Наредба за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни

(1) С наредбата се определят изискванията към производителите и търговците относно наименованията, състава, характеристиките, етикетирането, представянето и рекламата, на които трябва да отговарят храните за кърмачета и преходните храни.

(2) Не се допуска продажба на храни за кърмачета и преходни храни, които не отговарят на изискванията на наредбата.

(3) Само храните за кърмачета могат да се продават или да се представят като подходящи за задоволяване на хранителните потребности на здрави кърмачета през първите месеци от раждането им до момента на въвеждане на подходяща допълнителна храна.

(1) Наименованията, под които се продават храните, предназначени за кърмачета, са: “храни за кърмачета” и “преходни храни”.

(2) Когато храните са произведени изцяло на базата на белтък от краве мляко, наименованията, под които се продават, са съответно “млека за кърмачета” и “преходни млека”.

(1) Храните за кърмачета трябва да отговарят на изискванията съгласно приложение № 1, като се имат предвид спецификациите, определени в приложение № 2.

(2) Когато храните за кърмачета са произведени от белтък на краве мляко, определен в т. 2.1 от приложение № 1, със съдържание на белтък от 0,45 g/100 kJ (1,8 g/100 kcal) до 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal), пригодността на храната да задоволи специфичните хранителни потребности на кърмачетата се доказва чрез подходящи изследвания, проведени в съответствие с общоприето експертно ръководство относно подготовката и провеждането на такива изследвания.

(3) Когато храните за кърмачета са произведени от белтъчните хидролизати, определени в т. 2.2 от приложение № 1, със съдържание на белтък от 0,45 g/100 kJ (1,8 g/100 kcal) до 0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal), пригодността на храната да задоволи специфичните хранителни потребности на кърмачетата се доказва чрез подходящи изследвания, проведени в съответствие с общоприето експертно ръководство относно подготовката и провеждането на такива изследвания. Храните трябва да отговарят на съответните спецификации, определени в приложение № 3.

(4) Преходните храни трябва да отговарят на изискванията съгласно приложение № 4, като се имат предвид спецификациите, определени в приложение № 2.

(5) Храните за кърмачета и преходните храни се произвеждат от определените в приложения № 1 и 4 източници на белтък и от други хранителни съставки, които въз основа на общоприети научни доказателства са определени за подходящи да задоволят специфичните хранителни потребности на новородените кърмачета, кърмачетата до 6-месечна възраст и кърмачетата на възраст над 6 месеца. Пригодността на такива източници се доказва чрез систематични проверки на съществуващите данни относно очакваните ползи и критериите за безопасност и при необходимост - чрез подходящи изследвания, проведени в съответствие с общоприето експертно ръководство относно подготовката и провеждането на такива изследвания.

(6) Изискванията по ал. от 1 - 4 се прилагат и по отношение на диетичните храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета.

(7) Храните за кърмачета и преходните храни преди консумация не трябва да подлежат на допълнителна обработка с изключение на добавянето на вода.

(8) При производството на храни за кърмачета и преходни храни се спазват забраните и ограниченията за употреба на хранителни съставки, определени в приложения № 1 и 4.

(1) При производството на храни за кърмачета и преходни храни се използват само веществата, определени в приложение № 5, с цел да се осигурят потребностите от:

1. 1. витамини;
2. 2. минерални вещества;
3. 3. аминокиселини и други съединения, съдържащи азот;
4. 4. други вещества със специално хранително предназначение.

(2) При използването на веществата съгласно приложение № 2 се спазват критериите за чистота на веществата при производството на храни, определени в приложимото Общностно законодателство и в наредбите по чл. 6 от Закона за храните.

(1) Храните за кърмачета и преходните храни не трябва да съдържат каквито и да са вещества в количества, които биха застрашили здравето на кърмачетата и малките деца.

(2) В храните за кърмачета и в преходните храни не трябва да се съдържат тежки метали и биологични замърсители в количества над максимално допустимите.

