Наредба № 17 от 3 юни 2005 г. за правилата за изграждане на кабелни далекосъобщителни мрежи и съоръженията към тях

С тази наредба се определят правилата за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи кабелни далекосъобщителни мрежи (мрежи) и съоръженията към тях, включително изискванията за безопасност.

Наредбата се прилага за мрежи в границите на урбанизираните територии и извън тях при спазване на изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за далекосъобщенията (ЗД) и на нормативните актове по строителството и правилата за контрол и приемане на строителните и монтажните работи.

Наредбата не се прилага за:

1. 1. мрежи, предназначени за осигуряване на движението на влаковете и за телеуправление на електроенергийни обекти на железниците;
2. 2. далекосъобщителни мрежи, изграждани като подводни във вътрешните морски води и териториалното море;
3. 3. далекосъобщителни мрежи, изграждани чрез оптичен кабел на стълбовете на въздушните електропроводни линии за високо напрежение.

При изграждане на мрежи се спазват изискванията на Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места (ДВ, бр. 72 от 1999 г.), Наредба № 55 от 2004 г. за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари и други елементи на железопътната инфраструктура (ДВ, бр. 18 от 2004 г.) и Наредба № 51 от 2002 г. за изискванията за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура (ДВ, бр. 19 от 2002 г.).

При изграждане на мрежи в земеделски земи и земи от горския фонд се спазват изискванията на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и Закона за горите (ЗГ).

Устройствата, използвани в мрежите, трябва да отговарят на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост (ДВ, бр. 78 от 2001 г.) и Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението (ДВ, бр. 62 от 2001 г.).

Мрежите се изграждат като подземни кабелни далекосъобщителни мрежи и/или въздушни кабелни далекосъобщителни мрежи и кабелни инсталации в сгради.

При изграждане на нови подземни мрежи се осигурява възможност за бъдещото им развитие, както и за съвместно полагане на съобщителни кабели от други далекосъобщителни оператори.

Защитните и каналните тръби, когато са повече от една, се полагат успоредно една до друга като сноп.

Далекосъобщителният оператор е длъжен да заснеме откритите по време на изпълнението подземни и надземни мрежи и съоръжения, необозначени в съответните специализирани карти и регистри, и преди предстоящото засипване на новоизградена или реконструирана подземна мрежа в зоната на сервитута на железопътна или друга техническа инфраструктура писмено да уведоми за това собственика на техническата инфраструктура в срок най-малко три дни преди засипването.

Подземна мрежа се изгражда с бетонен колектор, когато:

1. 1. броят на тръбите в снопа е по-голям от 16;
2. 2. съобщителният кабел е подложен на въздействието на променливо натоварване;
3. 3. при пресичане или непосредствено сближение с други подземни технически проводи и съоръжения, създаващи опасност от деформация или нараняване на съобщителния кабел.

При изграждане на подземни мрежи земното покритие върху най-горния ред съобщителни кабели е не по-малко от:

1. 1. 0,50 m под тротоари, пешеходни улици, алеи и озеленени площи;
2. 2. 0,40 m под тротоари за подземна мрежа, изградена с бетонен колектор;
3. 3. 1,20 m под пътни платна;
4. 4. 1,70 m под железопътна линия от кота глава на релсата.

Съобщителният кабел се въвежда в кабелна шахта или сграда посредством предварително вграден въводен маншон или чрез директно вграждане на тръба в стената.

Активни и/или пасивни елементи от въздушната мрежа се монтират върху стълб или стена при спазване на следните изисквания:

1. 1. елементите се разполагат в подходящи кутии, осигуряващи защита от директен допир и атмосферни влияния;
2. 2. кутиите по т. 1 се монтират на височина не по-малка от 2,50 m от земята;
3. 3. мрежата има изградена заземителна инсталация.

Изграждането на въздушна мрежа чрез укрепване на съобщителен кабел и/или монтиране на активни и/или пасивни елементи върху стълб или стена, които не са собственост на далекосъобщителния оператор, може да бъде извършено само след получено предварително писмено съгласие от собственика на стената или стълбовната конструкция.

