(1) При успешни проверки по чл. 44 и 45 се проверява:
- 1. дали номенклатурата следва да се поддържа в съответствие с нормативната уредба и дали е допустимо статусът на номенклатурата да бъде „използваема“; определя се „източникът“ – наименованието на стандарта, нормативният акт или друг документ, с който е въведено определението на номенклатурата, за вписването му по партидата на обекта;
- 2. дали наименованието на номенклатурата е уникално по отношение на наименованията на останалите вписани термини, номенклатури, стойности и сегменти, които са със статус „използваем“;
- 3. дали има вписано или заявено за вписване с приложение към същото заявление унифицирано определение на данни, съответстващо на информационния обект от вид „номенклатура“; проверява се дали съответстващото унифицирано определение на данни не се използва от друг информационен обект; проверява се дали наименованието и предназначението на номенклатурата са заявени за вписване със същото съдържание като наименованието и определението на съответните унифицирани данни;
- 4. дали XML описанието отговаря на изискванията на тази инструкция;
- 5. дали са дадени валидни спрямо изискванията на нормативната уредба указания за обработка и за проверка на валидността на номенклатурата и дали са дадени всички възможни грешки, които могат да възникнат при посочената проверка на валидността;
- 6. дали за всички грешки има вписани или заявени за вписване в приложение към разглежданото заявление термини; проверява се списъкът от грешки за наличие на дублиран термин.
(2) Указанията за проверка на валидност на номенклатура трябва да включват проверки, които се отнасят само за данните в конкретната номенклатура и могат да използват единствено данни от информационни обекти, вписани в регистъра на регистрите и данните и регистъра на информационните обекти.
(3) Правилата за проверка на валидност на номенклатура във формализиран вид съгласно стандарт, вписан в регистъра на стандартите, трябва да бъдат придружени от разбираемо по смисъл словесно описание на проверките.