(3) Допустимото количество на остатъци от пестициди в храните за кърмачета и в преходните храни е 0,01 mg/kg за всеки пестицид в продукта, готов за консумация или възстановен съгласно указанията на производителя. Количествата на пестицидните остатъци се определят по стандартизирани общоприети методи.

(4) Специфичните максимално допустими количества остатъци от пестициди или пестицидни метаболити в храните за кърмачета и в преходните храни, които се допускат по изключение, са определени в приложение № 6.

(5) Допустимото количество Афлатоксин М1 в храните за кърмачета и в преходните храни е 0,1 mg/kg готов за консумация продукт.

(1) Не се допуска използването на пестицидите, определени в приложение № 7, при земеделски продукти, предназначени за производство на храни за кърмачета и на преходни храни.

(2) За целите на официалния контрол пестицидите, определени във:

1. 1. таблица 1 на приложение № 7, не сe считат за използвани, ако количеството на остатъци от пестициди не е по-голямо от 0,003 mg/kg продукт; това ниво се приема за граница за количествено определяне на използваните аналитични методи и подлежи на редовен преглед, като се има предвид техническият прогрес;
2. 2. таблица 2 на приложение № 7, не сe считат за използвани, ако количеството на остатъци от пестициди не е по-голямо от 0,003 mg/kg продукт; това ниво подлежи на редовен преглед, като се имат предвид данните за замърсяването на околната среда.

(3) Количествата остатъци от пестициди, определени в ал. 1 и 2 и в чл. 5, ал. 4, се отнасят за продукта, готов за консумация или възстановен съгласно указанията на производителя.

(4) Храните за кърмачета, предназначени за износ, могат да отговарят и на съответните приложими международни стандарти, установени в Кодекс Алиментариус.

(1) При етикетирането на храните за кърмачета и на преходните храни се спазват общите изисквания към етикетирането на храните, определени с Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 62 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2002 г., бр. 19 и 100 от 2003 г., бр. 82 от 2005 г. и бр. 20 и 75 от 2007 г.), като се обявяват задължително и следните данни:

1. 1. при храните за кърмачета - информация, че продуктът е подходящ да задоволи специфичните хранителни потребности на новородени в случаите, когато те не са кърмени;
2. 2. при преходните храни: а) информация, че продуктът е подходящ да задоволи само специфичните хранителни потребности на кърмачета над 6 месеца; б) указание, че продуктът се използва само като част от разнообразното хранене на тези кърмачета; в) указание, че продуктът не може да се използва като заместител на майчината кърма през първите 6 месеца на кърмачето и че решението за въвеждане на допълнително хранене на деца под тази възраст следва да се вземе на база препоръката на квалифициран специалист в областта на медицината, фармацията и храненето или друг професионалист в областта на майчини и детски грижи; преценката следва да се извърши на база данните за индивидуалните потребности и нарастването на теглото на кърмачето;
3. 3. при храните за кърмачета и преходните храни: а) енергийната стойност в kJ и kcal и съдържанието на белтъци, липиди и въглехидрати, изразено в количество на 100 ml от готовия за употреба продукт; б) средното количество на всеки от витамините и минералите, посочени в приложения № 1 и 4, и количеството на холин, инозитол и карнитин, когато са добавени, на 100 ml от готовия за употреба продукт; в) инструкции за правилно приготвяне, съхранение и предлагане на продукта и предупреждение за възможни рискове за здравето в случай на неправилно приготвяне и съхранение.

(2) Освен данните по ал. 1, т. 3, букви “а” и “б” може да се представи и информация за:

1. 1. средното количество на хранителните вещества съгласно приложение № 5 за храните за кърмачета и преходните храни, изразени като цифрова стойност на 100 ml готов за употреба продукт, когато това не е посочено като изискване съгласно ал. 1, т. 3, буква “б”;
2. 2. витамините и минералите, включени в приложение № 8, изразена като процент от референтните стойности, определени в същото приложение, на 100 ml готов за консумация продукт, като допълнение към цифровата стойност за преходните храни.

