При успешни проверки по чл. 59 и 60 се проверява:
- 1. дали документът следва да се поддържа в съответствие с нормативната уредба и дали е допустимо статусът на документа да бъде „използваем“; определя се „източникът“ – наименованието на стандарта, нормативният акт или друг документ, с който е въведено определението на документа, за вписването му по партидата на обекта;
- 2. дали наименованието на документа е уникално по отношение на наименованията на останалите вписани документи;
- 3. дали има вписан или заявен за вписване с приложение към същото заявление сегмент, с който се представят данните в документа;
- 4. дали има сертифицирано приложение в списъка на сертифицираните информационни системи, даващо възможност за пълно, точно и вярно възпроизвеждане на съдържанието на данните в сегмента; ако заявителят е посочил, че такова е в процес на сертификация, се проверява дали посоченото акредитирано лице е започнало сертификацията; в този случай за статус на документа се посочва „приложение за визуализация в процедура по сертификация“; Съветът по вписванията служебно следи за сертификацията на приложението; ако поради сертификацията има промяна във вписаните за сегмент и документ обстоятелства, заявителят е длъжен да заяви тази промяна.