Наредба № 18 от 20 юни 2005 г. за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения

(1) С тази наредба се определят критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, домовете за медико-социални грижи, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, медицинските центрове, стоматологичните центрове, медико-стоматологичните центрове, диагностично-консултативните центрове и тъканните банки.

(2) Лечебните заведения, извън посочените в ал. 1, подлежат на доброволна акредитация за оценка на базовите им възможности за обучение на студенти и специализанти и лекари за целите на продължаващото медицинско образование.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Управителят, съответно директорът, на лечебното заведение подава писмено заявление до министъра на здравеопазването за откриване на процедура по акредитация, както следва: 1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) не по-рано от 12 месеца и не по-късно от 18 месеца след издаването на разрешение и започването на лечебната дейност - за лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите, диализните центрове и домовете за медико-социални грижи, след издаването на разрешение от директора на Изпълнителната агенция по трансплантация и започването на дейността - за тъканните банки, съответно след издаването на удостоверение за регистрация и започването на дейността - за лечебните заведения за извънболнична помощ, или след влизане в сила на акта за създаване - за лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) 2. най-късно до един месец преди изтичане на срока по чл. 89 ЗЛЗ; 3. не по-рано от 12 месеца и не по-късно от 18 месеца след съществена промяна в предмета на дейност на лечебното заведение или разкриване на нови медицински структури в него.

(2) Процедура по акредитация за цялостна медицинска дейност, за отделни медицински и други дейности или за обучение на студенти и/или специализанти, както и за промяна на получена акредитационна оценка или на срока, за който е присъдена, може да бъде открита и по заявление на управителя, съответно директора, на лечебно заведение по всяко време в срока по чл. 89 ЗЛЗ.

(3) Срокът от подаване на заявлението за откриване на процедура по акредитация до издаване на заповед за присъждане на оценка не може да е по-дълъг от 180 дни за акредитация в обем по чл. 23, ал. 1, т. 1.

(4) Срокът от подаване на заявлението за откриване на процедура по акредитация до издаване на заповед за присъждане на оценка не може да е по-дълъг от 90 дни за акредитация в обем по чл. 23, ал. 1, т. 2.

(1) За сметка на акредитиращото се лечебно заведение са разходите за:

1. 1. извършването на външна оценка от експертна комисия;
2. 2. провеждането на контролно производство при постъпило в акредитационния съвет възражение от акредитиращото се лечебно заведение;
3. 3. дейността на акредитационния съвет и на звеното по административно-техническото обслужване;
4. 4. извършването на външен одит при постъпила в акредитационния съвет жалба.

(2) Размерът на сумите по ал. 1 се определя със заповед на министъра на здравеопазването.

(3) Сумите по ал. 1 се превеждат не по-късно от 7 дни преди датата на започването на външната оценка, съответно контролното производство, и на външния одит, по отделна партида по сметка на Министерството на здравеопазването, не се включват в бюджетните разходи и се разходват по реда на временно съхранявани средства на разпореждане.

(4) Разходите за извършването на контролно производство при констатиране на разлика повече от две степени в оценките, определени от експертна комисия, и тези на акредитационния съвет, както и разходите за извършването на външен одит чрез служебен избор са от събраните средствата по реда на ал. 3.

(5) В случай че в резултат на външния одит по ал. 1, т. 4 акредитационната оценка и срокът, за който е определена, не се намалят, разходите на лечебното заведение за извършването на външен одит се възстановяват.

(1) Акредитацията на лечебните заведения се осъществява от акредитационен съвет, специализиран орган към Министерството на здравеопазването, който се състои от 13 членове, в това число председател и заместник-председател.

(2) В състава на акредитационния съвет се включват представители на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации на лекарите и стоматолозите.

(3) Квотата на Министерството на здравеопазването се състои от пет лица, (едно от които е медицинска сестра с образователно-квалификационна степен “бакалавър” по здравни грижи), определени от министъра на здравеопазването.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Квотата на Националната здравноосигурителна каса се състои от три лица - двама представители на Националната здравноосигурителна каса и един представител на организация на потребителите на здравни услуги, определен от управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.

(5) Квотата на представителите на съсловните организации в здравеопазването се състои от пет лица - четирима представители на Български лекарски съюз и един представител на Съюза на стоматолозите в България.

(6) Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България определят и по един резервен член, който може да замества титуляр в състава на акредитационния съвет в заседанията и при вземане на решения.

(7) Акредитационният съвет се създава със заповед на министъра на здравеопазването, в която се определят председателят и заместник- председателят, както и размерът на заседателните възнаграждения. В заповедта се посочват и резервните членове.

(8) За председател на акредитационния съвет се определя представител на Министерството на здравеопазването, а за заместник-председател - представител на БЛС.

(9)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Членовете на акредитационния съвет (включително и резервните членове) не могат да участват като консултанти при извършването на самооценяване на лечебните заведения.

(10) При включването им в състава на акредитационния съвет членовете, включително и резервните, представят на министъра на здравеопазването декларация за обстоятелството по ал. 9.

(1) Акредитационният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Заседанията се свикват от председателя, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Заседанията на акредитационния съвет са редовни, ако на тях присъстват най-малко 1/2 от членовете му, в това число задължително най-малко по един представител от квотата на Министерството на здравеопазването, от квотата на Националната здравноосигурителна каса, от съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

(3) Не могат да участват в заседание на акредитационния съвет негови членове (включително и резервни), които:

1. 1. работят или са членове на органите на управление в кандидатстващото за акредитация или в конкурентно на него лечебно заведение;
2. 2. са съпруг, съпруга, роднини по права или съребрена линия до IV степен включително на член от органите за управление на кандидатстващото за акредитация лечебно заведение.

(4) Заседанията се ръководят от председателя, а при негово отсъствие - от заместник-председателя на акредитационния съвет.

(5) Членовете на акредитационния съвет се уведомяват писмено за дневния ред, датата и часа на заседанието най-малко 3 дни преди провеждането му. В същия срок всички материали по дневния ред се предоставят на разположение от звеното за административно-техническо обслужване на членовете на акредитационния съвет.

(6) Акредитационният съвет приема решенията с явно гласуване и с обикновено мнозинство от присъстващите.

(7) За всяко заседание се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове на акредитационния съвет.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Акредитационният съвет може да взема решение от състава на съвета да се изключи лице (включително и резервен член), за което:

1. 1. се установи, че е нарушило забраните по чл. 6, ал. 9 или по чл. 7, ал. 3;
2. 2. се установи, че е разгласило информация по чл. 14.

(2) В случаите по ал. 1 акредитационният съвет отправя мотивирано предложение до министъра на здравеопазването за промяна на заповедта по чл. 6, ал. 7.

(1) Организацията на дейността на акредитационния съвет се урежда с правилник, изготвен от акредитационния съвет и утвърден от министъра на здравеопазването.

(1) Акредитационният съвет се подпомага от звено за административно-техническо обслужване. Звеното се създава със заповед на министъра на здравеопазването, в която се определят неговият състав, ръководителят и размерът на възнагражденията.

(2) Ръководителят на звеното за административно-техническо обслужване е служител на Министерството на здравеопазването.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Лицата от звеното за административно-техническо обслужване не могат да участват като консултанти при извършването на самооценяване на лечебните заведения, за което представят декларация на министъра на здравеопазването.

(1) За извършването на всяка външна оценка акредитационният съвет избира експертна комисия, определя нейния председател и състав и прави предложение до министъра на здравеопазването за нейното назначаване.

(2) Критериите за избор на експерти за състава на експертните комисии се определят с правилника по чл. 12.

(1) В състава на експертна комисия се включват експерти, които са преминали обучение и притежават сертификат за оценяване и акредитация на лечебни заведения.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 67 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Минималният състав на експертната комисия при оценяване за цялостна медицинска дейност на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, домовете за медико-социални грижи, медико-денталните центрове, диагностично-консултативните центрове и тъканните банки включва лекар (лекар по дентална медицина), юрист и икономист.

(3)(Нова - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Минималният състав на експертната комисия при оценяване за цялостна медицинска дейност на медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, медицинските центрове и денталните центрове включва лекар (лекар по дентална медицина), както и юрист или икономист.

(4)(Нова - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) По предложение на акредитационния съвет в състава на експертната комисия могат да се включват лекари (лекари по дентална медицина) с различни признати специалности и медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор или зъботехник).

(5)(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) При акредитация за отделни медицински дейности и за обучение на студенти и/или специализанти минималният състав на експертната комисия включва лекар(и) и (или) стоматолог(зи) и по предложение на акредитационния съвет медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор или зъботехник).

(6)(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Обучението на експертите се организира от Националния център по опазване на общественото здраве по програма, приета от акредитационния съвет и утвърдена от министъра на здравеопазването.

(7)(Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Сертификатът се издава от министъра на здравеопазването и директора на Националния център по опазване на общественото здраве.

(8)(Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Списъкът на експертите със сертификат се публикува в “Служебен бюлетин” на Министерството на здравеопазването.

(9)(Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Обучението на представители на лечебни заведения за изготвяне на самооценката за целите на акредитационната процедура се организира съвместно от Националния център по опазване на общественото здраве, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България.

(1) Министърът на здравеопазването издава заповед за назначаване на експертна комисия и сключва договор с председателя и членовете на експертна комисия, в който се определят конкретните задачи, сроковете за изпълнението и размерът на възнаграждението.

(2) В експертна комисия не могат да участват експерти, които:

1. 1. работят в кандидатстващото за акредитация или в конкурентно на него лечебно заведение;
2. 2. са съпруг, съпруга, родственици по права или съребрена линия до IV степен включително на член на органите за управление на кандидатстващото за акредитация лечебно заведение;
3. 3.(изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) са участвали като консултанти при извършване на самооценяване на лечебни заведения.
4. 4. са членове на акредитационния съвет и/или на звеното за административно-техническо обслужване.

(3) Обстоятелствата по ал. 2 се доказват с декларация, представена на ръководителя на звеното за административно-техническо обслужване преди назначаването на експертна комисия.

(4) Заповедта по ал. 1 се съобщава в 5-дневен срок от издаването й на управителя (директора) на кандидатстващото за акредитация лечебно заведение.

(5) Директорът (управителят) на лечебното заведение може да отправи мотивирано искане до акредитационния съвет за отвод на експерт/и от състава на експертна комисия не по-късно от 3 дни от датата на получаване на заповедта по ал. 1.

(6) Акредитационният съвет взема решение по искането по ал. 5 на първото редовно заседание след неговото постъпване, като прави предложение до министъра на здравеопазването за евентуална промяна в състава на експертна комисия.

(1) Отделните медицински и други дейности се оценяват, както следва: 1. за медико-диагностични лаборатории, които са част от структурата на лечебно заведение за болнична или извънболнична помощ - по съответните показатели от приложение № 4. 2. за диализни клиники (отделения) - по съответните показатели от приложение № 5; 3. за клиники (отделения) по трансфузионна хематология - по съответните показатели от приложение № 8; 4. за медицински структури, извън изброените по т. 1 - 3, които са част от лечебно заведение - по съответните общи и специфични показатели от приложение № 9; 5. за спомагателни, административни и обслужващи структури, които са част от лечебно заведение - по съответните общи и специфични показатели от приложение № 9.

(2) Оценяването на отделните медицински дейности при диспансерите със и без стационар е предпоставка за оценяването на цялостната им медицинска дейност и за оценяването на обучението на студентите и специализантите.

(3) Обучението на студенти и специализанти се оценява по приложение № 11.

(4)(Нова - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Оценяването на лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ на базовите им възможности за обучение на студенти и специализанти и обучение за целите на продължаващото медицинско обучение се извършва по приложение № 12.

(1) Акредитацията може да се провежда в следния обем:

1. 1. едновременно оценяване на цялостната медицинска дейност, на отделните медицински и други дейности и на обучението на студенти и специализанти.
2. 2. самостоятелно оценяване на: а) цялостната медицинска дейност; б) отделните медицински и други дейности; в) обучението на студенти и специализанти.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Оценяването на цялостната медицинска дейност при лечебно заведение за болнична помощ включва и оценяване на организацията, управлението, базовите възможности и осъществяването на дейността на:

1. 1. болничната аптека;
2. 2. административно-стопанския блок.
3. 3. медико-диагностичната лаборатория.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Оценяването на цялостната медицинска дейност при диспансер включва и оценяване на организацията, управлението, базовите възможности и осъществяването на дейността на:

1. 1. болничната аптека;
2. 2. административно-стопанския блок;

(4)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Оценяването на цялостната медицинска дейност при диагностично-консултативен център включва и оценяване на организацията, управлението, базовите възможности и осъществяването на дейността на медико-диагностичната лаборатория.

(5) Самостоятелно оценяване на отделни медицински и други дейности и самостоятелно оценяване на обучението на студенти и специализанти се извършва само в случай, че е извършено оценяване за цялостна медицинска дейност.

(6)(Нова - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) При оценяването по чл. 22, ал. 4 на лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ не се извършва оценяване на цялостната медицинска дейност и на отделни видове медицински дейности.

(1)(Предишен текст на Чл. 24 - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Управителят на лечебното заведение със съгласието на общото събрание на съдружниците, съответно съвета на директорите на лечебното заведение, взема решение за провеждане на акредитационна процедура и определя комисия по самооценяване.

(2)(Нова - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Лекарят, който ръководи и управлява лечебното заведение за първична извънболнична помощ, взема решение за провеждане на доброволна акредитационна процедура и изготвя доклад за самооценка.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Комисията по самооценяване извършва проверки, анализи и оценяване по критерии и показатели в обема дейности по чл. 23, ал. 1, в който лечебното заведение желае да бъде акредитирано, и съставя доклад, като прилага към него подробен доказателствен материал. Отговорност за съдържанието на доклада за самооценка носи управителят, съответно изпълнителният директор, на лечебното заведение.

(2) След обсъждане и приемане на доклада по ал. 1 от общото събрание на съдружниците, съответно от съвета на директорите на лечебното заведение, управителят, съответно изпълнителният директор, подава писмено заявление до министъра на здравеопазването за откриване на акредитационна процедура.

(3)(Доп. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Към заявлението се прилагат следните документи:

1. 1. решението по чл. 24;
2. 2. доклада на комисията за самооценяване по ал. 1 на хартиен и електронен носител;;
3. 3. декларация, че разходите по акредитацията се поемат от лечебното заведение;
4. 4.(отм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.)
5. 5. списък на експертите по чл. 16, ал. 1, работещи в лечебното заведение.