Разстоянието от повърхността на земята до въздушната мрежа се разрешава да надвишава 8 m.

Разстоянието между опорите на въздушната мрежа е не по-голямо от 40 метра. При пресичане на улица, път или неелектрифицирана железопътна линия разстоянието между опорите е не по-голямо от 35 m.

Разстоянието между въздушната мрежа и окръжаващите я обекти се определя съгласно БДС 3368-70 “Разстояния между въздушни и кабелни далекосъобщителни и радиотранслационни линии и обкръжаващи ги обекти” и БДС 2852-71 “Сближения и пресичания на съобщителни линии с електропроводни линии, електрифицирани железопътни линии, трамвайни и тролейбусни линии”, с изключение на т. 2.1.8 от БДС 2852-71 за случаите по чл. 33, ал. 3.

В новостроящи се сгради съобщителните кабели се изтеглят в предварително изградени канали съгласно инвестиционния проект.

Мрежи в сгради се изграждат чрез:

1. 1. изтегляне на съобщителен кабел в предвидените за целта канали по чл. 39;
2. 2. закрепване на съобщителен кабел върху стените;
3. 3. изтегляне на съобщителен кабел в тръба под мазилката;
4. 4. полагане на съобщителен кабел в профил за кабелиране на сгради, закрепен върху стените.

Не се разрешава изтегляне в една и съща тръба на съобщителен кабел и силнотоков кабел или на съобщителен кабел и радиотранслационен кабел.

Не се разрешава преминаване на съобщителен кабел през пожароопасни и взривоопасни помещения, както и през помещения с агресивна среда.

Допуска се съобщителни кабели да преминават успоредно на отоплителна или газова инсталация на разстояние не по-малко от 0,30 m.

Разстоянието между въвод на мрежата и силнотоков кабел е не по-малко от 0,50 m.

Отворът за въвеждане на съобщителен кабел в сградата се предвижда на достъпно място и възможно най-близко до входното устройство на сградата.

Нивото на капаците на шахтите в населени места трябва да съвпада с нивото на тротоара или пешеходната зона. В озеленените площи нивото на капака се изгражда най-малко на 0,15 m над нивото на терена.

Минималното разстояние между кабелна шахта и бензиностанция, газостанция, складове за съхранение на опасни товари, специално определени места за товарене и разтоварване на опасни товари в район на железопътна гара или друго взривоопасно и пожароопасно външно съоръжение е най-малко 50 m.

Конструкцията на кабелната шахта се изчислява за най-неблагоприятно вертикално натоварване от единични возила и натиск, предизвикан от подвижни товари.

Конструкцията на кабелните шахти осигурява защита от проникване на вода, както и възможност за нейното отстраняване по естествен път.

Кабелите на подземните мрежи се означават с трайна маркировка с табелки, репери и сигнална лента.

На табелките се изписват видът на мрежата, фирмата на кабелния оператор и номерът на линията от проекта на мрежата.

С реперни стълбчета се означава трасето на подземни съобщителни кабели извън границите на урбанизираните територии, в урбанизирани територии с неблагоустроени улици или в урбанизирани територии, в които не са изградени канални мрежи.

Реперни стълбчета се поставят:

1. 1. по трасето на съобщителните кабели на всеки 500 m;
2. 2. в точките на промяна на направлението на трасето;
3. 3. над всички шахти и пресичания на препятствия (реки, пътища, канали и др.); когато пресичанията са по-дълги от 10 m, реперните стълбчета се поставят от двете страни на пресичането.

Когато кабелното трасе минава през земеделски земи, реперните стълбчета се поставят извън тях на подходящо място в обхвата на пътя. Когато кабелното трасе е отдалечено от пътя на повече от 50 m, маркировката се дублира и по кабелното трасе с активни или пасивни маркери.

Реперните стълбчета се ориентират така, че предната им страна да е успоредна на трасето на кабела.

На реперно стълбче, което маркира смяна на направлението на трасето, под надписа за вида на кабела се означава символично двете направления с ъгълче, отговарящо приблизително на трасето.

