(Нов - ДВ, бр. 82 от 2020 г.)
(1) В случаите по чл. 47, ал. 14 от закона складовият капацитет, който може да се използва от лицата по чл. 47, ал. 12 от закона, представлява не по-малко от 15 на сто от общия максимален складов капацитет за съхранение на енергийни продукти, вписани в лиценза, въз основа на предоставената информация за съхраняване на акцизни стоки - по видове стоки и акцизни ставки по чл. 48, ал. 2, т. 13, буква "г" от закона.
(2) Информация за складовия капацитет за съхранение на собствените енергийни продукти се представя с бизнес плана по чл. 48, ал. 2, т. 13 от закона.
(3) Достъпът за използване на складов капацитет от лицата по чл. 47, ал. 12 от закона се осъществява при следните условия:
- 1. представяне от лицата на обосновано искане, към което да бъдат приложени документи, доказващи необходимостта от съхранение на енергийни продукти, включително се посочва и информация за количеството, вида на акцизните стоки и срока, за който лицето има намерение да съхранява енергийните продукти;
- 2. отношенията между лицензирания складодържател и лицата по чл. 47, ал. 12 от закона се уреждат при равни условия, с които са уредени такива с други лица вложители в данъчния склад;
- 3. в случай че в данъчния склад няма други вложители, отношенията между лицензирания складодържател и лицата по чл. 47, ал. 12 от закона се уреждат при спазване на пазарния принцип и при отчитане на пазарната стойност.
(4) След представяне на искането по ал. 3, т. 1 лицензираният складодържател уведомява лицето по чл. 47, ал. 12 от закона относно възможността/невъзможността изцяло или частично за използването на складов капацитет спрямо количеството, вида на акцизните стоки и срока - посочени в искането по ал. 3, т. 1.
(5) Отказ на лицензирания складодържател за предоставяне на ползване на складов капацитет е налице и в случай че от страна на лицензирания складодържател не е изпратен отговор в 14-дневен срок от получаване на искането по ал. 3, т. 1.