(4) Копие от докладите по ал. 1 и доказателственият материал се съхраняват в лечебното заведение.

(1) Звеното за административно-техническо обслужване в Министерството на здравеопазването регистрира и проверява подаденото заявление и приложените към него документи, след което изготвя доклад относно изправността на подадените документи.

(2) Докладът на звеното по ал. 1 се внася за разглеждане в акредитационния съвет.

(1) Преди посещението в лечебното заведение експертната комисия се запознава с доклада за самооценяване.

(2) Звеното за административно-техническо обслужване провежда инструктаж на председателя на експертната комисия и управителя, съответно директора на лечебното заведение, на който се уточняват:

1. 1. графикът за срещи на експертната комисия с комисията за самооценяване, с отделни специалисти, с пациенти и граждани и за провеждане на социологически анкети;
2. 2. графикът за проверките на експертната комисия в диагностично-лечебните, административните, обслужващите и спомагателните структури на лечебното заведение по дни и часове;
3. 3. условията, които лечебното заведение трябва да осигури на експертната комисия за нормална работа (работни места, компютърна техника, достъп до допълнителна информация и др.).

(3)(Нова - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Лечебното заведение е длъжно да окаже пълно съдействие на експертната комисия.

(1) Експертната комисия извършва в срок до 5 работни дни външна оценка, отчитайки изпълнението на критериите и показателите в обема дейности, заявен от лечебното заведение.

(2) Оценяването се извършва съгласно приложение № 10.

(3)(Нова - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Експертната комисия може да направи предложение до Акредитационния съвет за прекратяване на акредитационната процедура при липса на доказателства към доклада за самооценка, както и при отказ от страна на лечебното заведение да й предостави доказателства.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Експертната комисия за оценка мотивира всяка от експертните си оценки, съставя обобщен доклад и проект на решение за акредитация в определения в договора по чл. 17, ал. 1 срок. В мотивите към всяка оценка експертната комисия посочва кои показатели са оценявани, както и кои от тях са приети за изпълнени и кои не В обобщения доклад експертната комисия задължително отчита изпълнението на препоръките от предходната акредитация на лечебното заведение и препоръките, дадени на лечебното заведение от Националната здравноосигурителна каса, Регионалните центрове по здравеопазване, Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и други контролни органи. В доклада експертната комисия оценява и доклада за самооценка на лечебното заведение.

(2) В 5-дневен срок от приключване работата на комисията копие от доклада се изпраща от ръководителя на звеното за административно-техническо обслужване на управителя, съответно директора, на акредитираното лечебно заведение.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Управителят, съответно директорът, може да направи възражение по доклада на експертната комисия в тридневен срок от получаването му. С възражението може да бъде направено искане за откриване на контролно производство.

(4)(Нова - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) В срока по ал. 3 управителят, съответно директорът, представя писмено становище по доклада на експертната комисия, по оценките, определени от експертната комисия, и по работата й.

(5)(Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Възражението по ал. 3 и становището по ал. 4 се подават до Акредитационния съвет чрез ръководителя на звеното за административно-техническо обслужване. Към тях се прилага копие от писмото, с което докладът на експертната комисия е изпратен на управителя, съответно директора на лечебното заведение.

(1) В срок до един месец след представяне от доклада на експертната комисия Акредитационният съвет се произнася с решение, с което присъжда:

1. 1. оценка на цялостната медицинска дейност на лечебното заведение и срок, за който тя се присъжда;
2. 2. оценка на отделните медицински и други дейности на лечебното заведение и срок, за който тя се присъжда;
3. 3. оценка на обучението на студенти и/или специализанти в лечебното заведение и срок, за който тя се присъжда.

(2) В случай, че с възражението по чл. 29, ал. 3 е направено искане за откриване на контролно производство, Акредитационният съвет изразява мотивирано становище по искането. Ако становището е положително, срокът по ал. 1 спира да тече до приключване на контролното производство.

(3) В срока по ал. 1 Акредитационният съвет може да направи мотивирано искане за откриване на контролно производство. В този случай срокът по ал. 1 спира да тече до приключване на контролното производство.

(4) Акредитационният съвет може да промени оценката на експертната комисия:

1. 1. за цялостната или отделна медицинска дейност на лечебното заведение, определена по технологичната методика за оценяване (приложение № 10 към чл. 28, ал. 2), за което се мотивира;
2. 2. за цялостната медицинска дейност на лечебното заведение при акредитация в обем по чл. 23, ал. 1, т. 1, ако средната обща оценка на отделните му медицински дейности е различна от предлаганата от експертната комисия оценка за цялостна медицинска дейност.

(5) Акредитационната оценка не е показател за икономическата ефективност на дейността на акредитираното лечебно заведение.

(6) Решението по ал. 1 се вписва в стандартен протокол, който се представя на министъра на здравеопазването за утвърждаване.

(7) На основание решението на Акредитационния съвет министърът на здравеопазването в 15-дневен срок издава заповед за определяне на акредитационната оценка на лечебното заведение и срока, за който тя се присъжда. В заповедта за определяне на акредитационна оценка за обучение на студенти и/или специализанти се вписват видът на обучението и специалностите.

(8) В случаите по чл. 28, ал. 3 Акредитационният съвет прави предложение до министъра на здравеопазването да прекрати акредитационната процедура на лечебното заведение.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Преди издаването на заповед по чл. 33, ал. 7 министърът на здравеопазването може да открие контролно производство. Контролното производство се открива:

1. 1. по искане на управителя, съответно директора на лечебното заведение;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) по искане на акредитационния съвет.

(2) Министърът на здравеопазването издава заповед за откриване на контролно производство, определя състава на контролната комисия и сключва договор с членовете й, в който се определят обхватът на проверката, срокът за работа и размерът на възнаграждението.

(3) Контролната комисия се състои максимум от трима експерти (един от които юрист), които отговарят на изискванията по чл. 16, ал. 1.

(4) В контролната комисия не могат да участват експерти, за които е налице несъвместимост по чл. 17, ал. 2, както и такива, които са участвали при извършването на външната оценка.

(5) Обстоятелствата по ал. 4 се доказват с декларация, представена на ръководителя на звеното за административно-техническо обслужване преди назначаването на контролната комисия.

(6)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Контролната комисия в срок до 3 работни дни от назначаването й извършва проверка по документи, а при необходимост - и в лечебното заведение, и внася доклад в акредитационния съвет не по-късно от 15 работни дни от назначаването й.

(7)(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Въз основа на решението по ал. 6 министърът на здравеопазването в 15-дневен срок издава заповед по чл. 33, ал. 7.

(1) Заповедта на министъра на здравеопазването за присъдената акредитационна оценка се публикува в “Служебен бюлетин” на Министерството на здравеопазването.

(2) Препис от заповедта по ал. 1 се изпраща на акредитираното лечебно заведение, на Националната здравноосигурителна каса, на управителния съвет на Българския лекарски съюз, на управителния съвет на Съюза на стоматолозите в България и регионалния център по здравеопазване.

(1) По отношение на лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка се провежда междинен акредитационен одит.

(2) Междинният акредитационен одит е вътрешен и външен и се провежда в обема по чл. 23, по критериите и показателите за акредитация.

(3) Вътрешният акредитационен одит се организира от управителя, съответно директора, на лечебното заведение.

(4) Външният акредитационен одит се провежда от експерти по чл. 16, ал. 1, определени от акредитационния съвет.

(5)(Нова - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) В лечебните заведения, получили лоша акредитационна оценка, не се провежда междинен одит.

(1) За резултатите от вътрешния одит управителят, съответно директорът на лечебното заведение уведомява акредитационния съвет, като представя доклад за проведения одит, както следва:

1. 1. при присъдена акредитационна оценка “много добра” - еднократно по средата на срока, за който е присъдена оценката;
2. 2. при присъдена акредитационна оценка “добра” - двукратно в края на първата и втората трета на срока, за който е присъдена оценката;
3. 3. при присъдена акредитационна оценка “средна” - всяко полугодие на срока, за който е присъдена оценката.

(2) При присъдена акредитационна оценка “отлична” резултатите от вътрешния одит се обсъждат само от органите на управление на лечебното заведение.

(1) Външният одит въз основа на служебен избор се провежда по отношение на лечебни заведения, избрани от акредитационния съвет на лотариен принцип.

(2) За провеждането на външния одит въз основа на служебен избор акредитационният съвет класифицира лечебните заведения по групи съобразно присъдената им акредитационна оценка по чл. 33, ал. 4.

(3) Външен одит чрез служебен избор се осъществява по отношение на:

1. 1. двадесет процента от лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка - “отлична”;
2. 2. петнадесет процента от лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка - “ много добра”;
3. 3. десет процента от лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка - “добра”;
4. 4. десет процента от лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка - “средна”.

(4) Методиката за определяне на процентната извадка по ал. 3 е част от правилника по чл. 12.

(5) По отношение на лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка по чл. 33, ал. 4 - “отлична”, външен одит чрез служебен избор може да се провежда ежегодно за срока, за който е присъдена оценката.

(6) По отношение на лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка по чл. 33, ал. 4 - “много добра” или “добра”, външен одит чрез служебен избор може да се провежда два пъти за срока, за който е присъдена оценката.

(7) По отношение на лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка по чл. 33, ал. 4 - “средна”, външен одит чрез служебен избор може да се провежда един път за срока, за който е присъдена оценката.

(8) Разпоредбите по ал. 5, 6 и 7 се прилагат само в случай, че в резултат на първия междинен одит, проведен след присъждането на оценка по чл. 33, ал. 4, не е намален срокът на присъдената оценка.

(9) В случай, че междинният одит по ал. 6 приключи с намаляване на срока на съответната акредитационна оценка, последващ междинен одит на лотариен принцип не се провежда.

(1) Назначаването на комисия от експерти за провеждане на външен одит се извършва при условията и по реда на чл. 17, ал. 2 и 3 и чл. 34, ал. 3.

(2) В комисията по ал. 1 не могат да участват експерти, които:

1. 1. работят в лечебното заведение, по отношение на което се провежда външен акредитационен одит, или в конкурентно на него лечебно заведение;
2. 2. са съпруг, съпруга, родственици по права или съребрена линия до IV степен включително на член на органите за управление на лечебното заведение, по отношение на което се провежда външен акредитационен одит;
3. 3. са участвали като консултанти при извършването на самооценяване от лечебното заведение;
4. 4. са участвали в експертна комисия при извършването на външната оценка на лечебното заведение или в контролна комисия по проверка на външната оценка;
5. 5. са членове на акредитационния съвет и/или на звеното за административно-техническо обслужване.

(3) Обстоятелствата по ал. 2 се доказват с декларация, представена на ръководителя на звеното за административно-техническо обслужване преди назначаването на комисията.

(4) Комисията по ал. 1 в продължение до три работни дни извършва проверка в лечебното заведение и внася доклад в акредитационния съвет, който на първото редовно заседание след приключването на работата на комисията се произнася с решение по резултатите от проверката.

(1) Лечебните заведения, подали заявления за акредитация по реда на Наредба № 13 от 2003 г. за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения, се акредитират по реда на тази наредба.

(2) Лечебните заведения по ал. 1 могат по тяхна преценка в срок до три месеца от влизане в сила на наредбата да представят нов доклад на комисията за самооценяване, изготвен съобразно критериите, показателите и методиката на акредитация по тази наредба. Докладът се обсъжда и приема от общото събрание на съдружниците, съответно от съвета на директорите на лечебното заведение.

(3) Лечебните заведения, които в срока по ал. 2 не са представили нови доклади, се акредитират по реда на тази наредба, като експертната комисия взема предвид и преценява по аналогия оценките по показатели и критерии, както и приложения доказателствен материал спрямо критериите и показателите по тази наредба.

(1) В 30-дневен срок от влизане в сила на наредбата Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България определят свои представители в акредитационния съвет и уведомяват министъра на здравеопазването.

(2) В случай че в срока по ал. 1 Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България не уведомят министъра на здравеопазването за своите представители или тяхното предложение е непълно, съставът на акредитационния съвет се определя от министъра на здравеопазването, като се включват представители на организациите по чл. 6, ал. 2, които са излъчили представители в акредитационния съвет.

(3) В случая по ал. 2 заседанията на акредитационния съвет са редовни, ако на тях присъстват най-малко 1/2 от членовете му, в това число задължително най-малко по един представител от организациите, формирали състава на акредитационния съвет.

(1) Един анестезиологичен екип осъществява анестезия на един пациент - от началото на етапа “Въвеждане в анестезия” до края на етапа “Възстановяване от анестезия”.

(2) В “Кабинет за преданестезиологична консултация” работи лекар-анестезиолог или специализиращ лекар-анестезиолог.

(3) В “Място за въвеждане във или възстановяване от анестезия” (ако съществува в съответната болнична структура) работят един или повече лекари-анестезиолози или специализиращи лекари-анестезиолози (броят им се определя от броя пациенти, за които те едновременно трябва да се грижат).

