(1) Всички лица, които са били в контакт с болен от туберкулоза, подлежат на оценка на риска от инфекция.
(2) Оценката на риска от инфекция при контактните се извършва от лекар от лечебно заведение по чл. 3, ал. 1 въз основа на следните критерии:
- 1. форма на туберкулозата при болния - източника на инфекция - с положителен (с бацилоотделяне) или с отрицателен резултат от микробиологично изследване на храчка;
- 2. контакт с пациент с туберкулоза на белите дробове, ларинкс и/или трахея; с кашлица; с положителен резултат от директна микроскопия; с наличие на каверна/и и при неспазване на правилна хигиена на кашляне;
- 3. вид на контакта с болен от туберкулоза;
- 4. близост и времетраене на контакта с болен от туберкулоза;
- 5. липса на вентилация, неадекватно почистване и дезинфекция на помещения и апаратура;
- 6. липса на лични средства за предпазване от въздушно-капковия път на предаване на инфекцията.
(3) След извършената оценка по ал. 2 и определен висок риск от инфекция се провеждат наблюдение, преглед, изследвания и химиопрофилактика.
(4) Наблюдение се провежда за период от 6 месеца.
(5) Изследванията на контактните лица включват: 1. туберкулинов кожен тест на Манту, и/или 2. рентгенография на гръден кош, и/или 3. микробиологично изследване на храчка за туберкулоза.
(6) На химиопрофилактика подлежат контактни на туберкулоза лица с определен висок риск от инфекция по ал. 3 за период от 6 месеца.
(7) Дейностите спрямо контактните на туберкулоза лица се провеждат от специалисти по пневмология и фтизиатрия от лечебните заведения по чл. 3, ал. 1.