При успешни проверки по чл. 29 и 30 се проверява:
- 1. дали пакетът от данни следва да се поддържа в съответствие с нормативната уредба и дали е допустимо статусът на пакета от данни да бъде „използваем“; определя се „източникът“ – наименованието на стандарта, нормативният акт или друг документ, с който е въведено определението на пакет от данни, за вписването му по партидата на обекта;
- 2. дали наименованието на пакета от данни е уникално по отношение на наименованията на останалите вписани пакети от данни, които са със статус „използваем“;
- 3. дали е предоставен като приложение документ с файловото съдържание на пакета от данни; проверява се дали приложеният документ съответства на документ, регистриран в регистъра на информационните обекти или заявен за вписване със същото заявление; проверява се дали документът е подписан от административния орган, заявил вписването;
- 4. дали съгласно нормативната уредба заявителят е първичен администратор на данни по отношение на заявения пакет от данни; когато това не е така, се уведомява първичният администратор и при наличие на бележки те се вземат предвид.