(4) Специализиращите лекари-анестезиолози работят под ръководството на лекари-анестезиолози; 2.3.6. сестринският състав в “Сектор за анестезия” е най-малко две медицински сестри - анестезиологични сестри; 2.3.7. численият състав на медицинските сестри в “Сектор за анестезия” се определя, като се има предвид че: (1) Един анестезиологичен екип осъществява анестезия на един пациент - от началото на етапа “Въвеждане в анестезия” до края на етапа “Възстановяване от анестезия”. (2) В “Кабинет за преданестезиологична консултация” работи освен лекар-анестезиолог или специализиращ лекар-анестезиолог и медицинска сестра. (3) В “Място за въвеждане във/възстановяване от анестезия” работят една или повече медицински сестри (броят им се определя от броя пациенти, за които те едновременно трябва да се грижат). *3. Минимални изисквания по стандарт за провеждане на интензивно лечение 3.1. При интензивно лечение се поддържа готовност (кадрова, материална и организационна) и се осъществява непрекъснато и равностойно в денонощието специфичен диагностично-лечебен процес. 3.2. Материална обезпеченост на клиника или отделение за интензивно лечение: 3.2.1. клиника или отделение за интензивно лечение е разположена на обособена територия в лечебното заведение за болнична помощ; 3.2.2. на територията на клиникатата или отделението за интензивно лечение не се допуска смесване на потоците “Чисто/Мръсно”; 3.2.3. площта на единична стая (с едно легло) не трябва да е под 18 m2, а в обща зала трябва да позволява свободно разстояние между отделните места за провеждане на интензивно лечение не по-малко от 2,0 m; 3.2.4. всички помещения, в които са разположени места за провеждане на интензивно лечение, трябва да са с пряка дневна светлина; 3.2.5. клиника или отделение за интензивно лечение разполага със следните служебни помещения: 3.2.5.1. манипулационно помещение за подготовка на медикаменти и консумативи с адекватно осветление; 3.2.5.2. тоалетни възли, отделно за персонал и пациенти; 3.2.6. интензивно лечение се провежда в “Място за провеждане на интензивно лечение”, разположено на територията на клиника или отделение за интензивно лечение (легло за интензивно лечение с принадлежащите изводи на електрическата и газовата инсталация и пространството около него); 3.2.7. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има под 6 разкрити места (интензивни легла) за провеждане на интензивно лечение; 3.2.8. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има използваемост на легловия фонд съответно не над 70 % и под 10 %; 3.2.9. леглото за интензивно лечение е болнично легло на колела, което позволява движение на пациента във вертикална посока (нагоре и надолу) и най-малкото издигане/сваляне на горната половина на тялото на пациента, както и имащо прегради за обезопасяването му; 3.2.10. всяко “Място за провеждане на интензивно лечение” е съоръжено със: 3.2.10.1. електрозахранване с най-малко 3 заземени (тип шуко) електрически извода; 3.2.10.2. най-малко един извод за аспирационна система; 3.2.10.3. най-малко един извод на инсталация за кислород под налягане; 3.2.10.4. подвижна преграда за визуална изолация на пациента (ако интензивното легло е разположено в общо помещение); 3.2.10.5. съоръжения за поставяне (закрепване) на апаратура около интензивното легло; 3.2.11. задължителни инсталации и съоръжения в клиника или отделение за интензивно лечение: 3.2.11.1. електрозахранване с аварийно захранване с генератор; 3.2.11.2. аспирационна система; 3.2.11.3. инсталация за сгъстен въздух; 3.2.11.4. водоснабдаване и канализация с разчет 1 мивка във всяка обособена зала с места за провеждане на интензивно лечение; при всяка мивка трябва има условия и за дезинфекция на ръце; 3.2.12. задължително оборудване в клиника или отделение за интензивно лечение: 3.2.12.1. задължително оборудване с разчет за всяко едно място за интензивно лечение; 3.2.12.2. монитор (мониторен модел) за електрокардиоскопия; 3.2.12.3. апарат за измерване на системни артериални налягания; 3.2.12.4. система за дозирано подаване на кислород в овлажнена газова смес при спонтанно дишане; 3.2.13. задължително оборудване с разчет за общо ползване: 3.2.13.1. апаратура за изкуствена белодробна вентилация (респиратори) с разчет не по-малко от 1 респиратор на 4 места за провеждане на интензивно лечение; 3.2.13.2. инфузионна техника (перфузори, инфузомати); 3.2.13.3. дефибрилатор. 3.3. Човешки ресурси в клиника или отделение за интензивно лечение: 3.3.1. началник на клиника или отделение за интензивно лечение е лекар с призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение” или лекар с друга призната специалност по съответния профил на клиниката или отделението и с най-малко 5 години стаж по специалността и с най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно лечение; 3.3.2. старша сестра на клиника или отделение за интензивно лечение е медицинска сестра с образователно ниво, изисквано за старша сестра на обособена клинична структура, и най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно лечение; 3.3.3. численият състав на медицинските специалисти на клиника или отделение за интензивно лечение трябва да позволява формирането на равностойни екипи за интензивно лечение; екипът за интензивно лечение включва най-малко един лекар и медицински сестри с разчет не по-малко от една медицинска сестра, която да се грижи за не повече от 5 пациенти, обект на интензивно лечение, за времето на работа на екипа. 3.4. Всяка клиника или отделение за интензивно лечение задължително води на отчет септичните пациенти и ги диагностицира като: 3.4.1. септични пациенти с ненозокомиални инфекции; 3.4.2. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време на лечението в специализираната структура за интензивно лечение; 3.4.3. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време на болнично лечение извън специализираната структура за интензивно лечение. Структури по анестезия и интензивно лечение към междуобластни, национални и университетски болници *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Всяка анестезия се осъществява в “Място за провеждане на анестезия” (обособена територия в операционни зали, кабинети за диагностични и терапевтични процедури, зъболекарски кабинети на лечебните заведения, зали за въвеждане във/възстановяване от анестезия), което задължително включва: 2.1.1. съоръжението, върху което е поставен пациентът за провеждане на анестезия (операционна маса, зъболекарски стол и пр.), позволява бърза и удобна промяна на положението на тялото и главата на пациента, както и предлага удобен начин за фиксация на пациента върху него; 2.1.2. електрозахранване с не по-малко от 3 заземени (тип шуко) електрически извода; 2.1.3. стационарна или мобилна аспирационна система; 2.1.4. стационарна инсталация за кислород или сменяем контейнер за кислород; 2.1.5. набор пособия за осигуряване на периферен и централен венозен източник; 2.1.6. набор инструменти и пособия за осигуряване на проходимост на дихателните пътища и изкуствена белодробна вентилация: 2.1.6.1. набор лицеви маски за обдишване на пациента; 2.1.6.2. саморазгъващ се балон тип AMBU; 2.1.6.3. наконечници за аспирация на уста и назофарингеално пространство; 2.1.6.4. набор за фарингеална интубация; 2.1.6.5. набор за ендотрахеална интубация; 2.1.6.6. анестезиологичен апарат; 2.1.7. апарат за мониторна електрокардиоскопия; 2.1.8. апарат за измерване на системни артериални налягания; 2.1.9. апарат за електрическа дефибрилация (достатъчен е един дефибрилатор за повече от едно “Място за провеждане на анестезия”, ако те се намират в общи помещения - например в един операционен блок). 2.2. Всяка анестезия се осъществява от анестезиологичен екип: 2.2.1. анестезиологичният екип се състои най-малко от един лекар-анестезиолог (лекар с призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”), който е ръководител на екипа, и една медицинска сестра - анестезиологична сестра; по изключение ръководител на анестезиологичния екип може да е лекар и без призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”, но тогава той работи под ръководството на анестезиолог, определен административно от ръководителя на съответната клинична структура за анестезия; 2.2.2. анестезиолог (лекар с призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”) може да ръководи едновременно до 3 анестезиологични екипа, в чиито състав са лекари без призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”. 2.3. В лечебните заведения клиничната структура с предмет на дейност “Анестезия” е “Сектор за анестезия” (“Сектор за анестезия” е организационна структура в лечебните заведения, на които дейността им налага да разполагат с повече от един анестезиологичен екип едновременно): 2.3.1. “Сектор за анестезия” може да е в състава на отделение или клиника по анестезия и интензивно лечение или към клинично звено, чийто основен диагностично-лечебен процес включва оперативни, диагностични или терапевтични процедури, изискващи анестезия; 2.3.2. началник на “Сектор за анестезия” е лекар с призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение” и най-малко 5 години стаж по специалността и компетентност по клинични, административни и научно-учебни въпроси; 2.3.3. старша медицинска сестра на “Сектор за анестезия” е медицинска сестра с квалификация и най-малко 5 години клиничен опит в областта на анестезиологията и интензивното лечение и с компетентност по клинични, административни и учебни въпроси; 2.3.4. лекарският състав на “Сектор за анестезия” е най-малко от двама лекари, от които поне един е с призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”; 2.3.5. численият състав на лекарите-анестезиолози и на специализиращите лекари-анестезиолози в “Сектор за анестезия” се определя, като се има предвид, че: (1) Един анестезиологичен екип осъществява анестезия на един пациент - от началото на етапа “Въвеждане в анестезия” до края на етапа “Възстановяване от анестезия”. (2) В “Кабинет за преданестезиологична консултация” работи лекар-анестезиолог или специализиращ лекар-анестезиолог. (3) В “Място за въвеждане във/възстановяване от анестезия” (ако съществува в съответната болнична структура) работят един или повече лекари-анестезиолози или специализиращи лекари-анестезиолози (броят им се определя от броя пациенти, за които те едновременно трябва да се грижат). (4) Специализиращите лекари-анестезиолози работят под ръководството на лекари-анестезиолози; 2.3.6. сестринският състав в “Сектор за анестезия” е най-малко две медицински сестри - анестезиологични сестри; 2.3.7. численият състав на медицинските сестри в “Сектор за анестезия” се определя, като се има предвид, че: (1) Един анестезиологичен екип осъществява анестезия на един пациент - от началото на етапа “Въвеждане в анестезия” до края на етапа “Възстановяване от анестезия”. (2) В “Кабинет за преданестезиологична консултация” работи освен лекар-анестезиолог или специализиращ лекар-анестезиолог и медицинска сестра. (3) В “Място за въвеждане във/възстановяване от анестезия” работят една или повече медицински сестри (броят им се определя от броя пациенти, за които те едновременно трябва да се грижат). *3. Минимални изисквания по стандарт за провеждане на интензивно лечение 3.1. При интензивно лечение се поддържа готовност (кадрова, материална и организационна) и се осъществява непрекъснато и равностойно в денонощието специфичен диагностично-лечебен процес. 3.2. Материална обезпеченост на клиника или отделение за интензивно лечение: 3.2.1. клиника или отделение за интензивно лечение е разположена на обособена територия в лечебното заведение за болнична помощ; 3.2.2. на територията на клиникатата или отделението за интензивно лечение не се допуска смесване на потоците “Чисто/Мръсно”; 3.2.3. площта на единична стая (с едно легло) не трябва да е под 18 m2, а в обща зала трябва да позволява свободно разстояние между отделните места за провеждане на интензивно лечение не по-малко от 2,0 m; 3.2.4. всички помещения, в които са разположени места за провеждане на интензивно лечение, трябва да са с пряка дневна светлина; 3.2.5. клиника или отделение за интензивно лечение разполага със следните служебни помещения: 3.2.5.1. манипулационно помещение за подготовка на медикаменти и консумативи с адекватно осветление; 3.2.5.2. кухненски бокс; 3.2.5.3. помещение за апарати (апаратна стая); 3.2.5.4. складови помещения; 3.2.5.5. помещение (помещения) за обработка на материали, което да позволява технологично разделна обработка на “чисти материали” и “мръсни материали”; 3.2.5.6. помещение за почивка на персонала; 3.2.5.7. помещение за прием на близките на пациентите; 3.2.5.8. тоалетни възли, отделно за персонал и пациенти; 3.2.6. интензивно лечение се провежда в “Място за провеждане на интензивно лечение”, разположено на територията на клиника или отделение за интензивно лечение (легло за интензивно лечение с принадлежащите изводи на електрическата и газовата инсталация и пространството около него); 3.2.7. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има под 6 разкрити места (интензивни легла) за провеждане на интензивно лечение; 3.2.8. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има използваемост на легловия фонд съответно не над 80 % и под 20 %; 3.2.9. леглото за интензивно лечение е болнично легло на колела, което позволява движение на пациента във вертикална посока (нагоре и надолу) и най-малкото издигане/сваляне на горната половина на тялото на пациента, както и имащо прегради за обезопасяването му; 3.2.10. всяко “Място за провеждане на интензивно лечение” е съоръжено със: 3.2.10.1. електрозахранване с най-малко 6 заземени (тип шуко) електрически извода; 3.2.10.2. най-малко един извод за аспирационна система; 3.2.10.3. най-малко един извод на инсталация за сгъстен въздух; 3.2.10.4. най-малко един извод на инсталация за кислород под налягане; 3.2.10.5. подвижна преграда за визуална изолация на пациента (ако интензивното легло е разположено в общо помещение); 3.2.10.6. съоръжения за поставяне (закрепване) на апаратура около интензивното легло; 3.2.11. задължителни инсталации и съоръжения в клиника или отделение за интензивно лечение: 3.2.11.1. електрозахранване с двойно осигуряване (аварийно захранване с генератор); 3.2.11.2. аспирационна система; 3.2.11.3. инсталация за сгъстен въздух; 3.2.11.4. водоснабдаване и канализация с разчет една мивка във всяка обособена зала с места за провеждане на интензивно лечение; при всяка мивка трябва има условия и за дезинфекция на ръце; 3.2.12. задължително оборудване в клиника или отделение за интензивно лечение: 3.2.12.1. задължително оборудване с разчет за всяко едно място за интензивно лечение; 3.2.12.2. монитор (мониторен модел) за електрокардиоскопия; 3.2.12.3. апарат за измерване на системни артериални налягания; 3.2.12.4. система за дозирано подаване на кислород в овлажнена газова смес при спонтанно дишане; 3.2.13. задължително оборудване с разчет за общо ползване: 3.2.13.1. апаратура за изкуствена белодробна вентилация (респиратори) с разчет не по-малко от 1 респиратор на 3 места за провеждане на интензивно лечение; 3.2.13.2. инфузионна техника (перфузори, инфузомати) с разчет не под възможност да се провеждат едновременно по 3 постоянни интравенозни инфузии на един пациент; 3.2.13.3. дефибрилатор; 3.2.13.4. мобилен рентгенов апарат. 