(1) В плана за мониторинг операторът посочва мониторинговата методология, чрез която ще се определят променливите величини (данните за дейността, емисионните фактори и коефициентите (факторите) на окисление или превръщане), необходими за изчисляване на емисиите на парникови газове.
(2) Методологията по ал. 1 може да се основава на изчисление или измерване.
(3) Изчислението на емисиите на въглероден диоксид се извършва по следната формула: СО2 емисии = данни за дейността х емисионен фактор х коефициент на окисление.
(4) Методологията, основана на изчисление, включва и избирането на съответния за дадена дейност алгоритъм за определяне на променливите величини (данните за дейността, емисионните фактори, коефициент на окисление и коефициент на превръщане) в съответствие с методиката по § 3.
(5) При изчисляване на променливите величини за съответните видове дейности се използва комбинация от най-високите алгоритми, освен ако това е технически неосъществимо или би довело до неразумно високи разходи.
(6) Операторът може да предложи да измерва емисиите, ако е способен да покаже, че:
- 1. измерването дава по-висока точност, отколкото съответното изчисление, прилагайки комбинация от най-високите алгоритми;
- 2. сравнението между измерването и изчислението е основано на идентичен списък от източници и емисии.
(7) Ако използва методология, основана на измерване, операторът следва да осигури спазването на изискванията на чл. 44 от Закона за измерванията и използваните средства за измерване следва да бъдат калибрирани, настроени и проверявани от акредитирана лаборатория.
(8) За всеки период на докладване операторът е длъжен да подкрепи измерените емисии чрез изчисление съгласно методиката по § 3.
(9) Операторът комбинира измерването и изчислението за различни източници, принадлежащи към една инсталация, ако това не води до пропуски или двойно отчитане на емисии, с одобрение на компетентния орган по чл. 2, ал. 1.