(1) Сперма, която се въвежда на митническата територия на Република България, се подлага на проверки и не се допуска за внасяне, ако:
- 1. идва от трета страна, която не е включена в списъка по чл. 19, ал. 1, т. 1;
- 2. идва от център, който не е включен в списъка по чл. 19, ал. 1, т. 2;
- 3. идва от трета страна, от която вносът е забранен;
- 4. ветеринарният сертификат, придружаващ спермата, не отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 4.
(2) Разпоредбите по ал. 1 не се прилагат за сперма, която транзитно преминава през територията на Република България и държавите членки, освен ако не са спазени изискванията за транзитиране.
(3) При възникване на съмнения, че спермата е заразена или замърсена с патогенни микроорганизми, РВМС, през чиято територия се въвежда:
- 1. поставя спермата под карантина, при условие че това не влияе върху жизнеспособността й;
- 2. извършва необходимите изследвания за доказване или отхвърляне на съмнението.
(4) Когато спермата не е допусната за внасяне в Република България съгласно ал. 1 и ако страната изпращач в рамките на 30 дни за дълбоко замразена и незабавно за свежа сперма не разреши връщането й обратно, НВМС може да разпореди нейното унищожаване, като разходите са за сметка на изпращача, получателя или техен представител, без държавата да дължи компенсация за унищожената пратка.