3.3. Човешки ресурси в клиника или отделение за интензивно лечение: 3.3.1. началник на клиника или отделение за интензивно лечение е лекар с призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение” или лекар с друга призната специалност по съответния профил на клиниката или отделението и с най-малко 5 години стаж по специалността и с най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно лечение; 3.3.2. старша сестра на клиника или отделение за интензивно лечение е медицинска сестра с образователно ниво, изисквано за старша сестра на обособена клинична структура, и най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно лечение; 3.3.3. численият състав на медицинските специалисти на клиника или отделение за интензивно лечение трябва да позволява формирането на равностойни екипи за интензивно лечение; екипът за интензивно лечение включва най-малко един лекар и медицински сестри с разчет не по-малко от една медицинска сестра, която да се грижи за не повече от 3 до 4 пациенти, обект на интензивно лечение, за времето на работа на екипа. 3.4. Всяка клиника или отделение за интензивно лечение задължително и постоянно осъществява микробиологичен мониторинг: 3.4.1. по индикации на пациентите, обект на интензивно лечение, но не под 30% от всички лекувани в нея; 3.4.2. на персонала в нея, но не по-рядко от 3 пъти годишно; 3.4.3. на околната среда (помещения, апаратура, консумативи и пр.) в нея, не по-рядко от 4 пъти годишно. 3.5. Всяка клиника или отделение за интензивно лечение задължително води на отчет септичните пациенти и ги диагностицира като: 3.5.1. септични пациенти с ненозокомиални инфекции; 3.5.2. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време на лечението в специализираната структура за интензивно лечение; 3.5.3. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време на болнично лечение извън специализираната структура за интензивно лечение. Специфични показатели за дейността на структура по хирургия и лицево-челюстна хирургия - оценъчни показатели 10 От 1.1 до 1.10 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. По структурата и оборудването: 2.1.1. операционните зали имат добра комуникация с хирургичното отделение/клиника; има създаден ред за транспортиране на болни до и от операционните зали; има помещения за подготовка на хирургичните екипи; има телефонна връзка между клиничното звено и операционния блок; има телефонна връзка на хирургичното отделение/клиника с другите отделения, сектори и лаборатории на болницата; 2.1.2. операционните зали разполагат с аварийно осветление; система или други източници за снабдяване с кислород, сгъстен въздух, двуазотен окис и аспирация за всяка операционна маса. 2.2. По дейността и човешките ресурси: 2.2.1. в операционните зали се осъществява ежегоден разчет на натоварване на маса от 150 големи и 150 средни и/или малки операции; 2.2.2. човешките ресурси в хиругичното отделение/клиника са съобразени със следните изисквания: един хирург е назначен с разчет за извършване до 150 големи, средни и малки операции годишно; 2.2.3. хирургичен екип - броят на хирурзите съответства на обема на хирургичната намеса; всички операции се изпълняват от или под ръководството на хирург със специалност; инструментира една операционна сестра; 2.2.4. има правилник за поддържане на асептиката и антисептиката в структурата и в операционната зона; 2.2.5. в преоперативния период на всеки болен се извършва задължително клиничен диагностичен преглед (КДП) и клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР), регистрирани в историята на заболяването; 2.2.6. за всеки пациент се подготвя писмена предоперативна епикриза, съдържаща информация за анамнеза, статус, изследвания, резултати от КДП и КПООР, предлаган обем на оперативната намеса; 2.2.7. хиругичното отделение/клиника изпълнява ежеседмична оперативна програма; 2.2.8. оперативните протоколи съдържат комплексна информация за достъп, находка, интраоперативна диагностика, обосновка на избрания оперативен подход, етапи и проблеми на операцията, резултати от патоморфологията и от финализирането на операцията. 3. Допълнителни изисквания по стандарт 3.1. По базата, структурата и организацията на работа: 3.1.1. общоболничен авариен енергоизточник; 3.1.2. хирургичното отделение/клиника разполага с териториално обособена операционна зона/блок или ползва общоболничен; 3.1.3. хирургичното отделение/клиника разполага със специфично оборудване и инструментариум; 3.1.4. в операционните зали: 3.1.4.1. на всяка операционна маса се осъществява ежегоден разчет на натоварване над 200 големи + 250 средни и/или малки операции; 3.1.4.2. има наличие на необходим хирургичен комплект от съвременни шевни материали и хирургични консумативи; 3.1.5. допълнителни мерки за профилактика на нозокомиалните инфекции: 3.1.5.1. болничните стаи са оборудвани с допълнителни дезинфектанти за ръце; 3.1.5.2. в операционния блок има допълнителен стерилизатор за малки обеми. 3.2. По човешките ресурси и организацията на работа: 3.2.1. оказва се денонощна спешна помощ от окомплектован персонал; 3.2.2. има установен ред за включване на други лекари и/или специалисти от профилни клиники при необходимост; 3.2.3. хирургичното отделение/клиника работи със седмичен план оперативна програма на базата на лист на чакащите. Специфични показатели за дейността на структура по гръдна хирургия - оценъчни показатели 12 От 1.1 до 1.10 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. По структурата и оборудването: 2.1.1. операционните зали имат добра комуникация с хирургичното отделение/клиника; има създаден ред за транспортиране на болни до и от операционните зали; има помещения за подготовка на хирургичните екипи; има телефонна връзка между клиничното звено и операционния блок; има телефонна връзка на хирургичното отделение/клиника с другите отделения, сектори и лаборатории на болницата; 2.1.2. операционните зали разполагат със аварийно осветление; система или други източници за снабдяване с кислород, сгъстен въздух, двуазотен окис и аспирация за всяка операционна маса; 2.1.3. една операционна зала за клиника/отделение трябва да е разчетена на 300 - 400 големи торакални операции за една година; 2.1.4. клиниката/отделението към университетска болница ползва лаборатория по патофизиология на дишането, лаборатория за езофагеална патофизиология; компютърна аксиална томография; ядрено-магнитен резонанс, бронхоскопска и езофагоскопска диагностика. 2.2. По дейността, човешките ресурси и контрол на качеството: 2.2.1. отделението по гръдна хирургия към областна болница осъществява планова и спешна “голяма”, “средна” и “малка” торакална хирургия; 2.2.2. броят на “големите” торакални операции е минимум 150 ± 50 за отделенията на областните болници и минимум 300 ± 50 за клиниките/отделенията на университетските болници; 2.2.3. извършват се минимум 25 езофагеални резекции на година само на места с възможности за диагностика на заболяванията на хранопровода; 2.2.4. белодробна трансплантация или алтернативните й процедури се извършва само в университетски болници в обем минимум 10 трансплантации на година; 2.2.5. смъртност след пулмонектомия (6 - 8 %), след лобектомия (по-малко от 2 %); 2.2.6. има правилник за поддържане на асептиката и антисептиката в структурата и операционната зона; 2.2.7. в преоперативния период на всеки болен се извършва задължително клиничен диагностичен преглед (КДП) и клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР), регистрирани в историята на заболяването; 2.2.8. за всеки пациент се подготвя писмена предоперативна епикриза, съдържаща информация за анамнеза, статус, изследвания, резултати от КДП и КПООР, предлаган обем на оперативната намеса; 2.2.9. хиругичното отделение/клиника работи с ежеседмична оперативна програма; 2.2.10. оперативните протоколи съдържат комплексна информация за достъп, находка, интраоперативна диагностика, обосновка на избрания оперативен подход, етапи и проблеми на операцията, резултати от патоморфологията и от финализирането на операцията. 3. Допълнителни изисквания по стандарт 3.1. По базата и структурата: 3.1.1. общоболничен авариен енергоизточник; 3.1.2. хирургичното отделение/клиника разполага със специфично оборудване и инструментариум; 3.1.3. в операционните зали има наличие на необходим хирургичен комплект от съвременни шевни материали и хирургични консумативи; 3.1.4. допълнителни мерки за профилактика на нозокомиалните инфекции: 3.1.4.1. болничните стаи са оборудвани с допълнителни дезинфектанти за ръце; 3.1.4.2. в операционния блок има допълнителен стерилизатор за малки обеми. 3.2. По човешките ресурси, организацията на работа и дейността: 3.2.1. оказва се денонощна спешна помощ от окомплектован персонал; 3.2.2. операторът извършва големи и много големи операции; 3.2.3. има установен ред за включване на други лекари и/или специалисти от профилни клиники при необходимост; 3.2.4. разработени са специални формуляри за попълване и електронна обработка на резултатите от КДП и КПООР; 3.2.5. хирургичното отделение/клиника работи със седмичен план оперативна програма на базата на лист на чакащите; 3.2.6. броят на “големите” торакални операции е над 150 ± 50 за отделенията на областните болници и над 300 ± 50 за клиниките (отделенията) на университетските болници; 3.2.7. извършват над 25 езофагеални операции на година. Специфични показатели за дейността на структура по ортопедия и травматология от 1.1 до 1.10 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Сектор по травматология към хирургични отделения: 2.1.1. секторът разполага със собствени манипулационна и гипсовъчна; 2.1.2. операционната зала (собствена или не) е оборудвана с инструментариум за извършване на малки операции и манипулации в областта на травматологията; 2.1.3. добра комуникация на сектора с операционната; 2.1.4. възможности за отделяне на асептични и септично болни; 2.1.5. оперативният екип включва: лекар-оператор със специалност по ортопедия и травматология или с хирургия, който специализира ортопедия и травматология - ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар-хирург или специализиращ лекар; операционна медицинска сестра; санитар-гипсовач; 2.1.6. извършва се първична травматологична помощ, обработка на повърхностни рани, операции с малък обем и сложност от областта на травматологията, имобилизация на фрактурите. 2.2. Отделение в районна болница: 2.2.1. операционната зала (собствена или не) е оборудвана с ортопедична маса с екстензия; хирургичен инструментариум според вида на извършваните оперативни намеси (мекотъканни или костни); моторни системи; рентген телевизионна установка; електрокаутер; система за аспирация; рентген; 2.2.2. една операционна зала с разчет 400 операции годишно; 2.2.3. бактерицидна лампа в операционна и помощни помещения; 2.2.4. добра комуникация с операционната; 2.2.5. възможности за отделяне на асептични и септично болни; 2.2.6. оперативният екип включва: лекар-оператор със специалност по ортопедия и травматология - ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар-хирург или специализиращ лекар; операционна медицинска сестра; санитар-гипсовач; 2.2.7. извършват се дейностите по т. 2.2.6 и операции със среден обем и сложност в областта на травматологията; операции с малък обем и сложност в областта на ортопедията. 2.3. Отделение на областна, междуобластна и университетска болница: 2.3.1. операционната зала има добри възможности за транспортиране до и от нея и е оборудвана със: хирургичен инструментариум според вида на извършваните оперативни намеси (мекотъканни или костни); моторни системи; рентген телевизионна установка; ортопедична маса с екстензия; система за аспирация; електрокаутер; 2.3.2. една операционна зала с разчет 200 големи и 200 малки операции годишно; 2.3.3. бактерицидни лампи - в манипулационните, превързочните стаи; 2.3.4. наличие на болнични ортопедични легла; 2.3.5. в профилирана клиника (травматологична, за спинална хирургия, детска) леглата са съответно оборудвани с модулни, тракционни приставки, защитни бариери и други; в клиника с преобладаващ гериатричен профил или пациенти със залежаване наличие на антидекубитални дюшеци; 2.3.6. осигуряване на тричленен хирургичен екип за всяка операционна маса ежедневно; 2.3.7. в отделението работят лекари с разчет - един хирург на 150 големи и средни операции с двама асистенти; 2.3.8. в областни и междуобластни болници се извършват дейности по т. 2.3.7 и операции с голям обем и сложност в областта на травматологията и на ортопедията; 2.3.9. в клиниките се извършват дейности по т. 2.4.10 и операции с много голям обем и сложност в областта на травматологията и в областта на ортопедията; 2.3.10. за клиниките наличие на: 2.3.10.1. набори от конвенционални и специализирани импланти за костна хирургия, съобразени с профила на клиниката: остеосинтезни средства за екстра/интрамедуларна и външна фиксация, спинални имплантати, ендопротези и др. регистрирани и разрешени за употреба в страната; 2.3.10.2. инструментариум за специализирана и елективна хирургия по профила на клиниката: инструментации за екстра/интрамедуларна остеосинтеза, външна фиксация, спинални инструментации, набори за ендопротезиране, миниванзивна и ендоскопска хирургия, реплантационна хирургия, педиатрична хирургия и други; 2.3.10.3. апаратура за извършване на високоспециализирани хирургични дейности по профила на клиниката: артроскоп, операционен микроскоп, агрегати за бориране и римериране и други; електротермокаутери (по един на операционна маса); 2.3.10.4. специализирани операционни маси с възможност за разполагане на болния по гръб, корем и странично, с приставки за позициониране на крайниците и тракционни устройства (за халотракция, тракция на крайниците). 