(3) Върху етикетите на храните за кърмачета се поставя надпис “важно” или негов синоним, след който се добавят:

1. 1. текст, изтъкващ първостепенното значение на кърменето;
2. 2. текст, препоръчващ продуктът да се използва само след консултация със специалист в областта на медицината, фармацията и храненето или други професионалисти, отговорни за грижата за майката и детето.

(4) Етикетът на храните за кърмачета и преходните храни трябва да се оформи по начин, който да предоставя цялата необходима информация за подходящата употреба на продукта, така че да не обезкуражава кърменето. Използването на определенията “хуманизирани”, “матернизирани” и “адаптирани” или на други подобни определения се забранява.

(5) Етикетът на храните за кърмачета не трябва да съдържа изображения на бебета или други образи или текст, които да идеализират употребата на този продукт. Етикетът може да съдържа графични символи единствено с цел по-лесно разпознаване на продукта и за илюстрация на начина на употреба.

(6) При етикетирането на храните за кърмачета може да се обявяват хранителни и здравни претенции само в случаите и при спазване на условията, определени в приложение № 9.

(7) Когато при етикетирането се използва и някой друг от официалните езици на Европейската общност, означението по чл. 2, ал. 1 трябва да е в съответствие с приложение № 10.

(8) Когато при етикетирането се използва и някой друг от официалните езици на Европей-ската общност, означението по чл. 2, ал. 2 трябва да е в съответствие с приложение № 11.

(1) Изискванията, забраните и ограниченията на чл. 7, ал. 3 - 6 се прилагат при:

1. 1. представянето на храните за кърмачета и преходните храни, което включва тяхната форма, външния им вид, начина на опаковане, използваните опаковъчни материали, начина, по който са подредени, и местата, където са изложени;
2. 2. рекламата на храните.

(2) Храните за кърмачета могат да се рекламират само в научни и други специализирани за отглеждането на кърмачета издания. Рекламата трябва да съдържа само научно потвърдени данни и да не създава убеждението, че изкуственото хранене може да замести или е по-добро от кърменето.

(3) При търговия на дребно се забранява всякаква реклама на храните за кърмачета на мястото на продажба, предоставянето на храните като мостри или други практики на промоция на продуктите на крайните потребители, като: купони за отстъпка, премии, специални продажби или изложби, продажба на продуктите на цена под тяхната себестойност, както и предлагане на продукта с покупката на друг вид продукт.

(4) Производителите и дистрибуторите на храни за кърмачета не могат да разпространяват сред населението, бременните жени, майките или членове на техните семейства без-платни продукти, продукти с намалена цена, мостри или каквито и да са други подаръци с рекламна цел независимо дали директно или индиректно чрез системата на здравеопазването или чрез здравните работници.

(1) Информацията за храните за кърмачета и малки деца, предоставяна на семей-ствата и на лица, които се занимават с въпросите на храненето на кърмачетата и малките деца, трябва да е обективна и пълна от гледна точка на планирането, предоставянето, разработването и разпространението на информацията и контрола.

(2) Печатните или аудио-визуалните информационни и образователни материали, отнасящи се до храненето на кърмачетата и предназначени за бременни жени и майки на кърмачета и малки деца, трябва да съдържат ясна информация за:

1. 1. ползите и предимствата на кърменето;
2. 2. храненето на майката, подготовката за кърменето и поддържането му;
3. 3. възможни негативни ефекти върху кърменето при въвеждане на частично хранене с биберон;
4. 4. трудността да се поднови кърменето, в случай че то е прекъснато;
5. 5. правилното използване на храните за кърмачета, когато е необходимо.

(3) Когато материалите по ал. 2 съдържат информация за употребата на храните за кърмачета, те трябва да включват социалните и финансовите последици при употребата на храните, както и здравните рискове, свързани с използването на неподходящи храни или начини на хранене и по-специално опасностите за здравето поради неправилно използване на храни за кърмачета. Такива материали не трябва да съдържат изображения, които идеализират използването на храните за кърмачета.

