При успешни проверки по чл. 6 и 7 се проверява:
- 1. дали наборът от данни следва да се поддържа в съответствие с нормативната уредба и дали е допустимо статусът на набора от данни да бъде „използваем“; определя се „източникът“ – наименованието на стандарта, нормативният акт или друг документ, с който е въведено определението на набора от данни, за вписването му по партидата на обекта;
- 2. дали наименованието на набора от данни и на раздела от набора от данни са отразени по начина, установен в съответния нормативен акт;
- 3. дали посоченото лице по чл. 2, ал. 1 ЗЕУ има право да поддържа набора от данни съгласно закона;
- 4. дали заявителят е посоченото лице по чл. 2, ал. 1 ЗЕУ съгласно закона; когато това не е така, се уведомява лицето по чл. 2, ал. 1 ЗЕУ и при наличие на бележки те се вземат предвид;
- 5. дали посоченото лице по чл. 2, ал. 1 ЗЕУ е вписано или е заявено вписването му с приложение от същото заявление; ако лицето не е вписано, се извършва служебното му вписване;
- 6. дали посочените видове обстоятелства и унифицираните данни подлежат на поддържане от посоченото лице по чл. 2, ал. 1 ЗЕУ съгласно закона и кои измежду тях са първичните данни;
- 7. дали видовете обстоятелства и унифицираните данни, посочени в заявлението, са вече вписани или са заявени за вписване с приложение към разглежданото заявление;
- 8. дали е налице дублиран вид обстоятелство в списъка „Видове обстоятелства“, посочен в заявлението;
- 9. дали са налице дублирани унифицирани данни в списъка „Унифицирани данни“, посочен в заявлението.