3. Допълнителни изисквания по стандарт 3.1. Сектор по травматология към хирургични отделения и отделения в районна болница - оценъчни показатели 9: 3.1.1. ползва ехограф с трансдюсер за ултразвуково изследване на стави и представен документ за квалификация; 3.1.2. ползва остеодензитометър и представен документ за квалификация; 3.1.3. игли за ставна пункция, различни видове 5 бр.; 3.1.4. ортопедична операционна маса с екстензия; 3.1.5. извършват освен минимума и други оперативни интервенции при спазване на изискванията за това; 3.1.6. има поне един лекар със специалност по ортопедия и травматология; 3.1.7. видът на болничните легла е съобразен с характера на дейността; 3.1.8. допълнителни мерки за профилактика на нозокомиалните инфекции - дезинфектанти в стаите, отделен стерилизатор, бактерицидни лампи в болничните стаи и др.; 3.1.9. при диагностиката се ползва КАТ. 3.2. Отделения в областни и междуобластни болници - оценъчни показатели 10: 3.2.1. всички показатели от т. 3.1.1 до 3.1.9, и 3.2.2. при диагностика се ползва ядрено-магнитен резонанс; 3.3. Клиники по ортопедия и травматология - оценъчни показатели 17: 3.3.1. всички показатели от т. 3.1.1 до 3.2.2; 3.3.2. притежават ендоскопски комплект за извършване на миниинвазивна еднодневна хирургия; 3.3.3. има операционни маси, пропускливи за рентгенови лъчи; 3.3.4. ползват рентгенова уредба с електронно усилване на образа; задължително минимално изискване е наличието на двупланов апарат с подвижно С рамо; 3.3.5. имат подвижен рентгенов апарат за изследване на лежащо болни (на екстензионно лечение и други методи); 3.3.6. ползват двукомпонентно устройство за едновременна визуализация в две проекции; 3.3.7. притежават апарат за интраоперативна хемореинфузия (cell-saver) към клиниките, извършващи операции с голяма кръвозагуба (тазова и гръбначна хирургия, ендопротезиране, онкохирургия); 3.3.8. ползват сцинтиграфски изследвания на опорно-двигателния апарат. Специфични показатели за дейността на урологична структураоценъчни показатели 8 от 1.1 до 1.10 2. Специфични за структурата показатели 2.1. Структурата притежава собствена операционна зала или ползва несобствена такава, оборудвана съгласно стандарта за хирургия. 2.2. Структурата прилага следните методи за образна урологична диагностика: 2.2.1. конвенционална рентгено-контрастна урография, цисто- и уретероскопия, ехография на коремни и тазови органи и представен документ за квалификация; 2.2.2. трансректална ехография на простатната жлеза и представен документ за квалификация; 2.2.3. реновазография; 2.2.4. ендоскопска (ТУР). 2.3. Структурата ползва методите на експресна патохистологична диагностика. 2.4. В структурата освен малки и средни през последните три години са извършени не по-малко от 20 % големи (сложни) оперативни интервенции. 2.5. В структурата през последните три години са извършени не по-малко от 10 % много големи (много сложни) оперативни интервенции. Специфични показатели за дейността на оториноларингологична структура оценъчни показатели 13 от 1.1 до 1.10 2. Специфични за структурата показатели 2.1. Структурата притежава собствена операционна зала или ползва несобствена такава, оборудвана съгласно стандарта за хирургия и стандарта за анестезиология: 2.1.1. снабдена е с операционен микроскоп. 2.2. В структурата на лечебни заведения за активно лечение има собствена апаратура или апаратура на разположение с възможност за ползване при наличието на индикации за всеки пациент за: 2.2.1. конвенционална рентгенография с всички специфични за оторинологията центражи; 2.2.2. ехография на органи или техни части от обсега на оториноларингологията; 2.2.3. КАТ; 2.2.4. езофагозоскопия; 2.2.5. бронхоскопия; 2.2.6. аудиометрия; 2.2.7. густометрия; 2.2.8. омфалометрия; 2.2.9. операции със операционен микроскоп. 2.3. В структурата освен малки и средни през последните три години са извършени не по-малко от 20 % големи (сложни) оперативни интервенции. 2.4. В структурата през последните три години са извършени не по-малко от 10 % много големи (много сложни) оперативни интервенции. Специфични показатели за дейността на структура по очни болестиоценъчни показатели 18 от 1.1 до 1.10 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. По структурата: 2.1.1. операционната зона (зали, блок) е самостоятелна и има добра комуникация с останалите структури с възможности за транспортиране; 2.1.2. операционният блок има - бактерицидни облъчватели, система за О2, сгъстен въздух, двуазотен окис, възможност за аспирация; 2.1.3. една операционна маса с разчет за 100 големи и 100 средни и малки операции на година. 2.2. Апаратура и инструментариум: 2.2.1. в амбулатория за специализирана извънболнична помощ има следната апаратура и инструментариум: зрителна таблица, набор корекционни стъкла, офталмоскоп, биомикроскоп, офталмотонометър, периметър, скиаскоп, таблица за цветно зрение, триогледално стъкло, микрохирургични инструменти за отстраняване на чужди тела от повърхността на окото; 2.2.2. в отделения/клиники има следният хирургичен инструментариум и апаратура: всички от т.2.2.1 плюс ултразвуков апарат; 2.2.3. операционна зона - апаратура и инструментариум - операционен микроскоп, специфичен инструментариум (сетове) за видовете извършвани операции. 2.3. Човешки ресурси: 2.3.1. определят се от хирургичната активност - на 150 големи и средни операции следва да има обезпеченост с един лекар-специалист; 2.3.2. осигуреност с 1 операционна сестра на операционна зала в рамките на една работна смяна (може и на разположение); 2.3.3. в отделения/клиники, извършващи интрабулбарни операции, има лекар и операционна сестра “на разположение” за спешни състояния; 2.3.4. възможности за допълване на екипа при преминаване към по-голям обем операции, като задължително големите и средните операции се извършват от един оператор със специалност и един лекар със или без специалност. 2.4. Дейности: 2.4.1. в предоперативния период на всеки болен се извършва задължително клиничен диагностичен преглед (КДП) и клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР), регистрирани в пациентското досие; 2.4.2. резултатите от КДП и КПООР се вписват в “Предоперативна епикриза” за всеки болен; 2.4.3. оперативна програма, ежедневна и седмична; 2.4.4. оперативните протоколи съдържат информация за оперативния достъп, установената оперативна находка, интраоперативните диагностични процедури, обосновка за избрания оперативен подход, технически етапи на намесата; 2.4.5. минимум 150 големи, средни и малки операции на един лекар на година; 2.4.6. при еднодневна хирургия следоперативното наблюдение, грижи и контролни прегледи се извършват от хирурга, осъществил операцията. 3. Допълнителни показатели 3.1. По апаратурата: 3.1.1. авторефрактометър; 3.1.2. пневматичен тонометър; 3.1.3. апарати за изчисление на лещи (освен ултразвуков апарат); 3.1.4. пахиметър; 3.1.5. Голдман тонометър; 3.1.6. В-скен; 3.1.7. як-лазер и представен документ за квалификация за работа с него; 3.1.8. Аргон или диоден лазер и представен документ за квалификация за работа с него; 3.1.9. лазер за селективна трабекулопластика и представен документ за квалификация за работа с него; 3.1.10. фундус камера за флуоресцеинова ангиография и представен документ за квалификация за работа с него; 3.1.11. витреострипер; 3.1.12. факоемулсификатор и представен документ за квалификация за работа с него; 3.1.13. възможности за фотодокументация по време на операция; 3.1.14. фундус камера при тясна зеница; 3.1.15. компютърен периметър и представен документ за квалификация за работа с него; 3.1.16. ендолазер. 3.2. Дейности: 3.2.1. извършване на “големи операции” - над 20 % от общия брой операции; 3.2.2. извършване на “много големи операции” - над 40 % от извършвания обем. Специфични показатели за дейността на инфекциозна структура оценъчни показатели 5 от 1.1 до 1.10 2. Специфични за структурата показатели 2.1. В структурата е създадена боксова система, позволяваща изпълнението на изискванията за изолираност на пациенти с висок контагиозен индекс. 2.2. Движението на хора, както и на материали от и във отделението се контролира. 2.3. В структурата се изпълняват писмени правила, определящи организацията и отговорностите за изпълнението на: 2.3.1. текуща и крайна дезинфекция; 2.3.2. медицински и спомагателни дейности при болни с особено опасни инфекции. 2.4. Структурата изготвя ежедневен отчет пред РИОКОЗ за броя на приетите и изписаните болни и за вида на причинителите на заболяванията. Специфични показатели за дейността в неврологична структураоценъчни показатели 6 от 1.1 до 1.10 2. Специфични за структурата показатели 2.1. Структурата има собствена апаратура или е създала организация за осигуряване за пациента (при наличието на индикации) изследване чрез: 2.1.1. електроенцефалография и представен документ за квалификация; 2.1.2. Доплерова сонография на екстракраниални мозъчни артерии и представен документ за квалификация; 2.1.3. КАТ; 2.1.4. електромиография и представен документ за квалификация; 2.1.5. офталмоскопия. 2.2. Структурата на лечебни заведения за активно лечение извършва изследвания на ликвора. Специфични показатели за дейността в структура по физикална терапия и рехабилитацияоценъчни показатели 10 от 1.1. до 1.10. *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. По структурата: 2.1.1. отделение/сектор за електро-светлотерапия; 2.1.2. отделение/сектор/кабинет по кинезитерапия с отделни помещения за активна кинезитерапия (салон за ЛФК) и масажни кабинети/кабини; 2.1.3. термотерапевтичен сектор/кабинет/кабина - само за болнични отделения. 2.2. По оборудването - апаратура и инструментариум: за специализираната апаратура (вкл. източниците на електромагнитни токове/полета) се изисква разрешение съгласно действащото законодателство за безопасно използване на източниците на електромагнитни полета за медицински цели: 2.2.1. в сектор за електро-светлотерапия: 2.2.1.1. апарати за нискочестотни токове - галваничен (галваностат); импулсни токове с фиксирани параметри (диадинамичен) и с регулируеми параметри (за електродиагностика и електростимулация); 2.2.1.2. апарати за средночестотни токове (интерферентни и синусоидално модулирани); 2.2.1.3. апарат за нискоинтензивно магнитно поле - с възможности за променливо и импулсно поле; 2.2.1.4. апарат за ултразвукова терапия; 2.2.1.5. апарати за високочестотни токове (ултрависокочестотни токове и за микровълнова терапия); 2.2.1.6. източник на ултравиолетови лъчи; 2.2.1.7. източник на видими или инфрачервени лъчи; 2.2.2. сектор/кабинет по кинезитерапия - шведска стена, огледала, постелки, кече; приспособления за суспенсо- и пулитерапия, уреди за механотерапия, уреди за трениране на фини движения, раздвижване на стави, тренировъчни уреди и приспособления - тояжки, гирички, топки, еспандери; помощни средства за позиционно лечение и за придвижване - стол-количка, три/четири опорни проходилки, канадки, патерици; приспособления за трениране на дейностите от ежедневния живот; 2.2.3. термотерапевтичен сектор/кабинет, който е оборудван с топлоносител (парафин или друг) и крионосител (лед или друг) и с апаратура за поддържане на необходимата температура. 2.3. Човешки ресурси: 2.3.1. лекар - специалист по физикална и рехабилитационна медицина, рехабилитатор, процедурчик, санитар, осигуреност с минимум двама рехабилитатори в рамките на една работна смяна във всеки сектор; има възможност за допълване на екипа при преминаване към по-голям обем процедури; 2.3.2. в отделения със стационар задължително има лекар и медицинска сестра “на разположение” за спешни състояния; 2.3.3. разчетът на човешките ресурси в сектора по преформирани физикални фактори е с възможности за извършване до 14 процедури на всеки апарат на смяна (7-часов работен ден); за някои процедури (ултразвук, електростимулации) се осигурява по един допълнителен рехабилитатор/физиотерапевтична сестра (притежаващ съответен сертификат); 2.3.4. разчетът на човешките ресурси в сектора по кинезитерапия е с възможности за обслужване на минимум 7 пациенти на рехабилитатор на смяна (7-часов работен ден); като за някои процедури (масаж, постизометрична релаксация и др.) се осигурява по един допълнителен рехабилитатор/масажист (притежаващ съответен сертификат). 2.4. Дейности: 2.4.1. при приемането/постъпването на всеки болен лекарят - специалист по физикална и рехабилитационна медицина, извършва задължително клиничен диагностичен преглед на пациента, включващ соматичен и функционален статус, както и оценка на възможностите за самостоятелно извършване на дейностите от ежедневния живот, на степента на инвалидизация, а така също и на наличния рехабилитационен потенциал; формира се комплексна физикално-терапевтична и рехабилитационна програма, включваща фактори от апаратна физиотерапия, кинезитерапия, хидро-/балнеотерапевтични и климатични фактори; програмата се вписва в лична процедурна карта на пациента; 2.4.2. процедурите се извършват от рехабилитатори/процедурчици под контрола на лекаря - специалист по физикална и рехабилитационна медицина; ежедневното извършване на процедурите се регистрира в личната процедурна карта на болния; 2.4.3. рехабилитационната програма е етапна - ежедневна и седмична. 3. Допълнителни изисквания по стандарт 3.1. По структурата: за университетските и националните болници трябва да има поне 4, а за областните и специализираните болници - поне три от следните сектори: хидро-/балнеотерапия; рефлексотерапия; лазертерапия и лазерпунктура; мануална терапия; екстензионна терапия; аерозолотерапия; допълнителен сектор за извънболнични структури и отделения без легла - термотерапевтичен сектор. 3.2. По оборудването: 3.2.1. кухня за парафинотерапия; 3.2.2. апарати за електроакупунктура или лазерпунктура; 3.2.3. апарат за лазертерапия и наличие на специална кабинка; 3.2.4. микродисперсен инхалатор. 3.3. Човешки ресурси и дейности: 3.3.1. високоспециализираните методики: електростимулация на периферни нерви; мануална терапия; лазертерапия и лазерпунктура - извършват се само от лекар, специалист по физикална терапия и рехабилитация; 3.3.2. хидро- или парафинотерапия; 3.3.3. допълнителни сертификати съобразно наличната апаратура или предлаганите дейности по: рефлексотерапия; лазертерапия и лазерпунктура; електродиагностика и електростимулация; мануална диагностика и мануална терапия; 3.3.4. началникът на структурата или физиотерапевтът контролира процесите на оздравяване чрез методиките за функционални изследвания в кинезитерапията и обективните и субективните клинични показатели; 3.3.5. натовареност на един рехабилитатор - над 10 пациенти на смяна. Специфични показатели за дейността в структура по психиатрия от 1.1 до 1.10 *2. Минимални изисквания по стандарт Психиатрично отделение - общ профил 2.1. Дейности: програми от грижи и протоколи. Процедурата по приемане е съобразена с правата на пациента. При процедурата по изписване на пациенти се осигуряват последващите грижи: 2.1.1. има протоколи за оценка, които съдържат: първоначално интервю; първоначална оценка; оценка на суициден риск; оценка на агресивност; интервю за проследяване; оценка на протичане; 2.1.2. има програми от грижи според вида на патологията или профила на отделението за: лечение на остра психоза, лечение на депресия, лечение на мания, лечение на психотична екзацербация и на психо-социален срив при шизофренни разстройства, справяне с кризи, лечение на налудни разстройства, консултиране, задължително лечение (важи само за държавните психиатрични болници), психологично консултиране, поддържане на качеството на работата в отделението, електроконвулсивно лечение (за отделения с висока и средна степен на зависимост от грижи), съдебно-психиатрична експертна дейност. 