(1) Лице, което иска да пусне на пазара на територията на Република България храна за кърмачета, трябва предварително да уведоми специализираните органи на държавния здравен контрол, като им предостави образец от етикета на храната.

(2) В случай на пускане на пазара на храна за кърмачета на територията на друга държава членка уведомлението по ал. 1 се прави до компетентния орган на тази държава членка по смисъла на член 9, параграф 4 на Директива 89/398/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специфична хранителна употреба.

(1) Производителите и дистрибуторите на храни за кърмачета могат да предоставят като дарение информационни или образователни материали или апаратура, свързана с тях, само след отправена молба за това и с писменото одобрение на специализираните органи на държавния здравен контрол или в рамките на указания, дадени от тези органи.

(2) Материалите или апаратурата по ал. 1 се разпространяват само чрез системата на здравеопазването. Те могат да носят изписано името или знака на фирмата дарител, но не и на запазена търговска марка храни за кърмачета.

(3) Храните за кърмачета, предоставени безвъзмездно под формата на дарение или на по-ниска цена на институции или организации, независимо дали са предназначени за употреба във или за разпространение извън тях, могат да се използват или разпространяват само за кърмачета, които трябва да се хранят с храни за кърмачета, и само за периода, за който трябва да бъдат хранени кърмачетата.

