Наредба · не е в сила · Държавен вестник

Наредба № 7 от 14 юни 2005 г. за условията и реда за определянето на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително и от внос

Материалът в Държавен вестник Следете този закон
Актът не е в сила от 30 ноември 2012 г. Заменен от по-нов акт. Наредба № 7 от 2005 г. е издадена на основание чл. 41а, ал. 1 от отменения Закон за горите и урежда изцяло същата материя — определянето на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на горски репродуктивни материали и тяхното окачествяване, включително от внос. Същата материя е уредена наново и в пълнота с Наредба № 21 от 12 ноември 2012 г. (ДВ, бр. 93 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.), издадена по новия Закон за горите, при която компетентните органи са Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите вместо закритото Национално управление по горите. Поради това наредбата от 2005 г. не може да се прилага наред с новата и е изгубила действие от 30.11.2012 г. Актът на негово място: Наредба № 21 от 12 ноември 2012 г. за условията и реда за определяне, одобряване, регистрация и отмяна на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на горски репродуктивни материали, тяхното окачествяване, търговия и внос. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Обнародван
ДВ, бр. 52 от 2005 г.
24 юни 2005 г.
В сила от
27 юни 2005 г.
Разпоредби
78

Последна редакция · в сила от 27.06.2005 · без изменения оттогава

Действащ текст
Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
С тази наредба се определят условията и редът за:
  1. 1. определянето на източниците от горската семепроизводствена база;
  2. 2. събирането и добива на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително от внос;
  3. 3. изпитването и определянето на посевните и посадъчните качества на горските репродуктивни материали от горските семеконтролни станции (ГСС), които са специализирани териториални звена на Националното управление по горите (НУГ).
Чл. 2изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
Базовите източници за производство на горски репродуктивни материали се определят, одобряват и регистрират по условията и реда на Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали (ДВ, бр. 18 от 2004 г.) за дървесните видове и техните изкуствени хибриди, посочени в списъка по приложение № 1.
Чл. 3изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Горски репродуктивни материали са:
  1. 1. генеративни единици - шишарки, съплодия, семена и плодове, предназначени за производство на посевен и посадъчен материал;
  2. 2. части от растения - листни, стъблени и коренови резници, експланти или зародиши за микроразмножаване, пъпки, отводки, корени, филизи и други части от растения, предназначени за производство на фиданки или за залесяване;
  3. 3. посадъчен материал - растения, получени от семена, плодове или части от растения, или фиданки, израснали в резултат на естествено възобновяване.
(2) В зависимост от базовия източник, от който са произведени, материалите по ал. 1 се категоризират като:
  1. 1. идентифициран;
  2. 2. селекциониран;
  3. 3. окачествен;
  4. 4. изпитан.
Глава втора

ГОРСКА СЕМЕПРОИЗВОДСТВЕНА БАЗА

Чл. 4изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Горската семепроизводствена база включва всички одобрени и регистрирани базови източници за производство на репродуктивни материали от местни и интродуцирани видове.
(2) Горската семепроизводствена база осигурява:
  1. 1. устойчиви по количество и качество реколти;
  2. 2. горски репродуктивни материали с контролиран произход;
  3. 3. запазване на биологичното разнообразие и съхранение на автохтонните и подобрените чрез методите на горската генетика и селекция генетични ресурси.
Чл. 5изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
Горската семепроизводствена база се изгражда и подобрява чрез провеждане на следните дейности:
  1. 1. масова и индивидуална селекция в автохтонни гори и горски култури;
  2. 2. одобрение, регистриране, паспортизиране, устройване и стопанисване на базовите източници;
  3. 3. създаване на вегетативни семепроизводствени градини от първо и второ стъпало;
  4. 4. създаване на генеративни семепроизводствени градини;
  5. 5. съхранение “in situ” и “ex situ” на генетичните ресурси при горскодървесните видове.
Чл. 6изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Горската семепроизводствена база обхваща екотиповото, формовото и биотиповото разнообразие при горскодървесните видове.
(2) Площта на горската семепроизводствена база в държавния горски фонд (ДГФ) се определя от НУГ по предложение на ГСС в зависимост от размера на залесяванията, предвидени в лесоустройствените проекти и планове за управление, и необходимостта от опазване на биологичното разнообразие и съхраняване на генетичните ресурси.
(3) Държавните лесничейства (ДЛ) и държавните дивечовъдни станции (ДДивС) изготвят досие на всеки източник от горската семепроизводствена база, което включва:
  1. 1. карнет за характеристика и оценка на предложения източник на горски репродуктивни материали (приложение № 7 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали);
  2. 2. протокол за одобряване или отмяна на базов източник за горски репродуктивни материали (приложение № 8 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали);
  3. 3. паспорт на базов източник на репродуктивни материали (приложение № 9 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали);
  4. 4. паспорти на определените кандидателитни дървета.
(4) Националното управление по горите изработва и отпечатва карти с районите на произход по дървесни видове за базовите източници, предназначени за добив на материали от категориите “идентифициран” и “селекциониран”.
Чл. 7изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
Базовите източници за производство на репродуктивни материали, включени в горската семепроизводствена база, са:
  1. 1. източник на посевен материал;
  2. 2. насаждение за семепроизводство;
  3. 3. семепроизводствена градина - вегетативна и генеративна;
  4. 4. клон и клонова колекция;
  5. 5. родители на фамилия.
Чл. 8изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Началникът на НУГ със заповед назначава Национална комисия по горска селекция и семепроизводство (НКГСС), която е консултативен орган към НУГ.
(2) Националната комисия по горска селекция и семепроизводство се състои от 14 членове, които са представители на: НУГ - четирима; Министерството на околната среда и водите (МОСВ) - един; Лесотехническия университет (ЛТУ) - двама; Институт за гората при Българската академия на науките (ИГ при БАН) - двама; ГСС - двама; Опитна станция по дъбовите гори гр. Бургас - един; Опитна станция по бързорастящи горскодървесни видове - Свищов - един, и Национално сдружение на собствениците на недържавни гори - един.
(3) Националната комисия по горска селекция и семепроизводство се ръководи от председател, който се определя от началника на НУГ със заповедта по ал. 1.
(4) Дейността на НКГСС се извършва съгласно правилник, одобрен от началника на НУГ.
Глава трета

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА СЕЛЕКЦИЯТА - МАСОВА И ИНДИВИДУАЛНА СЕЛЕКЦИЯ

Чл. 9изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
Масовата селекция се извършва във всички гори независимо от собствеността им, включително в защитените територии.
Чл. 10изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
Масовата селекция при иглолистни и широколистни горскодървесни видове се извършва съобразно техните особености, посочени в приложение № 2.
Чл. 11изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Индивидуалната селекция на плюсови/кандидателитни дървета е непрекъснат процес и се извършва в източници на посевен материал и насаждения за семепроизводство, независимо от собствеността им.
(2) Подборът на плюсови дървета се осъществява от специалисти на ГСС или научни работници от ЛТУ и ИГ при БАН след получаване на писмено съгласие от собственика на гората. При изявено желание на собственика подборът може да се осъществи и в негово присъствие.
Чл. 12изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Плюсовите дървета се определят в две категории:
  1. 1. плюсови по производителност - дървета, които превишават средното моделно дърво за насаждението по височина с 10 до 20 %, а по диаметър - с 50 до 70 %;
  2. 2. плюсови по качество - дървета със симетрична корона, фини клони, право пълнодървесно и правовлакнесто стъбло, добре самоокастрено стъбло, без видими признаци на заболявания и механични повреди.
(2) Когато определени плюсови дървета съчетават показателите, посочени в ал. 1, т. 1 и 2, те се класифицират и се паспортизират като кандидателитни.
(3) След генетична проверка чрез електрофореза и оценка на потомствата от свободно и контролирано кръстосване в потомствени опити кандидат елитните дървета могат да се прекатегоризират в “елит”.
Чл. 13изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) На всяко кандидателитно дърво съгласно приложение № 3 се изготвя паспорт в 3 екземпляра - по един за собственика, за ГСС и за ДЛ/ДДивС, в чийто район на дейност или административно деление попада.
(2) Номерът на определените кандидателитни дървета във всяко ДЛ/ДДивС започва от “1” и се запазва до неговото отсичане или в случай на отмяна на базовия източник, в който се намира кандидателитното дърво.
Глава четвърта

