(Доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.)
(1) Българските консулски длъжностни лица в чужбина, при спазване на съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс и ако документът е съставен на български език, могат:
- 1. да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване и са представени от български или чужди граждани;
- 2. да удостоверяват верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани;
- 3. да съставят нотариални завещания на български граждани.
(2) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписа на частен документ, който не подлежи на вписване и е представен от чужд гражданин, се извършва само ако документът е предназначен да произведе действието си на територията на Република България.