(1) Максимум 0,45 g/100 kJ 0,7 g/100 kJ (1,8 g/100 kcal) (3 g/100 kcal) (1) Храни за кърмачета, произведени от белтъци на кравето мляко, със съдържание на белтъци между минималното количество и 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal) следва да са в съответствие с чл. 3, ал. 2. За осигуряване на еднаква енергийна стойност храните за кърмачета трябва да съдържат количество от всяка есенциална и полуесенциална аминокиселина, равно най-малко на количеството, съдържащо се в референтния белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение № 2). Въпреки това при изчисление концентрациите на метионина и цистина могат да се вложат заедно, ако съотношението метионин : цистин не е по-голямо от 2, а концентрациите на фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако съотношението тирозин : фенилаланин не е по-голямо от 2. Съотношението метионин : цистин може да бъде по-голямо от 2, но не трябва да превишава 3, при условие че пригодността на продукта за специални хранителни цели на кърмачетата е показана посредством съответните изследвания, извършени в съответствие с общоприето експертно ръководство относно подготовката и провеждането на такива изследвания. 2.2. Храни за кърмачета, произведени от белтъчни хидролизати Минимум (1) Максимум 0,45 g/100 kJ 0,7 g/100 kJ (1,8 g/100 kcal) (3 g/100 kcal) (1) Храни за кърмачета, произведени от белтъчни хидролизати, със съдържание на белтъци между минималното количество и 0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal) отговарят на изискванията на чл. 3, ал. 3. За осигуряване на еднаква енергийна стойност храните за кърмачета трябва да съдържат количество от всяка есенциална и полуесенциална аминокиселина, равно най-малко на количеството, съдържащо се в референтния белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение № 2). Въпреки това при изчисление концентрациите на метионина и цистина могат да се вложат заедно, ако съотношението метионин : цистин не е по-голямо от 2, а концентрациите на фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако съотношението тирозин : фенилаланин не е по-голямо от 2. Съотношението метионин : цистин може да бъде по-голямо от 2, но не трябва да превишава 3, при условие че пригодността на продукта за специални хранителни цели на кърмачетата е показана посредством съответните из-следвания, извършени в съответствие с общоприето експертно ръководство относно подготовката и провеждането на такива изследвания. Съдържанието на L-карнитин трябва да е не по-малко от 0,3 mg/100 kJ (1,2 mg/100 kcal). 2.3. Храни за кърмачета, произведени от белтъчни изолати от соя, самостоятелно или в смес от белтъци от краве мляко Минимум Максимум 0,56 g/100 kJ 0,7 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal) (3 g/100 kcal) За производство на тези храни за кърмачета се използват единствено белтъчни изолати от соя. За осигуряване на еднаква енергийна стойност храните за кърмачета трябва да съдържат количество от всяка есенциална и полуесенциална аминокиселина, равно най-малко на количеството, съдържащо се в референтния белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение № 2). Въпреки това при изчисление концентрациите на метионина и цистина могат да се вложат заедно, ако съотношението метионин : цистин не е по-голямо от 2, а концентрациите на фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако съотношението тирозин : фенилаланин не е по-голямо от 2. Съотношението метионин : цистин може да бъде по-голямо от 2, но не трябва да превишава 3, при условие че пригодността на продукта за специални хранителни цели на кърмачетата е показана посредством съответните изследвания, извършени в съответствие с общо-прието експертно ръководство относно подготовката и провеждането на такива изследвания. Съдържанието на L-карнитин трябва да е не по-малко от 0,3 mg/ 100 kJ (1,2 mg/100 kcal). 2.4. Във всички случаи влагането на аминокиселини в храните за кърмачета се прави единствено с цел подобряване на хранителната стойност на белтъците и само в съотношения, необходими за тази цел. 3. ТАУРИН В случай че бъде вложен към храните за кърмачета, количеството на таурин не трябва да превишава 2,9 mg/100 kJ (12 mg/100 kcal). 4. ХОЛИН Минимум Максимум 1,7 mg/100 kJ 12 mg/100 kJ (7 mg/100 kcal) (50 mg/100 kcal) 5. ЛИПИДИ Минимум Максимум 1,05 g/100 kJ 1,4 g/100 kJ (4,4 g/100 kcal) (6,0 g/100 kcal) 5.1. Забранява се употребата на следните вещества: а) сусамово масло; б) памучно масло. 