ГОРСКИ СЕМЕПРОИЗВОДСТВЕНИ ГРАДИНИ

Чл. 14изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Горските семепроизводствени градини се създават за:
  1. 1. добив на репродуктивни материали от категорията “окачествен” и “изпитан”;
  2. 2. съхранение на горските генетични ресурси;
  3. 3. извършване на контролирана полова хибридизация, изпитване на общата и специфичната комбинативна способност на клоновете и получаване на хибриди с желана наследственост.
(2) В зависимост от начина на създаване горските семепроизводствени градини са:
  1. 1. вегетативни (клонови) - създават се с присадени (хетеровегетативни) или автовегетативни фиданки;
  2. 2. генеративни - създават се със селекционирани фиданки, произведени от семена на подбрани кандидателитни дървета в насаждения за семепроизводство или вегетативните семепроизводствени градини.
Чл. 15изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
Размерът на площта на семепроизводствените градини се определя в зависимост:
  1. 1. от възможния добив семена от единица площ за съответния горскодървесен вид и район на произход;
  2. 2. от обема на залесяванията, предвидени по лесоустройствените проекти;
  3. 3. от дългосрочни заявки от други потребители.
Чл. 16изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Вегетативните семепроизводствени градини се създават съобразно изискванията, посочени в приложение № 4, и в съответствие с минималните изисквания съгласно Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.
(2) В зависимост от степента на генетичната подобреност на добиваните семена и нивото на генетичните проучвания на включените в тях клонове вегетативните градини са:
  1. 1. от първо стъпало - създават се с генетично непроверени клонове, като от тях се добиват семена от категорията “окачествен”;
  2. 2. от второ стъпало - създават се с генетично проверени и изпитани клонове, като от тях се добиват семена от категорията “изпитан”.
(3) Генетичната проверка и изпитване на клоновете включва:
  1. 1. установяване на тяхната обща и специфична комбинативна способност;
  2. 2. анализ и оценка на потомства от свободно и контролирано кръстосване;
  3. 3. изоензимен анализ и установяване на степента на хетерозиготност;
  4. 4. проучване на генеративната способност, растежния и фенологичен ритъм.
(4) Вегетативните семепроизводствени градини от “второ стъпало” се изграждат с присадки или автовегетативни фиданки от 25 - 30 броя генетично проверени клона.
(5) Семепроизводствена градина от “първо стъпало” може да бъде превърната в градина от “второ стъпало” след извършване на проучванията по ал. 3 и отстраняване на нежеланите клонове.
Чл. 17изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Генеративна семепроизводствена градина се създава със селекционирани фиданки от потомства на 150 - 200 броя родители на фамилии, а за рядко срещащите се или застрашените от изчезване дървесни видове - от потомства на 40 - 50 броя. Брането на шишарки, добивът на семена и производството на фиданки се извършват диференцирано по фамилии.
(2) Мястото за създаване на генеративна семепроизводствена градина се определя съобразно изискванията, посочени в приложение № 4.
(3) Схемата за разположението на фиданките се изготвя така, че фиданките от една фамилия да бъдат максимално отдалечени една от друга, за да се избегне близкородствено кръстосване, като се спазват изискванията, посочени в приложение № 4, т. 6.
(4) Фиданките се залесяват в триъгълник по три броя на разстояние 50 см една от друга.
(5) Отглеждането на генеративните и вегетативните градини се провежда съгласно изискванията на приложение № 4, т. 7.
Глава пета

СЪХРАНЕНИЕ И ЗАПАЗВАНЕ “IN SITU” И “EX SITU” НА ГОРСКИТЕ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ

Чл. 18изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
Генетичните ресурси при горскодървесните видове се запазват “in situ” в зоната на тяхното естествено разпространение чрез ограничаване на човешката дейност.
Чл. 19изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
Генетичните ресурси при горскодървесните видове се съхраняват “ex situ”:
  1. 1. в клонови колекции (архиви), маточници и вегетативни семепроизводствени градини;
  2. 2. в генеративни градини и клонови колекции, географски и други опитни култури;
  3. 3. чрез полен и семена, съхранени при определени условия.
Чл. 20изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
Клоновите колекции (без маточници) се създават съгласно изискванията, посочени в приложение № 5 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.
Чл. 21изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Маточниците са специализирани участъци от растения майки за добив на репродуктивни материали, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 2.
(2) Маточниците по ал. 1 са:
  1. 1. едногодишни;
  2. 2. многогодишни - за 2 - 15 години.
(3) Маточници за добив на резници от селекционирани сортове и клонове, вписани в Официалната сортова листа на Република България и култивари, се създават за тополи, върби, чинари, горскоплодни (орех, леска, бадем и кестен) и декоративни видове.
(4) При създаване и използване на маточници от тополи, върби и чинари се спазват изискванията на приложение № 5.
(5) Маточници за добив на коренови резници се създават за бяла и сива топола, трепетлика, бряст и бяла акация.
(6) Сортовите маточници за добив на калеми за присаждане се създават за горскоплодни видове със срок на използване до 20 години.
(7) Създаването на нов маточник, въвеждането на нови клонове, сортове и култивари във вече създадени маточници, както и тяхното закриване се извършва с писменото разрешение на началника на НУГ или упълномощено от него длъжностно лице.
(8) Директорът на ДЛ/ДДивС назначава комисия, която ежегодно през септември извършва инвентаризация на държавните маточници и отразява резултатите в преброителна ведомост (приложение № 6) и обобщителен протокол (приложение № 7), които се представят в срок до 30 септември в РУГ и до 10 октомври в НУГ.
Чл. 22изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Горските семеконтролни станции създават и поддържат генна банка за семена от местни иглолистни видове - обикновен смърч, бял бор, черен бор, бяла мура и черна мура.
(2) Началникът на НУГ по предложение на ГСС утвърждава списък на базовите източници, включени в генната банка по дървесни видове, както и количествата семена от тях и срокове за съхранение.
(3) Съхранените в генната банка семена са представителни за екотиповото и формовото разнообразие на иглолистните горскодървесни видове.
(4) Семената в генната банка са собственост на ДЛ и ДДивС, които ги осигуряват, обновяват и поддържат в необходимото за възпроизводство количество.
(5) При дългосрочно съхранение семената се окачествяват ежегодно съгласно БДС 208:1999.
(6) Генната банка за семена в зависимост от дървесния вид се обновява периодично само при пълна семеносна година, като освободените семена се продават по себестойност или безвъзмездно се предоставят на други ДЛ и ДДивС.
Чл. 23изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) В година с обилно плодоносене ДЛ/ДДивС произвеждат необходимото за залесяване количество възобновителен материал от широколистни видове за възпроизводство на най-ценните популации и форми, включени в списък, утвърден от началника на НУГ или упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Излишният и неоползотворен възобновителен материал по ал. 1 се използва за залесяване в ДГФ или се предоставя безвъзмездно съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за горите.
Глава шеста · Раздел I

Устройство

Чл. 24изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) При извършване на лесоустройствено проектиране одобрените базови източници независимо от тяхната площ се обособяват в самостоятелни подотдели.
(2) На терена границите на одобрените за базови източници насаждения се обозначават с трайна жълта боя, като през 50 м на височина 1,50 м от външната страна на граничните дървета се поставят кръстчета, а ъгловите дървета или граничните стълбове се отбелязват с жълт пръстен, широк 5 см, и се поставя надпис “СБ”.
(3) При всяко лесоустройство ръководителят на групата за лесоустройствено проектиране съгласува с ГСС, ДЛ, ДДивС и другите собственици на базови източници мероприятията, които ще се провеждат в тях по време на действието на проектите.
(4) В лесоустройствените карти граничната линия на подотдела, респ. на източника, се отбелязва от вътрешната страна с жълта защрихована линия, а в средата се поставя надпис “СБ”, ограден с кръгче.
Чл. 25изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
Дърветата и родителите на фамилии, определени за източници на горски репродуктивни материали, се означават на терена с трайни жълти пръстени, широки 5 см, и надпис “СБ” на височина 1,50 м. В таксационното описание на подотдела, в който се намират, се отбелязват дървесният вид и техният брой.
Чл. 26изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
Селекционното описание на клоновата колекция съдържа информация за включените в него видове, сортове и клонове, брой и възраст на дърветата, както и заемана площ.
Глава шеста · Раздел II