2.2. Структура и осигуреност с апаратура: 2.2.1. дневна, оборудвана с най-необходимото (TV, игри и др.) за групови занимания; 2.2.2. сектор за повишена сигурност с възможност за непрекъснато наблюдение (за отделения с висока и средна степен на зависимост от грижи), ортопедични легла за геронто-психиатрични отделения; 2.2.3. възможности за ползване на клинична лаборатория (собствена или по договор); 2.2.4. ЕКГ; 2.2.5. електрошоков апарат, анестезиологичен набор и кислородна инсталация (за отделения с висока и средна степен на зависимост от грижи). 2.3. Човешки ресурси: 2.3.1. броят на медицинските сестри е колкото броя на санитарите; 2.3.2. клинични психолози - един. 3. Допълнителни изисквания по стандарт - оценъчни показатели 14 3.1. Три функционални сектора според степента на зависимост от грижи: с висока, средна и ниска степен на зависимост от грижи. 3.2. Дейности: 3.2.1. програми от грижи за: 3.2.1.1. лечение на зависимости; 3.2.1.2. лиезон психиатрия; 3.2.1.3. лечение на деменции; 3.2.1.4. лечение на абнормно поведение на боледуване; 3.2.1.5. програма за психо-социална рехабилитация; 3.2.2. изследване на нива на тимостабилизатори (литий, валпроати, карбамазепин). 3.2. Структура и осигуреност с апаратура: 3.2.1. телефонна връзка с най-близкото подразделение на МВР с оглед пациенти с рисково поведение; 3.2.2. ЕЕГ. 3.3. Човешки ресурси: 3.3.1. осигуреност със сестрински грижи според степента на зависимост от грижи: висока - 3 часа/денонощие/легло; средна - 1 час/денонощие/легло; ниска - 1 час/седмично/легло; 3.3.2. интензивно наблюдение в сектора за повишена сигурност: 7 часа/денонощие/пациент; 3.3.3. технически сътрудници - минимум 1; 3.3.4. социален работник (може и по договор); 3.3.5. рехабилитатор (може и по договор). Дневен стационар (отделение без легла) - оценъчни показатели 5 *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Дейности: Програми от грижи и протоколи за: лечение на шизофрения, шизофреноподобни, шизотипно и налудни разстройства в стадий след овладяване на острите психотични симптоми; лечение на афективни разстройства след овладяване на остър маниен синдром, пациенти без суициден риск; лечение на тревожни, невротични и реактивни състояния, реакции на тежък стрес, сексуални разстройства, семейна и социална дисфункция; лечение на хронични психични разстройства в период на обостряне или за поддържаща терапия и наблюдение; лечение на органично обусловени състояния; лечение на злоупотреби с вещества със или без зависимост; за лечение на разстройства на личността и поведението в зряла и юношеска възраст; лечение за диагностични цели, включително и за извършване на психологични тестови изследвания; с рехабилитационна и ресоциализираща насоченост. 2.2. Структура: 2.2.1. зали (помещения) за групови психотерапевтични занимания; 2.2.2. други помещения за развитие и провеждане на културтерапия, арттерапия и т.н. 2.3. Човешки ресурси: 2.3.1. психолог; 2.3.2. социален работник (може и по договор); 2.3.3. специализиран немедицински персонал. 3. Допълнителни изисквания по стандарт 3.1. Програми за задължително лечение. 3.2. Програма за съдебно-психиатрична експертна дейност. 3.3. Клуб на болните - с възможности за телевизия, видео, провеждане на срещи. 3.4. Пространства за леки физкултурни занимания. 3.5. Парково устройство на болничния район. Извънболнична помощ - оценъчни показатели 12 *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Изпълнява 75 % от следните програми за: лечение на абнормно поведение на боледуване; лечение на зависимости; лечение на сексуални дисфункции; активно и поддържащо лечение при шизофрения; семейно консултиране; активно и противорецидивно лечение при афективни разстройства; медицински и психо-социални грижи при психоорганични състояния (болест на Алцхаймер, мозъчносъдова болест, епилепсия, алкохолизъм, изоставане в умственото развитие и др.). 2.2. Извършва съдебно-психиатрична и трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на лицата с психични заболявания. 2.3. Минимум при извършване на диспансерна дейност съгласно нормативната уредба (добавя се към минимума за извънболнична дейност): 2.3.1. водят анализ на показателите за психичните заболявания в обслужвания район и оценяват качеството и ефективността на провежданите профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности; 2.3.2. водене на случая; 2.3.3. психо-социална рехабилитация. 3. Допълнителни изисквания по стандарт 3.1. Извършва регистрационна дейност при следните категории: 3.1.1. лица, освободени от военна служба поради психично заболяване; 3.1.2. лица, лекувани в специализирани психиатрични заведения по повод общественоопасни действия; 3.1.3. лица, инвалидизирани по повод психична болест; 3.1.4. лица с психична болест и тежък социален статус. 3.2. Програми за: 3.2.1. изпълнява 100 % от програмите по т. 2.1; 3.2.2. задължително амбулаторно лечение с решение на съда; 3.2.3. психологическо консултиране; 3.2.4. работа на социален работник; 3.2.5. обучение в социални умения; 3.2.6. социална защита; 3.2.7. надомни грижи. 3.3. Телефонна връзка със спешно психиатрично или друго спешно звено при работа с пациенти с рисково поведение. Структури, които извършват рехабилитация *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Изпълняват 50 % от следните програми: 2.1.1. програми за трудова терапия; 2.1.2. програми за занимателна терапия; 2.1.3. програми за кинезитерапия; 2.1.4. програми за музикотерапия; 2.1.5. програми за арттерапия; 2.1.6. програми за обучение в социални умения и професионална преквалификация. 2.2. Оборудването е в зависимост от програмите. 2.3. Човешки ресурси - съответни специалисти според програмите (може и на договор) и според натовареността. Отделение за детско-юношеско психично здраве без легла - показатели за оценка 11 *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Структура: 2.1.1. зала за групови занимания; 2.1.2. програми от грижи: за консултиране и кризисна интервенция, програма за оценка на деца с емоционални разстройства; за оценка на хиперактивност и поведенческо разстройство, оценка на деца и юноши с афективно разстройство и шизофрения; за родителско съветване; за оценка, вкл. рисково поведение при юношеска психопатология; за оценка на аутизъм. 2.2. Човешки ресурси - психолог. 2.3. Оборудване - психологични тестове, специфични оценъчни скали, теглилка и ръстомер, игрови набори за различни възрасти. 3. Допълнителни изисквания по стандарт 3.1. Структура: 3.1.1. стая за кризисни интервенции; 3.1.2. учебна зала; 3.1.3. други зали за групови дейности; 3.1.4. зали с еднопосочно стъкло за наблюдение. 3.2. Програми от грижи: 3.2.1. дневно лечение на хранителни разстройства; 3.2.2. програми за превенция и промоция на психично здраве - обучение на учители и здравни специалисти от други направления - педиатрия, акушерство, общопрактикуващи лекари. 3.3. Персонал: 3.3.1. повече от един детски психиатър; 3.3.2. допълнителна квалификация на лекарите и психолозите за извършване на психотерапия; 3.3.3. броят на лекарите позволява осигуряване на мобилни програми в общността - при деца, жертва на остър травматизъм, терористичен акт и др. 3.4. Оборудване: 3.4.1. видеотехника, вкл. камера; 3.4.2. възможности за компютризирани тестове. Психиатрично отделение за деца и/или юноши - оценъчни показатели 10 *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Структура: 2.1.1. съотношение детски към юношески легла - 1 към 2; 2.1.2. териториална обособеност на двата сектора; 2.1.3. възможност за непрекъснато наблюдение от възрастен, занималня за групови дейности, играчки, видеотехника, компютри. 2.2. Програми от грижи според възрастта на пациента: процедура за оценка на необходимостта от 24-часови грижи; процедура за ежедневна оценка и екипно обсъждане на 3-тия ден; процедура за реоценка на 10-ия ден; програма за работа с деца или юноши с агресивно и себеувреждащо поведение; програма за деца или юноши, жертви на родителско малтретиране; остър стрес; програма за деца или юноши с ранна психоза; програма за юноши с остра психоза и начало на психотични разстройства. 2.3. Човешки ресурси: възпитател - един; психолог - един. 3. Допълнителни изисквания 3.1. Структура: 3.1.1. наличие на обособени сектори в рамките на отделението по възрастов принцип и ниво на интензивност на грижите; 3.1.2. броят на юношеските легла е до 15; 3.1.3. площта на структурата позволява разкриване на отделни зали по видове интервенции, занимания и структуриране на свободното време. 3.2. Програми от грижи: 3.2.1. програма експертиза (съдебносихиатрична) и други експертни оценки; 3.2.2. програма интензивни грижи; 3.2.3. програма за хранителни разстройства. 3.3. Човешки ресурси: 3.3.1. допълнителна квалификация за извършване на психотерапия; 3.3.2. повече от един детски психиатър; 3.3.3. структурата ползва педиатър; 3.3.4. социален работник (може и по договор). Специфични показатели за дейността на структура по нуклеарна медицина от 1.1 до 1.10 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. По структурата: 2.1.1. разполагането на източниците на радиация и специализираната апаратура се извършва след разрешение, а извършването на дейността съответства на лицензията, издадена от Агенцията за ядрено регулиране съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия; 2.1.2. дейността се изпълнява съгласно правилник за вътрешния ред и авариен план, утвърдени от управителя/директора; 2.1.3. за всеки апарат е осигурена техническа поддръжка и профилактика, документирани в протоколи; 2.1.4. структурата разполага със следните помещения: хранилище за получени радионуклиди, помещение за радиохимия, за аплициране на радиофармацевтичните вещества, работни помещения със съответните апарати, хранилище за радиоактивни отпадъци, чисти помещения за персонала, санитарни възли за персонала и за болните; 2.1.5. подът на помещенията е покрит с водонепропусклива материя, позволяваща измиване и дезактивация; 2.1.6. в радиохимията и апликационната е осигурен петкратен обмен на въздуха за един час; 2.1.7. в хранилището за получени радионуклиди има оловна защита за източниците на гама-лъчение и плексигласова за източници на бета-лъчение; 2.1.8. помещението за радиохимия е разположено непосредствено до хранилището; 2.1.9. в помещението за радиохимия са монтирани активиметър и радиохимична камина; 2.1.10. в камината има устройство за загряване на радиофармацевтичните вещества при необходимост; 2.1.11. приготвените радиофармацевтици се поставят в оловен контейнер и се етикетират; 2.1.12. радиоактивните отпадъци се съхраняват в подходящи контейнери в зависимост от лъчението на използваните радионуклиди; 2.1.13. в хранилището за радиоактивните отпадъци се съхраняват неизползваните радиофармацевтици до превръщането им в нерадиоактивни; 2.1.14. със заповед се определя специалист от структурата по нуклеарна медицина, който отговаря за дозиметричния и радиационен контрол; 2.1.15. специалистът по дозиметричен и радиационен контрол извършва текущ радиационен контрол поне веднъж седмично за наличие на радиоактивност по работните плотове, пода, мивките, работното облекло и ръцете на персонала, като резултатите се документират; 2.1.16. периодично се отчитат данните от индивидуалните дозиметри, с които задължително е снабден персоналът, попълват се съответните документи и се съобщават резултатите от този контрол; 2.1.17. със заповед съответният управителен орган на лечебното заведение назначава специалист по нуклеарна медицина, който отговаря за получаването, отчитането и съхранението на откритите радиоактивни източници, както и за отстраняването на радиоактивните отпадъци. 2.2. Апаратура и изследвания: В университетско лечебно заведение 2.2.1. апаратура: томографска гама-камера; двуканално и едноканално детектиращо устройство; гама-брояч с кладенчев кристал; активиметър; контролен дозиметричен прибор; индивидуални дозиметри, оловна защита за спринцовки, хладилник, термостат, центрофуга и фризер; 2.2.2. изследвания: сцинтиграфия на щитовидна жлеза, динамична и статична бъбречна сцинтиграфия, изотопна нефрография и определяне на количеството на остатъчната урина в пикочния мехур, сцинтиграфия на кости и стави; перфузионна сцинтиграфия на бял дроб, туморотропна сцинтиграфия, изследване на мозък, миокардна перфузионна сцинтиграфия, сцинтиграфия на черен дроб, изследване на храносмилателна система, сцинтиграфия на костен мозък, лимфосцинтиграфия, сцинтиграфия на тестиси, изследване на хормони, туморни маркери; 2.2.3. извършва се амбулаторно метаболитно лечение при доброкачествени заболявания на щитовидната жлеза, при болков синдром от костни метастази и др. В областно или междуобластно лечебно заведение 2.2.4. апаратура: планарна гама-камера; двуканално и едноканално детектиращо устройство; гама-брояч с кладенчев кристал; активиметър; контролен дозиметричен прибор; индивидуални дозиметри, оловна защита за спринцовки, хладилник, термостат, центрофуга и фризер; 2.2.5. изследвания: сцинтиграфия на щитовидна жлеза, динамична и статична бъбречна сцинтиграфия, изотопна нефрография и определяне на количеството на остатъчната урина в пикочния мехур, сцинтиграфия на кости и стави; перфузионна сцинтиграфия на бял дроб, изследване на хормони, туморни маркери. 2.3. Човешки ресурси: 2.3.1. броят на персонала е съобразен с изискването за ненадхвърляне на индивидуалната годишна доза, до 100 mSv за срок пет години; 2.3.2. всеки медицински и немедицински специалист има валидно удостоверение за работа с открити източници на лъчение. 