(1) При смърт на лицето, на чието име е издадена заповедта за настаняване, наемните отношения се прекратяват с преживелия съпруг/съпруга и/или с представителя на неговите ненавършили пълнолетие деца след изтичане на две години от смъртта.
(2) Когато смъртта на лицето по ал. 1 е настъпила вследствие на трудова злополука, наемният договор се прекратява след навършване пълнолетие на най-малкото дете на починалия.