Стопанисване

Чл. 27изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Стопанисването на горската семепроизводствена база е свързано със:
  1. 1. регулиране формовото разнообразие и селекционната структура на насажденията;
  2. 2. увеличаване честотата на семеносене, респ. плодоносене;
  3. 3. увеличаване добива на висококачествени в наследствено отношение репродуктивни материали;
  4. 4. поддържане в добро здравословно състояние.
(2) В източниците на горски репродуктивни материали по чл. 7 се извършват следните дейности:
  1. 1. провеждане на селекционни сечи или разреждане - в насажденията и градините за семепроизводство;
  2. 2. отсичане на естествен подраст и нежелани дървета от други видове;
  3. 3. агротехника: култивиране, торене и поливане;
  4. 4. борба с болестите и вредителите;
  5. 5. поддържане на трайна ограда около маточниците и семепроизводствените градини при необходимост;
  6. 6. оформяне короните на присадките;
  7. 7. поддържане на маточниците и почистване на нежеланите леторасли.
Чл. 28изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
При провеждане на сеч и извоз в насажденията, определени за базови източници за производство на репродуктивни материали, или в които има такива източници, с оглед предпазване на дърветата от нараняване се допуска използването само на екологични техники и технологии.
Чл. 29изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Селекционните сечи в насаждения за семепроизводство се провеждат след фенотипна и селекционна инвентаризация и отбелязване на плюсовите дървета при следната последователност:
  1. 1. отсичат се всички нежелани дървета, като се обръща внимание на показателите кривостъбленост, чепатост, витораслост, наличие на водни леторасли и повреди от болести и вредители;
  2. 2. отсичат се растенията от други видове, които пречат на растежа и свободното кръстосано опрашване между дърветата от основния вид;
  3. 3. отсича се наличният подраст и подлес (в букови и дъбови насаждения), ако влошава водния и температурния режим на почвата или пречи за събирането на плодовете.
(2) След провеждане на сечта минималната склопеност и пълнота не трябва да е под 0,5 - 0,6 за светлолюбивите и под 0,6 - 0,7 за сенкоиздръжливите видове.
(3) При маркирането и извършването на селекционни сечи в дозряващите и зрелите насаждения за семепроизводство се спазват следните изисквания:
  1. 1. запазват се дърветата с ясно изразени приспособителни признаци, с бърз растеж, тясна корона и фини клони, форми с ценна дървесина (косвено определена по кората), устойчиви на болести, вредители и без видими повреди, като се държи сметка за наличието на полов диморфизъм при някои видове;
  2. 2. короните на плюсовите дървета да бъдат добре осветени, да не се допират помежду си и с короните на съседните дървета;
  3. 3. сечите се провеждат до възраст, при която дърветата в дадено насаждение все още реагират на допълнително осветяване на короната и могат да увеличат плододаващата си способност.
(4) След провеждане на сечта оптималната склопеност и пълнота в дозряващи и зрели насаждения трябва да бъде 0,7 за тежкоплодните широколистни и 0,6 за останалите видове, която се постига след еднократно, двукратно или трикратно провеждане на сечта в зависимост от първоначалната гъстота.
(5) Разреждане във вегетативните семепроизводствени градини се извършва в следните случаи:
  1. 1. когато са създадени при голяма гъстота и се налага короните на присадките да бъдат осветени за задържане на естествения процес на самоокастряне;
  2. 2. за отстраняване на нежелани дървета след генетична проверка и окачествяване на клоновете;
  3. 3. при начален процес на съхнене на присадки в резултат на несъвместимост между подложка и калем или на нападения от вредители.
(6) В генеративните семепроизводствени градини, създадени при голяма гъстота, се провежда селекционна сеч, като се спазват следните изисквания:
  1. 1. при индивидуалната селекция се отчита наличният полиморфизъм и се запазват всички налични форми и редки растения, отразяващи спектъра на вътрепопулационната изменчивост;
  2. 2. отстраняват се всички изостанали в растежа дървета и тези с видими нездравословни признаци;
  3. 3. осигурява се равномерно разпределение на дърветата върху площта, с което се създават нормални условия за формиране на короните и кръстосано опрашване след настъпване на плододаващата фаза;
  4. 4. всички отсечени растения се изнасят извън площта на градината.
(7) Цялостната дейност в градините се провежда след съгласуване с научния ръководител, взел участие при нейното създаване, и със специалисти от ГСС.
Чл. 30изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Възобновителни сечи в насаждения, одобрени за базови източници за производство на репродуктивни материали, се провеждат в тези от тях, в които се забелязват признаци на загиване на основния дървостой и/или са на възраст един клас над определения турнус на сеч.
(2) Видът на сечта и нейната интензивност се съгласуват с ГСС.
(3) При затруднено естествено възобновяване то се подпомага с посевен и/или посадъчен материал от същото насаждение.
(4) След окончателната фаза на сечта възобновените насаждения се отменят като източници на репродуктивни материали и се отписват от регистъра на горската семепроизводствена база.
Чл. 31изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Короните на присадките и подложките във вегетативните градини и на фиданките в генеративните периодично се формират в зависимост от дървесния вид за постигане на следните цели:
  1. 1. задържане на растежа по височина и облекчаване на брането на шишарки, съплодия и семена;
  2. 2. увеличаване обема на по-леснодостъпната част на короната, подобряване на светлинния режим около нея и стимулиране на растенията за редовно и обилно семеносене, респ. плодоносене;
  3. 3. за премахване короната на подложката.
(2) Формирането на короните на присадките и фиданките за задържане на растежа по височина започва с премахване на връхната пъпка. Възрастта, от която започва премахването на връхната пъпка, се определя от биологичните особености на дървесните видове.
(3) Височината на короните на дърветата в семепроизводствените градини по време на тяхното използване трябва да бъде достъпна, поради което прерязването на връхната част на короната за задържане на растежа се извършва в зависимост от дървесния вид.
(4) Короните се формират под непосредствения контрол на специалисти от ГСС.
Чл. 32изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Сечта в маточниците се извършва с цел:
  1. 1. предизвикване появата на издънки от дърветата майки в многогодишните маточници;
  2. 2. подобряване на растежа на летораслите, от които ще се добиват резници;
  3. 3. добив на леторасли за производство на резници.
(2) Сечта в маточниците се извършва по следните начини:
  1. 1. изсичане на излишните недоразвити и странични леторасли, като се оставят от два до четири броя в зависимост от клона (за тополи и върби) и сорта;
  2. 2. ежегодно цялостно изсичане на летораслите на многогодишните маточници на височина 5 - 10 см за ниските и 0,50 - 2 м за високите маточници.
Чл. 33изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Сечите в насажденията, одобрени за базови източници, или в такива, в които има регистрирани източници на посевен материал - отделни или групи дървета и родители на фамилии, се предвиждат при извършване на лесоустройство, а за годината - чрез изготвяне на годишен план за ползване.
(2) План-извлеченията за събиране на суха и паднала дървесина, промяна на вида и интензивността на сечта от предвижданията на лесоустройствените проекти и направата на просеки в източниците (без маточниците), преди да бъдат одобрени, се проверяват и съгласуват от ГСС.
(3) Специалистите от ГСС извършват проверка на маркираните насаждения и осъществяват контрол по време на и след сечта, одобряват констативните протоколи съгласно Правилника за прилагане на Закона за горите (ППЗГ) и правят писмени предложения пред НУГ, РУГ и ДЛ/ДДивС за отстраняване на нарушенията и налагане на санкции.
(4) Добивът на коркова кора, извършването на лесозащитни мероприятия, кастрене, смолодобив, добив на борина и репродуктивни материали за нелесовъдски цели и изграждането на ловностопански съоръжения в одобрените източници от горската семепроизводствена база предварително се съгласуват с ГСС.
Чл. 34изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) В семепроизводствените градини, клоновите колекции, опитните култури и маточниците не се допускат следните дейности: паша; прокарването на пътища, пътеки, прокари и просеки; направа на изкопи, строежи и скамейки за отдих; изхвърлянето на отпадъци и паленето на огън.
(2) В семепроизводствените градини, клоновите колекции и маточниците два пъти през годината (пролетта и есента) се провежда лесопатологично наблюдение за установяване на видовия състав и числеността на вредителите по корените, стъблата, листата и семената. При необходимост се вземат мерки за борба, включително и за предпазване на семенната реколта.
Глава седма · Раздел I

Прогнозиране и оценка на семенната реколта

Чл. 35изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Прогнозиране на семенната реколта се извършва въз основа на резултатите от проучванията върху количеството на генеративните пъпки, фенологичните наблюдения по времето на цъфтежа, опрашването и запазването на генеративните части.
(2) Фенологични наблюдения се провеждат във фенологични пунктове.
(3) Площта на фенологичен пункт в насажденията, одобрени за базови източници, е 0,25 ха. Те се означават трайно на терена с жълта боя и квадратче с надпис “ФП”.
(4) Фенологичните наблюдения се провеждат от служители на ДЛ/ДДивС и ГСС. Държавните лесничейства/държавните дивечовъдни станции ежегодно в срок до 30 юни изпращат сведения за цъфтежа (приложение № 8) и до 10 август - сведение за семеносенето (приложение № 9) чрез РУГ в ГСС, а те от своя страна - обобщени справки в НУГ до 20 август.
(5) Фенологичните наблюдения обхващат следните фенофази:
  1. 1. начало на цъфтеж - разпукване на отделни мъжки, женски или двуполови цветове и съцветия;
  2. 2. пълен цъфтеж - периодът, в който всички цветове или съцветия по дължина на цялата корона са разцъфнали;
  3. 3. край на цъфтежа - времето, когато започва завяхване, потъмняване или опадане на части от цветовете или на мъжките цветове и съцветия;
  4. 4. образуване на завръзи и плодове - фазата започва, когато след оплождането от цветовете на широколистните видове се образуват плодове, а при иглолистните видове шишарчиците позеленяват и започват да растат;
  5. 5. пълна зрелост - определя се по морфологичните промени в размерите и оцветяването на плодовете, шишарките, развитието на зародиша и ендосперма и кълняемостта на семената.
Чл. 36изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Семеносенето и плодоносенето при горскодървесните видове се оценяват периодично след образуването на завръзите и плодовете, а преди настъпване на пълна зрелост се прави цялостна оценка.
(2) Семеносенето и плодоносенето се оценяват и прогнозират по два вида методи:
  1. 1. окомерен: а) окомерно - статистически метод на В. Каппер (приложение № 10) - прилага се за насаждения и градини, като отчитането се извършва по време на цъфтежа, образуването на завръзите и началото на узряване на плодовете и семената; б) по шестстепенна скала на Корчагин (приложение № 11) - прилага се за отделни дървета;
  2. 2. количествен: а) метод на пробни клонки; б) метод на моделни дървета на Правдин (приложение № 12) - прилага се ефективно при видове с изразена периодичност в плодоносенето: дъбове, бук, питомен кестен, бял бор, черен бор, ела, смърч, бяла мура; в) разчетно-статистически - определянето се извършва чрез провеждане на неколкогодишни точни наблюдения за отчитане на плодоносенето в балове и количествени единици, след което се установява взаимната зависимост между тях; г) аеро-фотограметричен - от аеро-фотоснимки върху плодоносещи насаждения се отчита чрез базова оценка степента на плодоносене.
(3) Приложението на отделните методи се извършва по указания и под контрола на ГСС.
Глава седма · Раздел II