2.4. Качествен контрол на дейността: 2.4.1. апаратурата се контролира периодично, което се удостоверява със съответните протоколи; 2.4.2. лабораториите за ин витро изследвания (радиоимунологични или радиолигандни измервания) имат документирани критерии за изработване на референтни стойности по изследваните показатели; 2.4.3. прилаганите радиофармацевтици трябва да са в активности, съобразени с националните референтни нива. 3. Допълнителни изисквания по стандарт На национално ниво - оценъчни показатели 10 3.1. разполагат с комплектован ехограф; 3.2. интраоперативна гама-детекторна сонда; 3.3. извършват сцинтиграфско изследване на тестиси; 3.4. има разкрито отделение за стационарно лечение на пациенти с тиреоиден карцином с големи дози радиоактивен йод; 3.5. извършват други изследвания извън минималните; 3.6. маркиране на кръвни клетки; 3.7. радионуклидна вентрикулография; 3.8. участие в програма по външна оценка на качеството; 3.9. прилаганите радиофармацевтици се контролират периодично, при нужда ежедневно, което се удостверява с протокол; 3.10. нуклеарномедицински изследвания в педиатрията. На областно и междуобластно ниво - оценъчни показатели 13 3.1. разполагат със следната апаратура: 3.1.1. томографска гама-камера; 3.1.2. ехограф; 3.2. извършват следните допълнителни изследвания: 3.2.1. сцинтиграфия след тиреоидектомия по повод карцином на щитовидната жлеза; 3.2.2. изследване на мозък; 3.2.3. лимфосцинтиграфия; 3.2.4. маркиране на кръвни клетки; 3.2.5. сцинтиграфия на тестиси; 3.2.6. радионуклидна вентрикулография; 3.3. извършват други изследвания извън минималните и по т. 3.1.2; 3.4. провеждат метаболитно лечение съобразно потребностите на обслужвания район; 3.5. участие в програма по външна оценка на качеството; 3.6. прилаганите радиофармацевтици се контролират периодично, при нужда ежедневно, което се удостверява с протокол; 3.7. нуклеарномедицински изследвания в педиатрията Специфични показатели за дейността в структурапо клинична патологияоценъчни показатели 13 от 1.1 до 1.10 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Осигурен е отделен вход за транспортиране на починали болни. 2.2. Има обособена секционна зала и трупохранилище. 2.3. Обзавеждането на лабораториите гарантира изработване на парафинови блокчета, хистологични и цитологични препарати. 2.4. Структурата има хистотека. 2.5. Цитодиагностика се извършва от специалист по обща и клинична патология или от лекар със сертификат по цитопатология. 2.6. Има обособена секционна зала, трупохранилище и помещение за обличане на покойници. 2.7. Апаратура: хистологична лаборатория - парафинов микротом, криостат (замразяващ микротом), термостат 60°С, хладилник, вентилационна камера, лабораторно обзавеждане; цитологична лаборатория - центрофуга, камера на Sayk-Стоянов, лабораторно обзавеждане; секционна зала - хладилна камера. 2.8. Дейности: спешна интраоперативна диагностика (гефрир); цитологични изследвания - на спонтанно отделени материи, от лаважна течност и кухи органи и повърхностни кожни лезии и материали; патологоанатомични аутопсии; патологоанатомичен контрол при трупно донорство; биопсично изследване с определяне стадия на туморите по TNM; своевременно изготвяне на биопсичните отговори - цитологични препарати до два дни, хирургични биопсични материали - 5 - 7 дни; приключване на аутопсионни случаи до 30 дни след извършване на аутопсия. 2.9. Хистологични методики: хематоксилин-еозин; Ван-Гизон за съединителна тъкан; ретикулни влакна по Гомори; РАS реакция за неутрални мукополизахариди, трихромно оцветяване. 2.10. В структурата има действащи правила за реда и начина на водене, попълване, отчитане, съхранение и предаване на медицинската документация. 2.11. В структурата има действащи писмени правила за реда и начина на извършване на аутопсия. 3. Допълнителни изисквания по медицински стандарт: 3.1. Имунологична лаборатория. 3.2. Цитохимична лаборатория. 3.3. Извършват три хистологични методики от следните - оцветяване на слуз (ПАС, Алциан), оцветяване на амилоид, оцветяване на мазнини (Судан), хистобактериологично изследване на бактерии (хеликобактер, туберкулозни бактерии, гъбички), оцветяване по Ли (Lie) за исхемични промени в миокарда, оцветяване за фибрин по Вайгерт. 3.4. Извършват всички изброени в т. 3.3 хистологични методики. 3.5. Има система за вътрешен контрол на качеството на диагностичната дейност. 3.6. Участие в система за външен контрол на качеството на диагностичната дейност. 3.7. Участие на лекарите в клинико-анатомични срещи. 3.8. Участие на лекарите в клинико-биопсични срещи. 3.9. Извършва морфологична диагностика на ендоскопски материал. 3.10. Съобразяване на биопсичната диагноза със съвременна и подходяща класификация, определяне стадия на туморите по системата ТNM. 3.11. Участие на патологоанатома в общоболничен онкологичен комитет. 3.12. Наличие на информационна система на морфологичните изследвания с възможност за компютърна обработка. Специфични показатели за дейността в структура по алергологияоценъчни показатели 8 от 1.1 до 1. 10 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. По структурата: 2.1.1. кабинет за функционална диагностика на дишането и електрокардиография (ЕКГ); 2.1.2. кабинет за провеждане на бронхопровокационни проби; 2.1.3. УНГ кабинет; 2.1.4. кабинет за диагностика на алергията на ГДП и провеждане на назални провокационни тестове - като функционално обособена част от УНГ кабинета; 2.1.5 в отделенията най-малко 25 % от стаите са с до 3 легла; 2.1.6. излазни точки на инсталации за О2 - 80 % от леглата. 2.2. Апаратура и консумативи: ЕКГ апарат, спирометър, спешен шкаф с медикаменти, кислородна бутилка, дефибрилатор, Амбу, сигнален часовник за отчитане на различни интервали от време; апаратура за бронхопровокационни проби и спирометър, апарат за ултразвукова диагностика на околоносните кухини, риноманометър, небулизатори за бронхопровокационнни тестове, небулизатори за терапевтични цели. 2.3. Човешки ресурси: 2.3.1. лекар с придобита специалност по профила на приемния кабинет; 2.3.2. медицински специалист с допълнителна квалификация по клинична алергология осъществява дейностите по прием на пациентите. 2.4. Дейности: електрокардиография, спирометрия, бронхо-дилататорен тест, предоперативна подготовка на рискови пациенти, подготовка за специализирани изследвания, обучение за самопомощ при анафилаксия, обучение на болни от астма за домашно лечение, изготвяне на писмен лечебен план, определяне на рестриктивна диета; кожно-алергични проби; обучение на пациента за мониторирането на върхов експираторен дебит в домашни условия; провокационни тестове с алергени и медиатори, мониториране на алергенспецифична имунотерапия. 3. Допълнителни изисквания по стандарт 3.1. Извършването на кожно-алергични проби се извършва в самостоятелно помещение. 3.2. Акустичен ринометър за УНГ кабинета. 3.3. Наличие на климатична инсталация. 3.4. Определяне на специфични Ig E. 3.5. Изследване на бронхиална хиперреактивност с метахолинов тест като рутинна диагностика. 3.6. Изследване на клетъчен състав на индуцирана храчка. 3.7. Изследване на клетъчен състав на назален смив. 3.8. Изследване на кашличен праг. Специфични показатели за дейността на структура по образна диагностикаоценъчни показатели 11 от 1.1 до 1.9 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт за наличната апаратура 2.1. Структура: 2.1.1. разполагането и използването на апаратура с източник на йонизиращо лъчение трябва да съответства на условията, предвидени в Закона за безопасно използване на ядрената енергия, и дейността се осъществява след получаване на разрешение и/или лицензия за безопасно осъществяване на дейност. 2.2. Човешки ресурси: 2.2.1. лекари със специалност “образна диагностика” и рентгенови лаборанти; 2.2.2. броят на персонала в структурите за образна диагностика, работещи с източници на йонизиращо лъчение, е съобразен с изискванията за ненадхвърляне на индивидуална годишна доза, до 100 mSv за срок пет години, съгласно нормативните изисквания; 2.2.3. всеки медицински и немедицински специалист, работещ с източник на йонизиращо лъчение, има удостоверение за правоспособност за работа с йонизиращи лъчи. 2.3. Апаратура, дейности: 2.3.1. резултатите от поддръжката и сервизните профилактични прегледи са отразени в протоколи; 2.3.2. контрол на качеството на апаратурата, осъществен чрез изпитвания преди и по време на клиничната експлоатация, осъществяван от квалифицирани инженери и физици; 2.3.3. рентгенов източник: 2.3.3.1. точност на анодното напрежение - отклонението на измерената от зададената стойност да е не по-голямо от 5 % при анодни напрежения над 70 и 7 % при напрежения под 70 kV; 2.3.3.2. повторяемост на анодното напрежение - отклонението на всяка измерена стойност спрямо средната да не е по-голямо от 5 % (най-малко три последователни измервания, направени при повторяеми условия); 2.3.3.3. обща филтрация - да е по-голяма от 2,5 mm алуминиев еквивалент; при анодни напрежения 80 - 100 kV - поне 3 mm Al; при напрежения 100 - 125 kV - 4 mm Al; при напрежения над 125 kV - 5 mm Al; 2.3.3.4. време на експонация - отклонението от измерената и зададената стойност да не е по-голямо от 10 % за времена, по-големи от 100 ms; 2.3.3.5. лъчев дебит - да е по-голям от 25 mGy на 1 от фокуса при действителна стойност на анодното напрежение 80 kV; 2.3.3.6. повторяемост на лъчевия дебит при еднакви условия на измерване - отклонението на всяка измерена стойност спрямо средната не трябва да е по-голямо от 20 % (при три последователни измервания); 2.3.3.7. повторяемост на лъчевия дебит при изменение на анодния ток - отклонението на всяка измерена стойност спрямо средната да е не по-голямо от 15 % (при постоянна стойност на напрежението и при различни стойности на анодния ток); 2.3.3.8. повторяемост на лъчевия дебит при изменение на количеството електричество - отклонението на всяка измерена стойност спрямо средната не трябва да е по-голямо от 20 % (при постоянна стойност на напрежението и при различни стойности на произведението аноден ток ґ време); 2.3.4. блендираща система и светлинен визьор: 2.3.4.1. разлика между границата на лъчево и светлинно поле - не по-голяма от 1 % от зададеното разстояние фокус-филм; 2.3.4.2. разстоянието между образа на кръста на светлинния визьор и центъра на лъчевото поле да е не по-голямо от 1 % от зададеното разстояние фокус-филм; 2.3.4.3. разстоянието между образа на кръста на светлинния визьор и центъра на филма не трябва да е по-голямо от 1 % от зададеното разстояние фокус-филм; 2.3.4.4. точност на автоматичната блендираща система - разликата между границите на лъчевото поле и на филма за всяка от четирите страни не трябва да е по-голяма от 2 % от зададеното разстояние фокус-филм; 2.3.4.5. работният сноп трябва да се ограничава според изследвания обект, като върху четирите страни на филма трябва да остават необлъчени ивици с широчина най-малко 5 mm; 2.3.5. електроннооптичен преобразувател (ЕОП) - при всички уредби за рентгеноскопия: 2.3.5.1. максимална мощност на дозата на входния екран на конвенционалните ЕОП - не повече от 0,8 mGy.s-1, а при режим с висока мощност на дозата не повече от 1,0 mGy.s-1; 2.3.5.2. максимална мощност на дозата с обратното разсейване от страната на рентгеновата тръба - не повече от 100 mGy.min-1; 2.3.5.3. разделителната способност на изобразяващата система (включва ЕОП и телевизионна система) да бъде най малко: - 0,8 mm-1 - за полета 30 - 35 сm; - 1,0 mm-1 - за полета 23 - 25 сm; - 1,4 mm-1 - за полета 15 - 18 сm; - 2,0 mm-1 - за споткамери; 2.3.5.4. граничната нискоконтрастна възприемчивост върху монитора при автоматичен режим да бъде не по малка от 4 %; 2.3.5.5. таймерът, отчитащ интегралното време за скопия, трябва да прекъсва експонацията при изтичане на предварително зададеното време (не повече от 10 min), като 30 s преди изтичането му трябва да се включи предупредителен звуков сигнал; 2.3.5.6. размер на полето - отношението на площите на лъчевото и входното поле на ЕОП трябва да е по голямо от 1,15; 2.3.6. серийни снимки: 2.3.6.1. мощност на дозата при диаметър на ЕОП 23 сm - не по-малка от 0,20 mGy за кадър; 2.3.6.2. мощност на дозата с обратно разсейване - в интервала 100 - 300 mGy.min-1 за 25 кадъра/s; 2.3.7. конвекционална томография: 2.3.7.1. разлика между зададена и измерена височини на среза - не по-малка от 5 mm; 2.3.7.2. при преход към следваща томографска равнина разликата между измерената и желаната височина на среза - не по-голяма от 2 mm; 2.3.7.3. разликата между зададения и измерения ъгъл на люлеене - не по-малка от 5° при работа с ъгли, по-големи от 30°, а при по-малки ъгли - по-малка разлика; 2.3.7.4. разделителната способност на образа - по-висока от 1,6 mm-1. 2.3.8. рентгенови филми, фолио и касети: 2.3.8.1. използваните филмфолийни комбинации - клас на чувствителност 200 и повече; 2.3.8.2. максимална разлика между стойностите на оптичната плътност на филмите, експонирани в различни касети - по-малка от 0,3 OD (при еднакви геометрични условия и експонационни данни); 2.3.8.3. върху екранирания филм не трябва да има артефакти, получени от замърсявания и дефекти на касетите и усилващото фолио; 2.3.8.4. върху проявения неекспониран с рентгеново лъчение филм от касета, престояла по 10 min от двете страни върху негативоскоп, не трябва да се откриват тъмни ивици или петна; 2.3.8.5. върху снимките - не трябва да има области с нарушена нерязкост, с различна оптична плътност, резултат от лош контакт между филма и усилващото фолио в касетата; 2.3.9. проявяване: 2.3.9.1. при изключено осветление и след 5-минутна адаптация на тъмно - не трябва да се откриват светлинни пропуски; 2.3.9.2. проявителна машина - контрол минимум веднъж седмично чрез експониране в тъмната стая на необлъчен филм със светлинен сенситометър и последващо денситометриране на получената сенситограма: - воалът на филма не по-голям от 0,2 OD; - индексът на чувствителност спрямо базовата стойност - разлика не по-голяма от 0,2 OD; - индексът на контраста спрямо базовата стойност - разлика не повече от 0,2 OD; 2.3.10. условия за разчитане: 2.3.10.1. яркост на негативоскопите - по-голяма от 1700 cd.m2, а при мамографии - над 3000 cd.m2; 2.3.10.2. негативоскопът трябва да е с хомогенна яркост - измерена в различните участъци, разликата със средните стойности не по-голяма от 30 %; 2.3.11. рентгенова компютърна томография: 2.3.11.1. качество на образа: настройка на СТ числата; еднаквост на хаунфийлдовите числа в различни райони на хомогенен фантом нискоконтрастна визуализация; шум на образа - с разлика от базовата стойност не повече от 20 %, дебелина на среза - с разлика от базовата стойност не повече от 20 % или 1 mm; разделителна способност - с разлика от базовата стойност не повече от 20 %; 2.3.11.2. доза на пациента - компютъртомографския дозов индекс за единичен срез, при всички възможни дебелини на среза и за всички филтри - с разлика от базовата стойност не повече от 20 %; 2.3.12. рентгенова мамография: 2.3.12.1. конструктивни показатели: разстояние фокус-филм - по-голямо от 600 mm; оптичен фокус - 0,3 mm и 0,1 mm за увеличени мамографии; противодифузионна решетка с буки-фактор, по-малък от 3; 2.3.12.2. рентгенов източник: разстоянието между ръбовете на филма и гръдната опора - по-малко от 4 mm; мощност на дозата - по-голяма от 10 mGy.s-1, лъчев дебит - по-голям от 40 mGy(mA.s)-1 на 1 m от фокуса; анодно напрежение - разлика между действителна и зададена стойност не повече от 1 kV; слой на полуотслабване между 0,3 mm Al и 0,4 mm Al еквивалент; 2.3.12.3. експонационен автомат: настройка на експономата, разлика между оптичните плътности на филмите - не по-голяма от 0,10 OD; предпазен таймер; 2.3.12.4. компресия - силата на компресия трябва да е между 130 и 200 N и да е непроменена най-малко 1 min; 2.3.12.5. време на експонация - времето на експонация трябва да бъде по-малко от 2 s; 2.3.12.6. качество на образа - висококонтрастна разделителна способност, по-голяма от 13 mm-1; гранична нискоконтрастна визуализация - минимален различим контраст - не по-малък от 1,3 %; 2.3.12.7. доза на млечната жлеза; 2.3.13. рентгеновото изследване на бременна жена трябва да се извършва само в случай, че животът и здравето са й застрашени и ако изследването не може да се отложи за периода след раждането; 2.3.14. компютъртомографско или конвенционално рентгеново изследване, обхващащо коремна и тазова област на жена в репродуктивна възраст, се извършва в първите 10 дни след датата на последната менструация, освен по спешност; 2.3.15. дейността на всички структури за образна диагностика трябва да бъде организирана и провеждана при спазване на принципа за получаване на оптимално добри възможни диагностични резултати при минимално лъчево натоварване на пациентите и персонала. Структура по образна диагностика в лечебни заведения за извънболнична помощ показатели за оценка 2 *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Апаратура: най-малко една от изброените уредби за: рентгенография, рентгеноскопия, апарат за ултразвукова диагностика, мамографска рентгенова уредба, апарат за компютъртомографска диагностика, апарат за магнитнорезонансна диагностика. 