На реперно стълбче, което маркира шахти, се изписват видът и номерът на шахтата, а на стената откъм нея се поставя разстоянието в метри до центъра й.

Местата на реперните стълбчета и техните означения се нанасят на екзекутивните чертежи.

Сигнална лента се използва за информиране при последващи изкопни работи за наличие на съобщителен кабел.

Сигнална лента се полага над съобщителен кабел, положен в изкоп или подземна съобщителна мрежа, извън границите на урбанизирани територии, както и в урбанизирани територии, в които не са изградени канални мрежи. Сигналната лента се полага на дълбочина, равна на половината разстояние между повърхността на терена и кабела.

Върху сигналната лента през 1 m се поставя надпис “ВНИМАНИЕ ОПТИЧЕН КАБЕЛ” или “ВНИМАНИЕ СЪОБЩИТЕЛЕН КАБЕЛ” с височина на буквите 0,05 метра.

При проектиране и изграждане на мрежи се спазват изискванията на Правилника по безопасността на труда при работа по въздушни и кабелни съобщителни линии и мрежи (Д-06-001, С., 1997 г.) и Правилника за безопасност при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ДВ, бр. 34 от 2004 г.).

При работа с оптични линии се спазват изискванията на Наредба № 9 от 1985 г. за санитарните правила при работа с лазери (ДВ, бр. 95 от 1985 г.) и на Правилника по безопасността на труда при работа по въздушни и кабелни съобщителни линии и мрежи (1997 г.).

Активните елементи с дистанционно захранване с променливо напрежение до 65 V отговарят на клас II за защита срещу поражения от електрически ток. Активните елементи, които са с метален корпус, са снабдени със заземителна клема.

По смисъла на тази наредба: 1. “Кабелни далекосъобщителни мрежи” са кабелните мрежи за предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга и/или пренос на данни, за пренос на радиосигнали и/или телевизионни сигнали, и/или за предоставяне на услугата “достъп до Интернет”. 2. “Входно устройство на сградата” е интерфейсът между външната и вътрешната част на кабелната далекосъобщителна мрежа по отношение на сградата, всяка от които може да е притежание на различни собственици. 3. “Разрядник” е устройството, предназначено да ограничава пренапрежението, като искров разрядник, ограничител на пренапрежение или полупроводниково устройство. 4. “Канална тръба” е тръбата, в която се изтегля един съобщителен кабел. 5. “Защитна тръба” е тръба от стомана, защитена срещу корозия, от полиетилен с висока плътност (High Density Polyethylene - HDPE), бетон или друг подходящ материал, която се полага в изкоп и е предназначена за осигуряване на допълнителна механична и/или електрическа защита на изтегления в нея съобщителен кабел. 6. “Въвод” е част от кабелната мрежа, осигуряваща прехода между елементите й извън и вътре в сградата. 7. “Кабелна шахта” е съоръжение, осигуряващо подземно затворено пространство с изход към повърхността, предназначена за достъп до съобщителните кабели при изтегляне, монтаж, ремонт и поддържане. 8. “Муфа” е елемент, осигуряващ защита на съединението на два или повече кабела срещу въздействията на околната среда. 9. “Кабелен колектор” е подземно непроходима, полупроходима или проходима конструкция, предназначена за полагане на съобщителни кабели едностранно или двустранно. 10. “Мрежи с телеуправление” се разглеждат като мрежи без оперативен персонал и оперативни превключвания в тях се извършват от персонал на диспечерските служби. 11. “Водосток” е съоръжение в пътното и железопътното строителство, което служи за отводняване на земното тяло на пътя или железопътната линия.

Наредбата се издава на основание чл. 167, ал. 2 от Закона за далекосъобщенията.

Наредбата отменя Наредба № 9 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на кабелни разпределителни мрежи за радио- и телевизионни сигнали (обн., ДВ, бр. 108 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2004 г.).

Операторите на съществуващи кабелни мрежи са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на тази наредба до 1 януари 2007 г.

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник”.