(1) Искането трябва да съдържа:
- 1. име, презиме и фамилия на молителя - когато той е физическо лице; постоянен адрес и/или адрес за кореспонденция, когато е различен от постоянния адрес; държава, на която е гражданин, или държава, в която има постоянен адрес;
- 2. наименование и вид на юридическото лице или наименование на едноличния търговец в съответствие със съдебната регистрация - когато молителят е юридическо лице или едноличен търговец; държава, по чийто закон е регистрирано, и адрес на управление и/или адрес за кореспонденция, когато е различен от адреса на управление;
- 3. данни за марката - вид на марката, цветове (ако има), описание на марката;
- 4. дата, от която молителят счита марката си за общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България;
- 5. име, презиме, фамилия и адрес на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв, и пълномощно;
- 6. списък на стоките и/или услугите и класовете им по Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, за които марката се претендира за общоизвестна или за ползваща се с известност на територията на Република България;
- 7. подпис на молителя или на неговия законен представител, или на представителя по индустриална собственост, ако е упълномощен такъв представител;
- 8. печат на молителя, когато той е юридическо лице или едноличен търговец;
- 9. данни дали искането за определяне на марката като общоизвестна или като ползваща се с известност на територията на Република България е подадено във връзка с искане за заличаване по чл. 26 ЗМГО или във връзка с възражение по чл. 36б ЗМГО.
(2) Когато молителите са повече от един, данните по ал. 1, т. 1 и/или 2 се посочват за всеки от тях.
(3) Пълномощното трябва да съдържа данни за молителя по ал. 1, т. 1 и/или 2, данни за представителя по т. 5, входящ или регистрационен номер на марката и/или данни за марката и действията, за които представителят е упълномощен. Когато е упълномощен патентен специалист, в пълномощното се посочват номерът и датата на трудовия договор.
(4) Когато молителите са няколко и единият от тях е българско физическо или юридическо лице, упълномощаването на представител не е задължително. В този случай задължително се посочва адрес за кореспонденция в Република България.
(5) Пълномощното се представя по образец на Патентното ведомство или в друга форма, избрана от молителя.
(6) Когато пълномощното не е на български език и не е на бланка на Патентното ведомство, то трябва да се легализира в отдел “Консулски” на Министерството на външните работи на Република България освен в случаите, когато легализация не се изисква при условията на взаимност.
(7) Когато представителят действа чрез преупълномощаване, се представя пълномощното, доказващо, че лицето, което го е упълномощило, има такова правомощие. Пълномощното на преупълномощителя или заверено негово копие се прилага към пълномощното на представителя.
(8) За оттегляне на упълномощаването Патентното ведомство се уведомява писмено от молителя.
(9) За оттегляне на искането от представителя по индустриална собственост е необходимо изрично упълномощаване от молителя.