Събиране, добиване и съхраняване на семената и плодовете

Чл. 37изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Въз основа на прогнозата за очакваната реколта потребностите на ДЛ/ДДивС и заявките от други ползватели ДЛ/ДДивС изготвят годишен разчет за семесъбиране (приложение № 13), който в срок до 10 август се изпраща за одобрение в РУГ.
(2) Годишните разчети на ДЛ/ДДивС по ал. 1 се обобщават в РУГ, а обобщеният разчет се представя в срок до 20 август за одобрение от НУГ.
(3) При необходимост РУГ и НУГ може да възлагат събиране и добив на допълнителни количества от предвидените в разчета семена и плодове.
Чл. 38изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Събирането и добивът на шишарки от иглолистни дървесни видове, съплодия от бреза и семена от липи за нуждите на ДЛ и ДДивС започва след получаване на писмен документ от ГСС за положителен резултат от извършената предварителна оценка на тяхната годност. За останалите широколистни дървесни видове предварителна оценка се извършва по преценка на ДЛ/ДДивС при съмнение за годността на реколтата.
(2) Пробите за предварителен анализ се взимат от отделни дървета или като общ сбор за популацията, а количеството на пробата се определя съгласно приложение № 14.
(3) Пробите за анализ се взимат от ДЛ/ДДивС и в срок 24 часа се изпращат в ГСС, съпроводени с писмо (приложение № 15).
(4) За видове с кратък срок на узряване и загуба на кълняемост предварителният анализ може да се извърши от специалисти на ГСС на място.
(5) Резултатите от оценката по ал. 1 се нанасят в работен лист (приложение № 16) и въз основа на него в 5-дневен срок за широколистни и 10-дневен срок за иглолистни дървесни видове от получаване на пробата ГСС уведомяват ДЛ/ДДивС за годността на реколтата с писмо (приложение № 17 - за иглолистни или приложение № 18 - за широколистни дървесни видове).
Чл. 39изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Шишарки и плодове се берат от стоящи и отсечени дървета при иглолистните, костилковите, липите, брезата, яворите, ясените, акацията и брястовете, а семена и плодове при тежкоплодните видове и видове с месести плодове се събират от повърхността на земята.
(2) При събиране на семена и плодове от земята площта около дърветата предварително се почиства от подлес, суха маса и опадали повредени семена.
(3) Не се допуска брулене, отсичане и чупене на клони в източниците от семепроизводствената база. По изключение се допуска отсичане на клони в семепроизводствените градини при съчетаване на оформянето на короните със семесъбирането.
(4) Брането от стоящи дървета се извършва чрез използване на специализирана техника при спазване на правилата за безопасност на труда.
(5) При брането и събирането на шишарки, плодове и семена се спазват сроковете, посочени в приложение № 19.
(6) Брането на шишарки от бял бор, черен бор и кедри се допуска и през есента, като до тяхното узряване те се съхраняват в проветриви помещения.
(7) Покълнали жълъди се събират само за есенен посев, който се извършва веднага.
Чл. 40изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Добивът на семената от шишарките, съплодията и плодовете се извършва от ДЛ/ДДивС и лица, регистрирани в публичния регистър на НУГ за упражняване на частна лесовъдска практика и за извършване на тази дейност в специално оборудвани за целта помещения - семедобивни.
(2) В семедобивните бази се приемат само почистени от примеси партиди, отговарящи на изискванията по чл. 16, 17 и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.
(3) От всяка партида шишарки задължително се взема проба за определяне на начална влажност чрез тегловия метод (сушене при 105 °С) или влагомер.
(4) Теглото на шишарките при измерената първоначална влажност по ал. 3 се определя чрез привеждане на действителното тегло към влажност 20 % съгласно приложение № 20.
(5) При по-висока относителна влажност от 20 % шишарките се подлагат на предварително интензивно сушене за намаляване на влажността.
Чл. 41изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Добивът на семена от иглолистни шишарки включва: извличане, обезкриляване, намаляване на влажността и почистване.
(2) Извличането се извършва в слънчеви и конвекторни (с принудителна циркулация на топъл въздух) шишаркосушилни.
(3) Режимът на сушене се определя в зависимост от дървесния вид, първоначалната влажност на шишарките и типа на сушилнята, като се спазват изискванията за запазване кълнителните качества на семената и пълното им извличане от шишарките.
(4) Обезкриляването и почистването се извършват ръчно или със специализирани обезкрилителни и почистващи апарати.
Чл. 42изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Добивът на семена от плодове и съплодия на широколистни дървесни видове и храсти се осъществява ръчно или с машини.
(2) Добивът на семена от сочни плодове се извършва непосредствено след тяхното събиране, за да се избегне ферментацията и развитието на гнилостни процеси.
(3) Добитите семена се сушат на сянка при температура от 15 до 35 °С, разстлани на пластове с дебелина от 5 до 15 см.
Чл. 43изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) За запазване на жизнеността и кълняемостта на семената при тяхното съхранение се отчитат степента на зрялост, анатомичната структура, начинът на добиване, влажността, начинът на предварително съхранение, температурата и относителната влажност на въздуха в помещението за съхранение.
(2) В зависимост от срока и целта семената се съхраняват:
  1. 1. краткосрочно - до една година;
  2. 2. средносрочно - от 2 до 5 години; прилага се за семена “резервен фонд”;
  3. 3. дългосрочно - от 5 до 15 години; прилага се за семена “резервен фонд” и “генна банка”.
(3) Специфичните условия за съхранение на семената зависят от тяхната видова принадлежност.
Чл. 44изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Семената от иглолистни и широколистни видове се съхраняват при спазване на изискванията, посочени в приложение № 19.
(2) Сушенето на семена от иглолистни видове се извършва в сушилни с принудителна циркулация на въздух с температура 30 - 35 °С.
(3) Преди съхраняване семената се почистват и обеззаразяват с фунгициди или във водна баня - за семена от тежкоплодни широколистни видове.
(4) През периода на съхранение периодично се взимат проби за установяване на влажността и кълняемостта на семената.
(5) Влажността на съхраняваните семена се установява по тегловия начин или със специални измерителни уреди.
(6) За съхранение на семена от широколистни видове се използват стерилни субстрати от промит пясък, торф и дървени стърготини или техни комбинации в съотношение 1:1.
Глава осма