2.2. Дейности съгласно разрешението за дейност: рентгенологични изследвания, ултразвукови изследвания, високоспециализирани изследвания. 3. Допълнителни изисквания по стандарт 3.1. Повече от една от изброените по т. 2.1 уредби. 3.2. Освен рентгенологични изследвания се осъществяват ултразвукови и високоспециализирани изследвания. Структура по образна диагностика в районни лечебни заведения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Към конвекционалната рентгенова апаратура се включва и ултразвуков апарат. 2.2. Освен рентгенографските и рентгеноскопичните изследвания се извършват и контрастно изследване на жлъчна система, на урогенитална система, диагностични ултразвукови изследвания. Структура по образна диагностика в областни лечебни заведения за болнична помощ *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Към апаратурата, посочена като необходима за районни лечебни заведения, се включва ултразвуков апарат с възможности за триплексехографско (доплерово) изследване. 2.2. Към изследванията, които се извършват в районните болници, са включени и: ултразвуково изследване на глава и шия, на сърце и големи съдове, на гърда, на адбоминални кръвоносни съдове, на периферни кръвоносни съдове, ултразвуково триплексехографско изследване на висцерални органи. Структура по образна диагностика в междуобластни лечебни заведения за болнична помощ *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Към апаратурата, посочена като минимално изискване за областни лечебни заведения, се включва и компютърен томограф. 2.2. Към изследванията, които се извършват в областните болници, са включени и: компютърно томографско изследване на: глава, гръбначен стълб, шия, гръден кош и гръдни органи, корем и коремни органи, опорно-двигателен апарат. Структура по образна диагностика в национални лечебни заведения за болнична помощ *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Към апаратурата, посочена като минимално изискване за междуобластни лечебни заведения, се включва и ангиографска уредба. 2.2. Към изследванията, които се извършват в междуобластните болници, са включени и следните други изследвания: съдови изследвания - ангиографии, минимални инвазивни процедури по съдовете, жлъчно-чернодробната система, перкутанно дрениране на течни колекции, перкутанни биопсии. Структура по образна диагностика в диспансер за онкологични заболявания *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Апаратура - конвенционална рентгенова апаратура. 2.2. Изследвания: рентгенологични и мамографски изследвания. Структура по образна диагностика в диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Апаратура - конвенционална рентгенова апаратура. 2.2. Изследвания: рентгенография и рентгеноскопия на гръден кош. 3. Допълнителни изисквания по стандарт - показатели за оценка 10 3.1. Човешки ресурси: физици, инженери, техници. 3.2. Експонационен автомат при рентгенография. 3.3. Рентгеноскопичният апарат е оборудван с устройство за автоматичен контрол на мощността на дозата и яркостта за ЕОП. 3.4. Устройство за измерване дозата на пациента. 3.5. Компютъртомографски уредби - най-малко от четвърто поколение. 3.6. Рентгенова мамография: 3.6.1. наличие на втора мишена от W или Rh; 3.6.2. наличие на допълнителен филтър; 3.6.3. специални мамографски касети и рентгенови филми; 3.6.4. самостоятелна машина за проявяване на мамографски филми; 3.6.5. устройство за автоматично компресиране. Показатели за дейността на централна стерилизацияоценъчни показатели 12 1. Лечебното заведение има самостоятелно звено за централна стерилизация с отделно обособени за целта помещения. 2. Звеното разполага със следните зони: 2.1. зона за получаване и складиране на чист нестерилен материал; 2.2. зона за получаване на употребявани материали, осигурена със средства за предварителната им дезинфекция; 2.3. зона за измиване; 2.4. зона за подготовка и опаковка на материалите, подлежащи на стерилизация; 2.5. склад за стерилни материали; 2.6. зона за предаване и изпращане на стерилния материал; 2.7. съблекалня, баня, тоалетна и помещение за отдих на персонала. 3. Звеното за централна стерилизация разполага с апаратура, задоволяваща нуждите на всички звена със стерилни материали 24 часа в денонощието. 4. Осъществява се на място или чрез договаряне с друго лечебно заведение газова стерилизация на термолабилни материали. 5. В звеното се изпълняват писмени правила, отнасящи се до вида на обработката, на която се подлага материалът, системата за опаковка на хирургичния и другия стерилен материал, датата на извършената стерилизация и системата за химичен и микробиологичен контрол на стерилизационния процес. 6. Персоналът, ангажиран с процеса на стерилизация, притежава документ за правоспособност. Показатели за дейността на аптека на лечебно заведение оценъчни показатели 4 *1. Законосъобразност на дейността на аптеката: налице е разрешение за разкриване на аптеката и лицензия за търговия на дребно и съхранение на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества. *2. Организацията на дейността в аптеката осигурява възможност за осъществяване на следните функции: 2.1. изработване и актуализиране на списъка с основните лекарствени продукти, с които работи лечебното заведение; 2.2. управление и разпределение на лекарствата; 2.3. съхранение на лекарствата в съответствие с условията, определени в разрешението за употреба; 2.4. осигуряване на необходимата лекарствена и терапевтична информация за всички медицински специалисти от лечебното заведение. *3. Аптеката притежава и изпълнява утвърдени писмени правила, отнасящи се до: 3.1. условия и ред за работа; 3.2. закупуване, получаване и приготвяне на лекарствата; 3.3. съхранението на лекарствата; 3.4. получаване и разпределение на лекарствата в отделенията; 3.5. определяне и разпределение на лекарствата; 3.6. контрола на сроковете на годност и спазване на условията за съхранение; 3.7. контрола на лекарствата, които съдържат отровни вещества и вещества от приложение 2 и 3 към чл. 3 ЗКНВП; 3.8. получаване, съхранение и изразходване на лекарства, получени от хуманитарна помощ. 4. Аптеката провежда контрол върху попълнението на спешните медицински шкафове в медицинските структури на лечебното заведение с необходимите лекарства, начина на съхраняването и сроковете им за годност. 5. Управителят на аптеката е член на комисията по лекарствена политика. 6. Поне веднъж годишно се осигурява посещение на съответни курсове, свързани с повишаване професионалната квалификация на работещите в аптеката и познаването на нормативната база, свързана с дейността им. 7. В лечебното заведение се провеждат най-малко един път на тримесечие клинико-фармакологични срещи между лекарите от медицинските структури и фармацевтите от аптеката по тематично подбрани въпроси на лекарствената терапия. *8. В лечебното заведение се извършва веднъж на три месеца проверка на съхранението и срока на годност на лекарствата, намиращи се в отделенията. Показатели за дейността на административно-стопанския блок оценъчни показатели 11 1. Лечебното заведение има самостоятелно обособена структура административно-стопански блок. 2. Административно-стопанският блок осъществява дейности по: 2.1. икономическо, бюджетно и финансово управление; 2.2. актуализация на щатно разписание и лични досиета на служителите; 2.3. водене на входяща и изходяща кореспонденция; 2.4. поддръжка и ремонт на материално-техническа база; 2.5. спазване на правилата за безопасност и сигурност на пациенти и персонал; 2.6. водене и осчетоводяване на приходи по източници на финансиране и разходи по икономически елементи за лечебното заведение и за всяка клиника (отделение); 2.7. координация на процесите за предоставяне на общи услуги на пациентите и персонала. 3. Обучение и квалификация на персонала от административно-стопанския блок. 4. Административно-стопанският блок изготвя годишен отчет за състоянието на човешки, финансови и материални ресурси на лечебното заведение. 5. Административно-стопанският блок осъществява своевременно доставки на материали, енергия, вода. 6. АСБ изготвя текущи и периодични статистически отчети за цялостната медицинска и финансово-икономическа дейност на лечебното заведение и за всяка клиника (отделение). Общи показатели за дейности, отнасящи се за всички видове диспансери *1. Диспансерът съгласно предмета на дейност има действаща регионална програма за контрол на заболяванията, която включва: 1.1. характеристика на обслужваното население; 1.2. оценка на заболеваемостта; 1.3. оценка на болестността; 1.4. оценка на смъртността; 1.5. оценка на профилактичните и скрининговите дейности; 1.6. оценка на дейности по ранна диагностика на заболяванията; 1.7. оценка на целия обем от консултативна и лечебна дейност; 1.8. оценка на диспансерното наблюдение на болните; 1.9. работи се по стратегия DOTS - за диспансерите по пневмо-фтизиатрични заболявания. *2. Диспансерът има собствена апаратура или апаратура на разположение за диагностично изясняване на заболяванията според профила си. *3. В диспансера работи по утвърдени правила комисия (в онкологичен диспансер - комитет), осигуряваща комплексен подход при диагностиката и лечението на пациентите. *4. В диспансера диагностичната дейност гарантира окончателна диагноза, включваща характеристика и стадий на заболяването. *5. В диспансера се извършва на всяко тримесечие аналитична оценка на диспансеризацията, включваща: 5.1. регистрирани нови случаи със заболявания общо и по диагнози; 5.2. диспансеризирани болни общо и по диагнози; 5.3. наблюдение на диспансеризираните болни; 5.4. снети от диспансерно наблюдение по причини; 5.5. изпълнението на писмено установени правила за водене и съхранение на документацията по диспансерното наблюдение на болните; 5.6. регистрацията (воденето на регистъра) на диспансеризираните болни. *6. Работи се по стратегия DOTS - за диспансерите по пневмо-фтизиатрични заболявания. Специфични показатели за дейности в диспансер за онкологични заболявания със стационар Специфични за онкологичен диспансер показатели за дейност: *1. Диспансерът притежава собствена апаратура за прилагане на следните методи за образна диагностика: конвенционална рентгенография, мамография, ехография на коремни и тазови органи и/или щитовидна жлеза. *2. Диспансерът притежава собствена или ползва по договор КАТ и/или ядрено-магнитнорезонансна томография. *3. Диспансерът прилага в съответствие с разрешението за лечебна дейност следните методи за ендоскопска диагностика: 3.1. горна и долна ендоскопия на стомашно-чревния тракт; 3.2. лапароскопия; 3.3. бронхоскопия. *4. Диспансерът прилага или осигурява за пациента специфични за онкологичната патология методи от областта на клиничната патохистология и клиничната имунология. *5. Диспансерът прилага или е създал организация за осигуряване за пациента на: 5.1. всички конвенционални технологии за химиотерапия; 5.2. лъчетерапия; 5.3. хирургични технологии (операционна зала, оборудвана съгласно стандарта за хирургия и стандарта за анестезиология). *6. Диспансерът поддържа данни за: 6.1. окончателна диагноза по основни локализации, морфологична характеристика, TNM система, стадий, клинична група и степен на диференциация; 6.2. предоперативно и следоперативно стадиране; 6.3. относителен дял на радикални хирургични операции; 6.4. относителен дял на палиативни оперативни намеси; 6.5. лъчетерапевтична активност; 6.6. химиотерапевтична активност; 6.7. случаите според изискванията на Методичните указания за диагностика, лечение и проследяване на болните с онкологични заболявания - 1991 г., и Единната онкологична доктрина; 6.8. наблюдението на болни с преканцерози и карцином “ин сито”. *7. Диспансерът изпълнява програма за рехабилитация, подобряване качеството на живота, борба с болката и палиативни грижи за болни със злокачествени новообразувания. Специфични показатели за дейности в диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар Специфични за пневмо-фтизиатричен диспансер показатели за дейност: *1. Стационарният блок на диспансера се състои от: 1.1. фтизиатрично и/или пулмологично отделение; 1.2. от общия брой на леглата 20 % са снабдени с кислородна и вакуумна инсталация. *2. Диспансерът: *2.1. притежава собствена апаратура за рентгеноскопия и графия (в т. ч. Кугел), функционално изследване на дишането и бронхоскопия; *2.2. притежава собствена апаратура или апаратура на разположение с възможност за ползване за флуорография, ехография и кръвно-газов анализ; *2.3. прилага конвенционални клинико-лабораторни и специфични клинично-микробиологични (директни посявки) изследвания и биопсични методи; *2.4. провежда съвместно с РИОКОЗ оздравителни мерки и обработване на контактните в туберкулозните огнища; 2.5. провежда специфична химиопрофилактика на подлежащи контингенти.