(1) При условие че спортистът или друго лице могат да установят начина, по който дадена специфична субстанция е попаднала в организма на спортиста или е станала тяхно притежание, както и че тази субстанция не е била предназначена за повишаване на спортните постижения на спортиста или за прикриване използването на субстанция, която служи за повишаване на постиженията, при първо нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 1, 2 и 6 срокът за лишаване от права се заменя с минимум – порицание, и максимум – лишаване от права за срок от две години.
(2) За да оправдаят премахването или намаляването на санкцията, спортистът или другото лице в подкрепа на твърденията си са длъжни да представят доказателства за липсата на намерение за повишаване на спортните постижения или за прикриване използването на субстанции, служещи за повишаване на постиженията, до удовлетворяването на разглеждащия състав. Вината на спортиста или на съответното друго лице е критерият, който се взема под внимание при определянето на размера на намаляването на срока на лишаване от права.