(1) Нормите се отнасят за емисиите на вредни вещества в производствени и вентилационни газове след последния технологичен агрегат или пречиствателното съоръжение, преди изпускащото устройство, без да се разреждат със свеж въздух. Навсякъде в наредбата нормите в mg/m3 и количеството на газовете в m3 се разбират при тези условия.
(2) За процеси и дейности, непосочени в чл. 22 - 42, количеството на газовете в m3./h и измерените концентрации на вредни вещества в тях се определят при следните условия:
- 1. за процеси, в които се използват горивни уредби, измерените концентрации се привеждат към съдържанието на кислород в обемни проценти: а) производство на асфалтови смеси - 17%; б) производство на стъкло - 8% при тиглови и ванни пещи с непрекъснат процес и 13% при периодично действащи (дневни) пещи; в) директно сушене на продукти и материали с горещи газове, получени в горивна камера - 17%; г) топене на минерални материали, като базалт, шлаки и др. - 8%; д) подгряване на метали за валцоване и други обработки - 5 %; е) производство на набъбнал перлит, шисти или глини - 14%; ж) изгаряне на дървесни и растителни отпадъци, хартия, слама - 11%; з) изгаряне на луга от производството на целулоза - 5%;
- 2. емисиите се определят спрямо състава и общото количество на изходящите газове и определеното съдържание на кислород в тях за съответния процес преди изпускащото устройство.
(3) Когато измереното съдържание на кислород е различно от определеното за съответния процес или е увеличено поради разреждането на газовете, измерената емисия се коригира, като се умножи с коефициента К, определен по формулата: К = (21-Он)/(21-Ои), където: Он е съдържанието на кислород в обемни проценти за съответния процес или на изхода от технологичната линия; Ои - измереното съдържание на кислород в обемни проценти след пречиствателното съоръжение или преди изпускане на газовете в атмосферата.