.

(3) Периодичността на оценяване на риска се определя от работодателя в зависимост от установения риск и в съответствие с изискванията на нормативните актове.

(1) Подходът при оценяване на риска се избира в зависимост от вида и спецификата на оценяваните обекти и дейности. Подходът следва да бъде съвременен, конкретен, информативен и мултидисциплинарен.

(2) На работни места и при дейности, където условията и обстоятелствата се изменят, прилаганият подход за оценяване на риска трябва да отчита тези изменения.

(1) Идентифицирането на опасностите включва:

1. 1. установяване на: а) наличие на опасности и сравнителен анализ на опасностите по приоритети; б) възможни пътища и начини за въздействие на опасностите; в) обекти, които могат да бъдат увредени - хора, имущество, работна или околна среда;
2. 2. систематично проучване на всички аспекти на дейността: а) анализиране на всички дейности, които се извършват на оценявания обект; б) отчитане на необичайни операции по време на работа; в) отчитане на непланирани, но предвидими събития; г) отчитане възможността за възникване на промишлени аварии; д) анализ на разпоредбите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на приложените предпазни мерки;
3. 3. определяне на тези аспекти на дейността, които могат да причинят вреди;
4. 4. отчитане не само на опасностите, но и на начина на взаимодействие на работниците и служителите с опасностите и как това изменя риска.

(2) Идентифицираните опасности се категоризират по групи в зависимост от вида и естеството им.

(1) За всяка идентифицирана опасност се определят елементите на риска, които тя създава, а именно:

1. 1. тежестта на вредата;
2. 2. вероятността за нанасяне на тази вреда.

(2) Тежестта на вредата се преценява съобразно:

1. 1. вида на обектите, подлежащи на защита - хора, имущество, работна и околна среда;
2. 2. тежестта на възможните наранявания или уврежданията на здравето - незначителни, сериозни, опасни, фатални;
3. 3. обхвата на вредата.

(3) Вероятността за нанасяне на вреда се преценява по:

1. 1. честотата, продължителността и спецификата на излагане;
2. 2. вероятността от възникване на опасно събитие;
3. 3. техническите възможности за избягване или ограничаване на вредата;
4. 4. човешките възможности за избягване или ограничаване на вредата - квалификация, опит и практически знания и умения, осмисляне на рисковете, взаимодействие между хората, психологични, социални и ергономични аспекти и други аспекти, които могат да окажат въздействие върху риска;
5. 5. стойността на показателите и факторите по чл. 10, ал. 2.

(4) Когато в нормативните актове има изчерпателни разпоредби за осигуряване на защита от ясни и лесно определими опасности, разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 могат да не се прилагат. Когато ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, трябва да се провери осигурена ли е защита съгласно разпоредбите на нормативните актове от идентифицираните опасности.

(1) С оценката на риска се установява допустимостта на определения риск и необходимостта от прилагане на мерки за неговото предотвратяване или намаляване и ограничаване.

(2) Основни критерии за установяване допустимостта на риска са:

1. 1. съответствието с разпоредбите на нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
2. 2. приложението на принципите за превантивна дейност, посочени в чл. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
3. 3. отчитането на информацията от източниците на информация, посочени в чл. 10, които нямат силата на нормативен акт, но прилагането им осигурява: а) защита в случаите, когато няма нормативни изисквания; б) по-добра защита в случаите, когато има нормативни изисквания.

(3) Когато в резултат на оценката на риска се прилагат мерки за неговото предотвратяване или намаляване и ограничаване:

1. 1. етапите, посочени в чл. 14, се повтарят;
2. 2. проверява се могат ли да възникнат нови опасности вследствие прилагането на новите мерки;
3. 3. нововъзникналите опасности се включват в списъка на идентифицираните опасности.

(1) Оценяването на риска се документира по ред и начин, определен от работодателя.

(2) Документацията се съхранява от работодателя.

(3) Документацията по оценяване на риска трябва да удостоверява:

1. 1. че е съставена програма за оценяване на риска;
2. 2. начините, средствата, обхвата и степента на изпълнение на програмата;
3. 3. идентифицираните опасности и рискове, включително специфични или необичайни рискове;
4. 4. групите работници и служители, изложени на рискове;
5. 5. оценката на елементите на риска;
6. 6. взетите решения при оценяването на риска, вкл. информацията, на която те се основават;
7. 7. използваните нормативна уредба и информация съгласно чл. 10;
8. 8. използваните данни от наблюдения, изследвания и проучвания от специализирани лаборатории и звена;
9. 9. препоръчаните мерки от оценителите;
10. 10. приетите мерки, срокове и отговорни лица за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска и начини на контрол на изпълнението на тези мерки;
11. 11. условията за преразглеждане на оценката съгласно чл. 11.