ОКАЧЕСТВЯВАНЕ И ОПАКОВКА НА ПОСЕВНИТЕ МАТЕРИАЛИ

Чл. 45изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Семена и плодове от местен произход или от внос, предназначени за залесяване чрез посев и производство на фиданки, се изпитват и окачествяват от ГСС.
(2) Пробите за изпитване и окачествяване се взимат в присъствие на представител на производителя или доставчика от:
  1. 1. служители на ДЛ/ДДивС или ГСС, определени със заповед на началника на НУГ или;
  2. 2. лица, регистрирани в публичния регистър на НУГ, за упражняване на частна лесовъдска практика.
(3) При вземане на пробата се съставя протокол в два екземпляра (приложение № 21).
(4) Пробите се вземат при спазване на изискванията на БДС 1953-99.
(5) Пробите, придружени с писмо (приложение № 22), протоколът по ал. 3 и копие от сертификат за идентификация съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали се изпращат в ГСС в срок до 24 часа.
(6) Постъпилите проби се завеждат в ГСС в семеконтролен регистър (приложение № 23).
(7) Резултатите от анализа се отразяват за всяка проба поотделно в семеконтролен лист, съставен от ГСС (приложение № 24).
(8) Крайните резултати от изпитването на пробата се попълват в семеконтролно свидетелство (приложение № 25).
(9) Срокът на валидност на семеконтролното свидетелство по ал. 8 се определя от ГСС съгласно БДС 1953-99 и се вписва в него.
(10) Повторно изпитване на една и съща партида се извършва, когато:
  1. 1. изтече срокът на валидност по ал. 9 на свидетелството по ал. 8;
  2. 2. пробата не е взета и изпратена съгласно изискванията по ал. 2, 3, 4 и 5;
  3. 3. настъпят промени в пробата по време на транспорт;
  4. 4. допълнително е извършено почистване или обработване на партидата;
  5. 5. по време на съхранение са настъпили промени или семената са повредени от болести и вредители.
(11) Проба за повторно изпитване се взима и изпраща в срок до 5 дни след установяване на причините по ал. 10 или след получаване на съобщението от ГСС за нередовност на изпратената проба, като в протокола по ал. 3 се записват “за повторно изпитване” номерът и датата на предишното семеконтролно свидетелство и резултатите от изпитването.
(12) При повторно изпитване първоначалната проба не се връща обратно от ГСС на заявителя.
Чл. 46изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) По искане на контролен орган или при оспорване на резултатите от заявителя се извършва арбитражно изпитване от определена със заповед на началника на НУГ държавна лаборатория.
(2) Искане за арбитражно изпитване се прави пред НУГ в срок до 10 дни от получаване на семеконтролното свидетелство. Такова искане не може да бъде предявено, ако са променени условията за съхранение на партидата или нейното състояние.
(3) Проба за арбитражно изпитване се взема от лица по чл. 45, ал. 2, които декларират, че не са заинтересовани от арбитража. При вземането на пробата присъства представител на производителя или доставчика, който подписва констативен протокол.
(4) Пробата за арбитражно изпитване се взема в двойно по-голямо количество от предвиденото съгласно БДС 1953-99 и се изпитва в две повторения веднага след получаването й.
(5) Резултатите от повторните изпитвания във връзка с арбитражния спор се обработват съобразно утвърдените международни правила (IRST) и статистически методи.
(6) Ако разликата между резултатите от арбитражното изпитване и данните в оспорвания документ е по-малка от допустимите отклонения, определени с международните правила IRST, остава в сила първият издаден документ, като разходите в този случай са за сметка на заявителя за арбитражното изследване.
(7) Когато разликата между резултатите от арбитражното изпитване и посочените в оспорвания документ е по-голяма от допустимите отклонения, се издава нов документ, а разходите по арбитража са за сметка на ГСС.
Чл. 47изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Семената и плодовете се опаковат в хартиени, синтетични опаковки или в опаковки от друг материал, запазващи при транспорт и съхранение техните качества, посочени в придружителните документи: сертификат за идентифициране на репродуктивен материал, етикет и паспорт за идентифициране на партидата. Начинът на затваряне не трябва да позволява повторно запечатване на разпечатани опаковки.
(2) Предназначените семена за посев, съхранение и продажба се придружават с документите по ал. 1 и семеконтролно свидетелство (приложение № 25).
(3) Семена, на които е извършена предпосевна подготовка или които са съхранявани в централни семехранилища, се транспортират в рамките на едно денонощие до мястото на тяхното използване по възможност с хладилна техника.
(4) При временно съхраняване на шишарките се осигурява защита от влага и гризачи и се спазва фитосанитарна хигиена.
(5) На всяка опаковка се поставят два етикета от вътрешната и външната страна по образец и с цвят за отделните категории съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.
(6) Етикетът се изработва от устойчив на късане или самозалепващ се материал. Данните се изписват по начин, който не позволява тяхното заличаване.
Чл. 48изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Допуска се опаковането на семена и плодове в малки опаковки.
(2) Малките опаковки са с максимално нетно тегло, отговарящо на количеството по дървесни видове, отбелязано в приложение № 17 на Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.
(3) Опаковките по ал. 2 се изготвят от регистрираните производители и доставчици и се съпровождат с документите по чл. 47, ал. 1.
Чл. 49изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Посадъчните материали се опаковат по начин, който да ги предпазва от изсушаване, измръзване и други повреди.
(2) Прилагат се следните начини на опаковане:
  1. 1. фиданки с открита коренова система - в бала или сноп с тежест не по-голяма от 25 кг и с общ брой на фиданките, кратен на 10, 50 или 100;
  2. 2. контейнерни фиданки - в подходящи метални, пластмасови или дървени касетки или палети не по-тежки от 25 кг;
  3. 3. фиданки със закрита коренова система (с пръст около корените) - опаковат се със зебло, фолио, опаковъчни мрежи или други материали.
(3) Всяка партида посадъчни материали се придружава с документите по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.
Чл. 50изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
(1) Резници от тополи, върби и други видове се сортират и опаковат в снопчета по 20 - 50 броя.
(2) Снопчетата с резници се съхраняват на хладно във влажен пясък или в хладилни помещения в полиетиленови торби, като се предпазват от изсъхване, болести и вредители.
(3) Резниците се транспортират със закрити коли, разделени по клонове и покрити с влажен мъх или с навлажнени стърготини, в сандъци или пластмасови касети.
(4) Всяка партида с резници се придружава с документите по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
По смисъла на тази наредба:
  1. 1. “автохтонна гора” е популацията, която непрекъснато се е възпроизвеждала чрез естествено възобновяване; изкуствено тя може да се възпроизвежда от репродуктивен материал, произхождащ от същата популация или от автохтонни гори в близко съседство;
  2. 2. “алувиални почви” са почвите, образувани върху речни наноси, които продължават периодично да се отлагат;
  3. 3. “базови източници” са: а) източник на посевен материал - дървета или насаждения от определен район на произход, от които се добива посевен материал; б) насаждение за семепроизводство - подбрано насаждение по фенотип на ниво популация със задоволително еднороден състав; в) семепроизводствена градина - горска култура, създадена от селекционирани клонове или семенни фиданки от потомства на фамилии, изолирани или поддържани по такъв начин, че да се избегне или намали опрашването от нежелани източници и да се получат многократни, богати и лесни за прибиране семенни реколти; г) родители на фамилия - фенотипно подбрани дървета, които се използват за получаване на потомство чрез контролирано и свободно опрашване на един определен майчин родител с прашец от един родител (пълен сиб) или няколко определени или неопределени родители (полусиб); д) клон - група дървета (копия), първоначално произведени от едно дърво (майка) посредством вегетативно размножаване чрез резници, експланти, зародиши, присадки, отводки или чрез разделяне; е) клонова колекция - смес от определени клонове в определено съотношение;
  4. 4. “биотип” е група от генетично идентични дървета с еднакви биологични прояви;
  5. 5. “вариетет” е биологична разновидност на даден вид или раса;
  6. 6. “вилужно разклонение” е разклоняване на централното стъбло последователно на няколко пъти, при което образуваните разклонения остават с приблизително еднаква дължина;
  7. 7. “възобновяване” е възстановяване на растителността от един или няколко дървесни вида по естествен начин - чрез семена или различни видове издънки, или изкуствен начин - чрез семена или залесяване на предварително произведени фиданки;
  8. 8. “генеративна способност” е наследствено обусловена възможност за залагане на цветни пъпки;
  9. 9. “генна банка” е съхранен генетичен материал в клонови и генеративни колекции; семена и полен;
  10. 10. “генотип” е съвкупност от наследствените признаци и свойства на организма, т. е. съвкупност от взаимодействащи гени, обуславящи признаците и свойствата на организмите;
  11. 11. “географска култура” е изкуствено създадено насаждение, в което по определена схема са залесени фиданки от различни географски произходи на един и същ дървесен вид;
  12. 12. “горска генетика” е раздел от биологичната наука, който изучава явленията “наследственост” и “изменчивост” и разкрива същността на действие на генетичните програми през онтогенетичното развитие на горскодървесните и храстовите видове;
  13. 13. “диморфизъм” - полово различаване на отделните дървета по вторични полови признаци;
  14. 14. “дозряващи насаждения” са тези, при които е преминала кулминацията на растежа на дърветата по височина;
  15. 15. “доставчик” е регистрирано в публичен регистър в НУГ физическо или юридическо лице или едноличен търговец, професионално ангажиран по занятие с търговия или внос на горски репродуктивни материали;
  16. 16. “едафотип” е популация от даден вид, приспособена към определен почвен тип;
