(1) Заплаха към съдия, прокурор или следовател може да бъде отправена лично или получена чрез съответните звена на Министерството на вътрешните работи (МВР) или на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
(2) При получаване на сигнал за заплаха административният ръководител на съответния съдия, прокурор и следовател изготвя мотивирано предложение до министъра на правосъдието чрез главния директор на ГД „Охрана“ за осигуряване на необходимата охрана.
(3) В тридневен срок от получаването на сигнала главният директор на ГД „Охрана“ изпраща предложението по ал. 2 заедно с мотивирано становище за осигуряване на охрана или за отказ. Охраната се осъществява въз основа на заповед на министъра на правосъдието.
(4) Степента на застрашеност се преценява въз основа на оценка на заплахата, която се изготвя съгласно Методика за оценка на заплахата и характеристика на риска (приложение № 1).
(5) При неотложни случаи охрана се осигурява незабавно от съответното териториално звено за охрана, в чийто район е съдията, прокурорът или следователят, въз основа на заповед на главния директор на ГД „Охрана“. Проверка на сигнала се извършва съвместно със съответното звено на МВР. В тези случаи се уведомява министърът на правосъдието.