5.2. Лауринова киселина и миристинова киселина Минимум Максимум - поотделно или заедно: 20 на сто от общото съдържание на мазнини 5.3. Съдържанието на трансмастни киселини не трябва да превишава 3 на сто от общото съдържание на мазнини. 5.4. Съдържанието на ерукова киселина не трябва да превишава 1 на сто от общото съдържание на мазнини. 5.5. Линолова киселина (под формата на глицериди = линолеати): Минимум Максимум 70 mg/100 kJ 285 mg/100 kJ (300 mg /100 kcal) (1200 mg/100 kcal). 5.6. Съдържанието на алфа-линоленова киселина трябва да е не по-малко от 12 mg/100 kJ (50 mg/100 kcal). Съотношението линолова: алфа-линоленова киселина трябва да е не по-малко от 5 и не по-голямо от 15. 5.7. Могат да се влагат дълговерижни полиненаситени мастни киселини (ПНМК) (с 20 и 22 въглеродни атома). В този случай тяхното съдържание не трябва да превишава: а) 1 на сто от общото съдържание на мазнини за n-3 дълговерижни ПНМК, и б) 2 на сто от общото съдържание на мазнини за n-6 дълговерижни ПНМК (1 на сто от общото съдържание на мазнини за арахидонова киселина (20 : 4 n-6). Съдържанието на ейкозапентаеновата киселина (20 : 5 n-3) не трябва да превишава съдържанието на докозахексаеновата киселина (22 : 6 n-3). Съдържанието на докозахексаеновата киселина (22 : 6 n-3) не трябва да превишава съдържанието на n-6 дълговерижни ПНМК. 6. ФОСФОЛИПИДИ Количеството на фосфолипиди в храните за кърмачета не трябва да е по-голямо от 2 g/l. 7. ИНОЗИТОЛ Минимум Максимум 1 mg/100 kJ 10 mg/100 kJ (4 mg/100 kcal) (40 mg/100 kcal) 8. ВЪГЛЕХИДРАТИ Минимум Максимум 2,2 g/100 kJ 3,4 g/100 kJ (9 g/100 kcal) (14 g/100 kcal) 8.1. Могат да се използват само следните въглехидрати: а) лактоза; б) малтоза; в) захароза; г) глюкоза; д) малто-декстрини; е) сироп на глюкоза или сух сироп на глюкоза; ж) предварително приготвено нишесте, естествено несъдържащо глутен; з) желатинизирано нишесте, естествено несъдържащо глутен. 8.2. Лактоза Минимум Максимум 1,1 g/100 kJ - (4,5 g/100 kcal) - Това условие не се прилага за храни за кърмачета, в които соевите белтъчни изолати са повече от 50 на сто от общото съдържание на белтък. 8.3. Захароза Захарозата може да се влага само в храни за кърмачета, произведени от белтъчни хидролизати. В случай че е вложена, съдържанието на захароза не трябва да превишава 20 на сто от общото съдържание на въглехидрати. 8.4. Глюкоза Глюкозата може да се влага само в храни за кърмачета, произведени от белтъчни хидролизати. В случай че е вложена, съдържанието на глюкоза не трябва да превишава 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal). 8.5. Предварително приготвено нишесте и/или желатинизирано нишесте Минимум Максимум - 2 g/100 ml и 30 на сто от общото съдържание на въглехидрати 9. ФРУКТО-ОЛИГОЗАХАРИДИ И ГАЛАКТО-ОЛИГОЗАХАРИДИ В храните за кърмачета могат да се влагат фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди. В тези случаи тяхното съдържание не трябва да превишава 0,8 g/100 ml в комбинация от 90 на сто олигогалактозил-лактоза и 10 на сто високо молекулярно тегло олигофруктозил-захароза. Други комбинации и максимално допустими количества на фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди могат да се използват в съответствие с чл. 3, ал. 5. 10. МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА 10.1. Храни за кърмачета, произведени от белтъците на кравето мляко или от белтъчни хидролизати На 100 kJ На 100 kcal минимум максимум минимум максимум Натрий (mg) 5 14 20 60 Калий (mg) 15 38 60 160 Хлорид (mg) 12 38 50 160 Калций (mg) 12 33 50 140 Фосфор (mg) 6 22 25 90 Магнезий (mg) 1,2 3,6 5 15 Желязо (mg) 0,07 0,3 0,3 1,3 Цинк (mg) 0,12 0,36 0,5 1,5 Мед (mg) 8,4 25 35 100 Йод (mg) 2,5 12 10 50 Селен (mg) 0,25 2,2 1 9 Манган (mg) 0,25 25 1 100 Флуорид (mg) - 25 - 100 Съотношението калций : фосфор не трябва да е по-малко от 1 и по-голямо от 2. 10.2. Храни за кърмачета, произведени от белтъчни изолати от соя, самостоятелно или в смес с белтъци от краве мляко. Прилагат се всички изисквания на т. 10.1 с изключение на тези, отнасящи се до желязото и фосфора, които са следните: На 100 kJ На 100 kcal минимум максимум минимум максимум Желязо (mg) 0,12 0,5 0,45 2 Фосфор (mg) 7,5 25 30 100 11. ВИТАМИНИ На 100 kJ На 100 kcal минимум максимум минимум максимум Витамин А (mg-RE) (1) 14 43 60 180 Витамин D (mg)