  17. 17. “екотип” е популация, формирана и наследствено адаптирана към определен комплекс от екологични условия, дърветата от която имат специфични фенотипни особености, като резултат на естествения подбор;
  18. 18. “експлант” е растителна тъкан за вегетативно размножаване;
  19. 19. “електрофореза” е метод за разделяне на молекулите в зависимост от тяхната различна подвижност в електрическо поле;
  20. 20. “елит” е проверено чрез генетични методи и потомствени опити плюсово дърво, което предава по наследство ценните си фенотипни признаци и растежни особености;
  21. 21. “ендосперм” е тъкан в семената на растенията, където се отлагат хранителни вещества или белтъчини, необходими за покълването на зародиша;
  22. 22. “естествен подраст” са растения, получени от семена, плодове или по вегетативен път в резултат на естествено възобновяване;
  23. 23. “ex situ” е метод за съхраняване по изкуствен начин на генетичните ресурси извън или в зоната на естественото разпространение на вида чрез залесяване, при което се използват репродуктивни материали, произхождащи от тях;
  24. 24. “зародиш” е част от семето, получена в резултат на сливането на мъжките и женските гамети;
  25. 25. “зелен резник” е вегетативна част, добита от растението през вегетационния период, която се използва за вкореняване или присаждане;
  26. 26. “зрели гори” са тези, които са достигнали пълна физиологична и генеративна зрелост;
  27. 27. “зрял резник” е вегетативна част, добита от растението в период на покой, която се използва за присаждане или подготовка за вкореняване;
  28. 28. “индивидуална селекция” е метод за подобряване на вида чрез подбор на дървета с определени признаци и свойства;
  29. 29. “изоензимен анализ” е метод за изучаване на изменчивостта и генетичната структура на популациите, при който изоензимите се използват като генетични маркери;
  30. 30. “интродукция” е внедряване на нови дървесни и храстови видове както извън, така и в границите на естественото им разпространение;
  31. 31. “in situ” е метод за съхраняване на генетични ресурси чрез тяхното запазване в зоната на естественото им разпространение;
  32. 32. “категориите горски репродуктивни материали” са: а) идентифициран - репродуктивен материал, добит от базов източник - източник на посевен материал, разположен в определен район на произход съгласно изискванията, посочени в приложение № 3 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали (ДВ, бр. 18 от 2004 г.); б) селекциониран - репродуктивен материал, добит от базов източник - насаждение за семепроизводство, разположен в определен район на произход, селекциониран по фенотип на ниво популация съгласно изискванията, посочени в приложение № 4 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали; в) окачествен - репродуктивен материал, добит от базов източник - семепроизводствена градина, родители на фамилии, клон и клонова колекция, чиито съставки са селекционирани по фенотип на индивидуално ниво съгласно изискванията, посочени в приложение № 5 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали, като провеждане или приключване на изпитване не е задължително; г) изпитан - репродуктивен материал, добит от базов източник - насаждение за семепроизводство, семепроизводствена градина, родители на фамилии, клон и клонова колекция с доказано превъзходство чрез сравнителни потомствени опити или генетическа оценка на компонентите на базовия източник, отговарящ на изискванията, посочени в приложение № 6 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали;
  33. 33. “камбий” са вторични меристемни клетки, заемащи странично положение в тялото на растението, от които се образува вторичната дървесина и вторичната кора (ликото);
  34. 34. “кандидат-елит” е плюсово дърво, на което се извършва генетична проверка;
  35. 35. “клонова колекция” е смес от определени клонове в определено съотношение;
  36. 36. “клупиране” е измерване на диаметрите на стоящи и отсечени дървета в определени места по стъблото със специализиран инструмент, наречен клупа;
  37. 37. “копулация” е метод за вегетативно размножаване чрез присаждане на калем;
  38. 38. “култивар” е култивиран (отгледан, подобрен) вариетет, който може да бъде клон, раса или други подобрени растения, отглеждани заради ценните им свойства;
  39. 39. “кръстосано опрашване” е свободно или контролирано опрашване между дърветата за изпитване на тяхната обща или специфична комбинативна способност;
  40. 40. “масова селекция” е подбор на група дървета или популации;
  41. 41. “обилно плодоносене” е най-високата степен за плодоносенето при отделни дървета по скалата на Корчагин, отразена в приложение № 11;
  42. 42. “моделно дърво” е средно представително за насаждението по таксационни и селекционни показатели дърво;
  43. 43. “насаждение” е естествена или създадена по изкуствен начин популация от един или няколко дървесни вида;
  44. 44. “отводка” е дъговидно извит и покрит с почва клон (филиз) от растение, образувало самостоятелна коренова система и надземна част; може да бъде отделен от майчиното растение и използван за залесяване;
  45. 45. “партида” е част от репродуктивни материали;
  46. 46. “плюсово дърво” е дърво, което фенотипно рязко превъзхожда другите дървета в насаждението по определени качествени и количествени показатели;
  47. 47. “полен” е прашецът на цвета на растението;
  48. 48. “полиморфизъм” е разнообразие от форми в рамките на вида;
  49. 49. “популация” е съвкупност от растения на даден биологичен вид, които растат на определено място или обитават даден район и между които се извършва неограничено и случайно кръстосване;
  50. 50. “потомствени опити” са фиданки от фамилии на отделни дървета, отглеждани диференцирано в разсадник или в опитни култури;
  51. 51. “производител” е физическо или юридическо лице, регистрирано в публичен регистър в НУГ за производство на горски репродуктивни материали;
  52. 52. “произход” е: а) за автохтонни насаждения и дървета - мястото, където растат дърветата; б) за неавтохтонни насаждения и дървета - мястото, от което първоначално са въведени семената или растенията; произходът може да бъде неизвестен;
  53. 53. “пълна семеносна година” е година, през която всички дървета в популацията семеносят, респ. плодоносят в “много голяма” степен по скалата на Корчагин;
  54. 54. “район на произход” по отношение на видове и подвидове е район (площ) или група от райони (площи) със задоволително еднородни екологични условия, където се намират насаждения за семепроизводство или източници на посевен материал, сходни по фенотип и генетични характеристики, като по необходимост се взема предвид и надморската височина;
  55. 55. “рандеман” е процентен израз на съотношението на количеството добити пълни семена към първоначалното количество изходни материали (шишарки, съплодия и др.);
  56. 56. “резервен фонд” са съхранени за запазване и използване при необходимост семена от горскодървесните видове;
  57. 57. “резник” е част от растение, която се използва за вкореняване и производство на посадъчен материал;
  58. 58. “селекция” (подбор) е научно направление, което изучава полиморфизма при горскодървесните видове и прилага практическите прийоми и методи за подобряване на съществуващите и създаване на нови видове и форми;
  59. 59. “семена общ сбор” са семена, добити от неселекционирани дървета или популации;
  60. 60. “сбежистост” е намалението на диаметъра на стъблото на единица дължина от основата към върха;
  61. 61. “склопеност” е степен на доближеност една до друга на дървесните корони в насаждението; отбелязва се в десети части от единицата и се определя, като съотношение на площта на проекцията на короните на дърветата, формиращи насаждението, към цялата площ на насаждението (приета за единица);
  62. 62. “сорт” е растителна съвкупност в рамките на определен ботанически таксон (ботаническа единица от систематиката на растенията), която проявява признаците, характеризиращи даден генотип или комбинация от генотипове, различава се от всяка друга растителна съвкупност най-малко по един признак и притежава способността да се размножава в непроменен вид; в понятието “сорт” се включват и клон, линия, хибрид или подложка независимо от метода (изкуствен или естествен) на получаването им;
  63. 63. “средно моделно дърво” е дърво, притежаващо средните показатели на дърветата от дадено насаждение по отношение на височина и диаметър, измерен на височина 1,30 м;
  64. 64. “съплодие” е съвкупност от плодове, разположени на обща дръжка;
  65. 65. “турнус” е възрастта в години, при която насаждението е достигнало поставената стопанска цел (производство на дървесина, възобновяване на гората и запазване на полезните функции на горите);
  66. 66. “фенологично наблюдение” е определяне фазите на развитие на растенията през вегетационния период и времето за узряване на семената;
  67. 67. “фенотип” е съвкупност от всички външни, видими и измерими признаци и особености на дървото, които са резултат от взаимодействието на генотипа с околната среда;
  68. 68. “форма” е едно растение или група растения с един и същ морфологичен белег, който се предава по наследство;
  69. 69. “хабитус” е съвкупност от външни признаци, които характеризират устройството и външния изглед на дърветата;
  70. 70. “хетерозиготност” е степен на различие в генетичния код на растението или генетичния фонд на популацията, които се обуславят от наследствените различия в гаметите на изходните родители или на растенията, изграждащи популацията;
  71. 71. “хибридизация” е кръстосване на растения с различна наследственост, в резултат на което се получава хибрид;
  72. 72. “ISTA” е международна асоциация за анализ (тестване) на семена;
  73. 73. “IRST” е официален документ на ISTA, в който се публикуват правилата за изпитване на посевните материали.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
Тази наредба отменя Наредба № 5 от 2001 г. за горска селекция и семепроизводство (ДВ, бр. 11 от 2001 г.).
§ 3изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
Наредбата се издава на основание чл. 41а, ал. 1 от Закона за горите.
§ 4изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
Изпълнението на наредбата се възлага на началника на Националното управление по горите.
Приложение № 1изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
към чл. 2, ал. 1 (Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя)

Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 52 от 2005 г., и не се показва тук. Отворете оригинала

Приложение № 2изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
към чл. 10 Особености при определяне на насаждения за източници на горски репродуктивни материали от иглолистни и широколистни видове Иглолистни видове Бял бор (P. silvestris L.). Източниците се отделят от следните екотипове по надморски височини: - нископланински - от 750 - 800 до 1100 (1200) м н.в.; - среднопланински - от 1100 (1200) до 1600 (1700) м; - високопланински - над 1600 (1700) м. Предпочитат се чисти насаждения или с ограничено участие на друг вид, а дърветата да са с тясна, островърха корона, фини клони и пълнодървесни, слабосбежисти стъбла. Изборът на източници за горски репродуктивни материали в културите се осъществява след 20-годишна възраст, когато фенотипната и селекционната диференциация между индивидите е добре изразена, а някои от тях започват редовно да залагат генеративни пъпки. Черен бор (Pinus nigra Arn.). Източниците могат да се отделят от три едафотипа: - скален - върху ерозирани карстови терени; - варовиков - върху излужени хумуснокарбонатни почви; - силикатен - върху силикатна основна скала. В таксономично отношение се различават следните групи: източна - var. palasiana и var. austriaca, и западната - var. poiretiana и var. gocensis, които групи са обособени и екологически. Находищата в Габра, Палатик и Славянка се отъждествяват с var. gocensis. Културите може да бъдат отделяни за източници след 25 - 30 г. възраст, когато диференциацията е добре изразена и индивидите започват да семеносят редовно и обилно. Черна мура ( Pinus leucodermis Antoine ). Ендемичен и реликтен вид. У нас се среща в планините Славянка и Пирин. Диференциацията настъпва след 60-годишна възраст.Расте изключително на варовити почви, което е свързано с растежните особености на вида, а не с повишени изисквания към варовика. При селекцията се предпочитат дървета и насаждения с преобладаване на конусовидна корона, с добре самоокастрени и пълнодървесни стъбла. Бяла мура (Pinus peuce Grsb.). Източниците могат да се отделят от два едафотипа: карбонатен и силикатен. Фенотипните признаци на дърветата, по които се извършва селекцията, са: вретеновидна корона, плитко напукана, плочковидна кора, с червен цвят на шишарките преди узряване (червеноплодна - var. erythrocarpa). Поради ранно настъпвание на възобновителна зрелост източниците се отделят след 15-ата - 20-ата година. Клек (Pinus mugho Turra). Източниците се отделят до 2100 м н.в., като се предпочитат интрогресивни хибриди между белия бор и клека, които имат дървовиден хабитус. Смърч (Picea abies (L.) Karst.). Източниците се подбират в диапазона от 900 - 1000 до 1900 м н.в. Селекционно значение имат следните форми: (а) Гребеновидна - доминира в зоната от 900 до 1300 м н.в., върху дълбоки и свежи почви; (б) Четковидна - при оптимум на разпространение от 1200 до 1800 м н.в. на южни изложения, върху по-плитки почви; (в) Компактна и еловидна - разпространени основно над 1700 - 1800 м, към горната граница на гората. Възрастта на културите, които се отделят за източници, е между 40 - 50 години, когато фенотипната диференциация е добре изразена и е настъпила генеративната зрелост. Обикновена ела (Abies alba Mill.). Източниците за семепроизводство се отделят за трите основни екотипа по надморска височина: (а) Нископланински - от 450 - 500 до 1000 - 1100 м; (б) Среднопланински - от 1000 - 1100 до 1500 - 1600 м; (в) Високопланински - над 1600 м. Изолираната популация на елата в планината Славянка и Западните Родопи има белезите на отделен интрогресивен хибрид. Еловите дървета в определените насаждения трябва да са с пълнодървесни стъбла, гладка и смърчовидно напукана кора, тънки клони, без мразобойни, напливи по стъблото и водни леторасти. Зелена дуглазка (Pseudotsuga menziesii Franco.). Предпочитат се натурализирани култури с качествен дървостой на възраст над 50 - 60 години. Европейска лиственица (Larix Desidua Mill.). Интрудоцент за нашата страна. Създадените досега култури са с незадоволителен растеж. При селекция да се избягват индивиди със саблевидна форма на стъблото и деформирани корони. Широколистни видове Зимен дъб (Горун) - (Q. petraea Liebl.). Източници се отделят за трите екотипа: а. равнинен, нископланински - до 600 - 700 м н.в. с находища в Странджа и Изт. Ст.планина; в таксономично отношение принадлежи към източния горун (Q. polycarpa Schur.); б. среднопланински - от 600 - 700 до 1100 - 1200 м н.в., който в таксономично отношение спада към обикновения горун Q. daleschampii; в. планински - до 1600 - 1800 м н.в., който в таксономично отношение също се отнася към Q. daleschampii. Основното изискване е насажденията и микропопулациите да бъдат с пълнота над 0,7 и преобладаване на едролистната и типичната горунолистна форма. В състава на дървостоя трябва да доминира едностъблената, правостъблена форма, без водни леторасли и мразобойни. Произходът на насажденията да е семенен, а при липса на такива може да се заделят и издънкови с нормална пълнота и правостъблен дървостой. Възрастовата граница за отбор на семепроизводствени насаждения при този вид е 50 години при семенните и 40 години при издънковите гори. Особено внимание заслужават горуново-букови, горуново-благунови и горуново-благуново-церови формации. Летен дъб (Q. robur L.). С предимство източниците се отделят от два екотипа, при които са отделени две местни популации: - суходолинен екотип (Q. pedunculiflora C. Koch.) - среща се върху сухи до влажни, богати почви; местните популации към него са: добруджански, лудогорски, мизийски и предпланински; - влажнонизинен екотип (Q. longipes Stev.) - расте върху богати и влажни почви, с високо ниво на подпочвените води и на заливни месторастения; местните популации към него са: вардимски, камчийски, тунджански, кричимски и казанлъшки. Установени са две фенологични форми: а. раноразлистваща (f. precox) - кривостъблена; б. късноразлистваща (f. tardiflora) - правостъблена. В насажденията трябва да доминира f. tardiflora. За източници се отделят и запазени единични по-малки и по-големи групи дървета и насаждения. Благун (Q. frainetto Ten.). Установени са два едафотипа: - мезофитен - насажденията са смесени дъбови и горуново-букови, на свежи и богати месторастения; - ксерофитен - формира чисти и смесени насаждения с цера и други видове, на дълбоки и сухи почви. В насажденията, определени за базови източници с пълнота над 0,7, трябва да преобладават индивидите с едностъблена, правостъблена и пълнодървесна форма, без водни леторасти и мразобойни. Цер (Q. cerris L.). Насажденията, определени за източници на горски репродуктивни материали, трябва да бъдат от I - III бонитет, като се отчита типът на месторастене (свежи, сухи, върху силикатни и карбонатни почви). Червен дъб (Q. rubra L.). Източниците се определят от култури с висока продуктивност, с правостъблен и пълнодървесен дървостой от едностъблени дървета, без водни леторасти и признаци на съхнене. Бук (F. silvatica L.). Източниците се подбират от установените три екотипа: - припланински, хълмисто-равнинен - от 150 - 200 до 500 - 600 м н.в.; расте в условия на дълъг вегетационен период; - предпланински - от 800 - 900 до 1300 - 1400 м н.в., която е зоната на най-продуктивните и качествени дървостои; - високопланински - над 1300 - 1400 м н.в.; расте в условията на къс вегетационен период, с ниска продуктивност. В насажденията трябва да преобладават едностъблените, правостъблени, пълнодървесни и без витораслост индивиди със светла кора. Източен бук (F. orientalis Lip.). Фенотипните изисквания са както за обикновения бук. Насажденията, определени за източници, трябва да имат семенен или издънков произход, като отделните дървета трябва да бъдат без гнилоти и мразобойни. Планински ясен (Fr. excelsior L.). Насаждения за източници се отделят от три екотипа: - суходолинен - в смесени насаждения с обикновен габър, горун и сребролистна липа при надморска височина до 200 м; - равнинен - от 200 до 500 м н.в. в смесени насаждения с цер, сребролистна липа и мъждрян; - планински - от 400 - 500 м до 700 - 800 м н.в. в смесени насаждения с източен бук, едролистна липа, об. ясен и явор; Отборът може да бъде насочен към групи дървета (микропопулации) във всеки от посочените екотипове, като се дава предпочитание на находищата с гладкокори и светлокори форми при планинския екотип и на тъмнокорите и типичнокорите при равнинния. Културите с известен произход, бърз растеж и правостъблени форми, създадени в Североизточна България, може също да бъдат обект на отбора. Полски ясен (fr. Angustifolia Vahl.). Изискванията към качествата на насажденията са като тези при обикновения ясен. За лонгозния екотип, който е бързорастящ, понася продължително заливане и формира високопродуктивни чисти или смесени гори, се определят и регистрират отделни групи дървета. Липи (р. Тilia). Насаждения за източници се определят от качествени естествени находища в пояса до 500 - 600 м н.в. Обикновена бреза (B. verrucosa Eurh.). Разпространена е единично, в малки естествени групи или насаждения. Установени са три екотипа: - нископланински до 1200 м н.в.; - среднопланински - от 1200 до 1600 м н.в.; - високопланински - над 1600 м н.