При успешни проверки по чл. 19 и 20 се проверява:
- 1. дали унифицираните данни следва да се поддържат в съответствие с нормативната уредба и дали е допустимо статусът на унифицираните данни да бъде „използваем“; определя се „източникът“ – наименованието на стандарта, нормативният акт или друг документ, с който е въведено определението на унифицираните данни, за вписването му по партидата на обекта;
- 2. дали наименованието на унифицираните данни е уникално по отношение на наименованията на останалите вписани унифицирани данни, които са със статус „използваем“;
- 3. дали посочените вид и състав на данните отговарят на изискванията на нормативната уредба;
- 4. списъкът от унифицирани данни, ако такъв е посочен в обстоятелството „Вид или състав на данните“ в заявлението, за наличие на дублирани унифицирани данни и за наличието на циклична свързаност;
- 5. дали посочените лица с право на достъп до данните отговарят на изискванията на нормативната уредба или дали не са посочени лица с право на достъп до данните, но такива следва да бъдат посочвани.