(1) Компетентният орган не може да изисква застраховка за професионална отговорност или гаранция от доставчик, който се установява на територията на Република България и е предоставил еквивалентна гаранция в друга държава членка.
(2) В случаите по ал. 1, когато предоставената гаранция покрива само частично рисковете, компетентният орган може да изисква допълнителна гаранция, която да обхване непокритите рискове.
(3) Когато компетентният орган изисква от доставчика да сключи застраховка за професионална отговорност или да предостави друга гаранция, той приема като достатъчни доказателства удостоверения или други документи за застрахователно покритие, издадени от кредитни институции и застрахователи, установени в други държави членки.