в. За източници се отделят единични дървета или групи с прави стъбла и декоративни особености. Обикновен явор (A. pseudoplatanus L.), шестил (A. platanoides L.) и клен (A. campestre L.). За базови източници се отделят тези насаждения, в които преобладават индивиди с фладерна дървесина, висока продуктивност и правостъбленост. Елши (p. Alnus Gaerthn.). Стопанско значение имат черната и бялата елша с находища покрай реките в диапазон 1000 - 1500 м н.в. Особен интерес представляват хибридните им форми. Трепетлика (Populus tremula L.). Внимание заслужават индивидите, клоновете и микропопулациите, отличаващи се с устойчивост на сърцевинна гнилота. За източници се отделят онези находища, в които доминират зеленокорите и сивокорите форми. Специален интерес представляват триплодните форми със здрава дървесина. Чинари (p. Platanus L.). При определянето на източници се предпочитат естествените находища от правостъблени и пълнодървесни форми с конусовидна (купообразна) корона и особено по-възрастните култури, където има големи възможности за масов и индивидуален отбор. Бяла акация (Robinia pseudoacacia L.). Бъдещата селекционна политика при този вид изисква предпочитанието на индивидуалния отбор. За източници с предимство се определят дърветата от типа на мачтовата акация - с прави и пълнодървесни стъбла, които при равни други условия превъзхождат средните показатели на популацията. Интерес за пчеларството представляват ранно- и късноцъфтящите медоносни форми. Получаването на вегетативен посадъчен материал за масови залесявания налага отбора на широка колекция от родители на фамилии. Бял бряст (Ulmus leavis Pall.). Източници за семепроизводство се отделят от единични или групи дървета на възраст от 30 до 40 години. От трите вида бряст белият се отличава с най-голяма устойчивост на холандската болест, но с най-некачествена дървесина. Подбраните дървета трябва да са с пълнодървесни стъбла, браздовидно или плочковидно напукана кора, без мразобойни, напливи по стъблото и водни леторасли. Особено ценни са популациите от вида по дунавските острови. Полски бряст (Ulmus minor Mill.). Източници за семепроизводство се отделят от единични или групи дървета на възраст от 30 до 40 години. От трите вида бряст той се отличава с най-добра дървесина. Подбраните дървета трябва да са с пълнодървесни стъбла, браздовидно или плочковидно напукана кора, без мразобойни, напливи по стъблото, водни леторасли и повреди от снего- и/или ледоломи. Кестен обикновен (Castanea sativa Mill.). Характеризира се с ограничено разпространение. Селекцията се провежда в две направления по отношение качеството на дървостоите и по отношение качеството на плодовете (предимно индивидуална селекция). Основно изискване към източниците е да бъдат в добро здравословно състояние. Насажденията зa семепроизводство се отделят след 30-годишна възраст. Турска леска (Coryllus colurna L.). Среща се единично, пръсната в смесените широколистни гори от долния пояс до 1200 м н.в. За базови източници се отделят източници на посевен материал - дървета. Отборът трябва да се върши по качество на стъблото (правостъбленост) и короната, по плодовитост, размер, масленост, вкус на ядката и др. Череша обикновена (Prunus avium L.). Среща се в състава на смесени мезофилни широколистни гори от предпланинските и среднопланинските пояси в почти всички наши планини. Отделят се източници на посевен материал - дървета. Предпочитат се правостъблени, пълнодървесни и високопроизводителни дървета. Гледичия (Gleditschia triacanthos L.). Ценен бързорастящ вид, натурализиран в нашата страна. Характерна особеност са бодлите: var.inermis Willd. - без бодли - по-правостъблена, по- продуктивна и по-студоустойчива от var. ferox hort. - цялото стъбло и клоните, на която са покрити изобилно с големи бодли.
Приложение № 4изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
към чл. 16, ал. 1 и чл. 17, ал. 2 Изисквания при създаване на вегетативни и генеративни семепроизводствени градини 1. Избор на място: а) да бъде на разстояние 300 - 500 м от насаждения от същия дървесен вид, за да се избегне генетично замърсяване; б) да бъде леснодостъпно, в близост до пътната мрежа с равен или слабо наклонен терен (до 5°); в) почвите не трябва да бъдат много богати, тежки и глинести; г) да отговаря на наследствено обусловените изисквания на съответния вид към комплекса от екологични условия: температура, влага, светлина и богатство на почвата; д) да бъде защитено от силни и постоянно духащи ветрове, да няма екстремни температурни амплитуди; е) за осигуряване на по-добра изолация срещу налет на полен от всички страни се създава пояс от бързорастящи видове с гъста корона. 2. Определяне броя на клоновете: а) минималният брой на клонове във вегетативната семепроизводствена градина от първо стъпало е 40, с което се увеличава генетичният потенциал и се осигурява възможността след проверка на клоновете тя да се превърне в семепроизводствена градина от второ стъпало от типа “постепенна едновременна”; б) броят на клонове в градините от второ стъпало е не по-малък от 25 - 30 бр., като предпочитание се дава на тези, които след изпитване на комбинативната и генеративната способност на включените в семепроизводствените градини от първо стъпало клонове и фенологичните наблюдения показват най-добри резултати. 3. Отглеждане на подложки за присаждане: а) фиданките, които се ползват за подложки, да са от дървесен вид, който осигурява добра съвместимост с присадката (калема); б) фиданките трябва да бъдат здрави, жизнени и без повреди; в) възрастта на подложките зависи от дървесния вид и мястото на отглеждане и се определя от периода, за който дебелината на връхния леторасъл, върху който ще се присажда, може да достигне диаметър над 7 мм; г) използват се фиданки със свободна и несвободна коренова система. 4. Добив и съхраняване растителен материал за вегетативно размножаване: а) клоните за калеми са с дължина 30 - 40 см и се добиват през месеците февруари и март, т. е. преди началото на вегетация, от връхната част на короната в зоната, където се залагат женските генеративни пъпки; б) клоните се съхраняват в сняг или хладилник, поставени в найлонови пликове и вани с вода при температура 1 - 2 °С; в) по време на съхранението се поддържа относителна влажност на въздуха (80 - 90 %). 5. Присаждане: а) основният метод за присаждане е копулация и се свежда до слепване на: - сърцевина върху дървесина; - сърцевина върху камбий; - камбий върху камбий; б) методите и сезоните на присаждане да са съобразени с биологичните изисквания на дървесния вид; в) грижи за присадките: - премахване на превръзката, след като леторасълът на калема достигне 3 - 4 см; - отстраняване връхния леторасъл на подложката: извършва се съобразно биологичните изисквания на вида; - редуциране короната на подложката се извършва през първата година за бързорастящите видове (б. бор, ч. бор) и през следващите 2 - 4 години за бавнорастящите видове (ела, смърч и др.). 6. Изготвяне схема за разположение на присадките във вегетативната и фиданките в генеративната семепроизводствена градина: а) присадките от един и същ клон и фиданките от потомството на едно майчино дърво, включително тези от една и съща популация, трябва да бъдат максимално отдалечени една от друга (минимум 30 м), за да се избегне близкородствено кръстосване; б) използва се блокова схема или случайно разположение; в) разстоянието между присадките или фиданките е от 6/6 до 12/12 м. 7. Отгледните грижи се свеждат до: а) формиране на короните; б) стимулиране на генеративния процес чрез подходящи агротехнически мероприятия; в) поддържане на добро здравословно състояние.
Приложение № 5изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
към чл. 21, ал. 4 Изисквания за създаване на маточници от тополи, върби и чинари 1. Площта трябва да бъде близо до водоизточник върху богати алувиални и алувиално-ливадни почви. 2. Създават се с резници или вегетативни фиданки, като времето за вкореняване на резниците и засаждане на фиданките е от 1 март до 15 април за евроамериканските тополи, върбите и чинарите и от 1 до 20 април за бялата и сивата топола. 3. Схемата на засаждане може да бъде редова при разстояния 1,50 - 1,70 ґ 0,08 - 0,15 м или лентови с 2 - 3 реда и разстояния 0,70 ґ 0,25 ґ 0,10 - 0,15 м. 4. Поливането и подхранването на маточниците се извършва през вегетационния период. 5. Срокът за използване на маточниците зависи от вида, респективно клона. За черните тополи той е 10 - 15 г., за евроамериканските тополи, върбите и чинарите - до 10 г., за делтоидните и балзамичните тополи - до 8 г., и за белите и сивите тополи - до 4 г. 6. За производство на резници се използват само ниски маточници.
Приложение № 10изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
към чл. 36, ал. 2, т. 1, буква “а”
Приложение № 11изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
към чл. 36, ал. 2, т. 1, буква “б”
Приложение № 12изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
към чл. 36, ал. 2, т. 2, буква “б”
Приложение № 15изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
към чл. 38, ал. 3 приложение № 16 към чл. 38, ал. 5
Приложение № 19изм. · в сила от 27 юни 2005 г.
към чл. 39, ал. 5 и чл. 44, ал. 1

Попитайте асистента за този акт, който вече не е в сила

Безплатно

Натиснете „Попитайте“ до всеки член, за да питате точно за него.

Един въпрос на ден, без регистрация.
Промени в законите · Atom · само този закон← Обратно към законите