(2) 0,25 0,65 1 2,5 Тиамин (mg) 14 72 60 300 Рибофлавин(mg) 19 95 80 400 Ниацин (mg)

(3) 72 375 300 1500 Пантотенова киселина (mg) 95 475 400 2000 Витамин В6 (mg) 9 42 35 175 Биотин (mg) 0,4 1,8 1,5 7,5 Фолиева киселина (mg) 2,5 12 10 50 Витамин В12 (mg) 0,025 0,12 0,1 0,5 Витамин С (mg) 2,5 7,5 10 30 Витамин К (mg) 1 6 4 25 Витамин Е (mg a-TЕ)

(4) 0,5/g ПНМК, 1,2 0,5/g ПНМК, 5 изразени изразени като линоло- като линоло- ва киселина, ва киселина, коригирани коригирани за двойните за двойните връзки

(5) , връзки (5), но в никакъв но в никакъв случай по- случай по- малко от малко от 0,1 mg/100 0,5 mg/100 усвоими kJ усвоими kcal (1) RЕ = всички трансретинол еквиваленти. (2) Под формата на холекалциферол, от който 10 mg = 400 i.u. витамин D. (3) Предварително образуван ниацин. (4) a-ТЕ = d-a-токоферол еквивалент. (5) 0,5 mg a-ТЕ/1 g линолова киселина (18:2 n-6); 0,75 mg a-ТЕ/1 g a-линолова киселина (18:3 n-3); 1,0 mg a-ТЕ/1 g арахидонова киселина (20:4 n-6); 1,25 mg a-ТЕ/1 g ейкозапентаенова киселина (20:5 n-3); 1,5 mg a-ТЕ/1 g докозахексанова киселина (22:6 n-3). 12. НУКЛЕОТИДИ Могат да се влагат следните нуклеотиди: Максимум (1) (mg/100 kJ) (mg/100 kcal) Цитидин 5?-монофосфат 0,60 2,50 Уридин 5?-монофосфат 0,42 1,75 Аденозин 5?-монофосфат 0,36 1,50 Гуанозин 5?-монофосфат 0,12 0,50 Инозин 5?-монофосфат 0,24 1,00 (1) Общата концентрация на нуклеотидите не трябва да надвишава 1,2 mg/100 kJ (5 mg/100 kcal).

(1) в mg/100 kcal Цистин 9 38 Хистидин 10 40 Изолевцин 22 90 Левцин 40 166 Лизин 27 113 Метионин 5 23 Фенилаланин 20 83 Треонин 18 77 Триптофан 8 32 Тирозин 18 76 Валин 21 88 (1) 1kJ = 0,239 kcal

(1) 14 43 60 180 Витамин D (mg)

(2) 0,25 0,75 1 3 Тиамин (mg) 14 72 60 300 Рибофлавин(mg) 19 95 80 400 Ниацин (mg)

(3) 72 375 300 1500 Пантотенова киселина (mg) 95 475 400 2000 Витамин В6 (mg) 9 42 35 175 Биотин (mg) 0,4 1,8 1,5 7,5 Фолиева киселина (mg) 2,5 12 10 50 Витамин В12 (mg) 0,025 0,12 0,1 0,5 Витамин С (mg) 2,5 7,5 10 30 Витамин К (mg) 1 6 4 25 Витамин Е (mg a-ТЕ)

(4) 0,5/g поли- 1,2 0,5/g поли- 5 ненаситени ненаситени мастни мастни киселини, киселини, изразени изразени като лино- като лино- лова кисе- лова кисе- лина, кори- лина, кори- гирани за гирани за двойните двойните връзки

(5) , връзки (5), но не по- но не по- малко от малко от 0,1 mg/100 0,5 mg/100 усвоими kJ усвоими kcal (1) RЕ = всички трансретинол еквиваленти. (2) Под формата на холекалциферол, от който 10 mg = 400 i.u. витамин D. (3) Предварително образуван ниацин. (4) a-ТЕ = d-a-токоферол еквивалент. (5) 0,5 mg a-ТЕ/1 g линолова киселина (18:2 n-6); 0,75 mg a-ТЕ/1 g a-линолова киселина (18:3 n-3); 1,0 mg a-ТЕ/1 g арахидонова киселина (20:4 n-6); 1,25 mg a-ТЕ/1 g ейкозапентаенова киселина (20:5 n-3); 1,5 mg a-ТЕ/1 g докозахексанова киселина (22:6 n-3). 10. НУКЛЕОТИДИ Могат да се влагат следните нуклеотиди: Максимум (1) (mg/100 kJ) (mg/100 kcal) Цитидин 5?-монофосфат 0,60 2,50 Уридин 5?-монофосфат 0,42 1,75 Аденозин 5?-монофосфат 0,36 1,50 Гуанозин 5?-монофосфат 0,12 0,50 Инозин 5?-монофосфат 0,24 1,00 (1) Общата концентрация на нуклеотидите не трябва да надвишава 1,2 mg/100 kJ (5 mg/100 kcal).