(1) При конвоиране разчетът на силите и средствата, както и мерките за изолация и охрана се определят от степента на обществената опасност на деянието и личността на конвоирания за всеки конкретен случай.
(2) При конвоиране на лице, за което има данни, че е извършило умишлено престъпление от общ характер, поставянето на белезници е задължително.
(3) При конвоиране на лице, за което има данни, че е извършило умишлено престъпление от общ характер, представляващо особено тежък случай, както и в случаите, когато са налице достатъчно данни, че конвоирането може да бъде осуетено, на конвоирания се поставят белезници и на краката.
(4) При отвеждане на конвоирани лица пред орган на съдебна власт, разследващ полицай или друг служител на МВР свалянето на белезниците им се извършва след изричното разпореждане на органа, възложил довеждането.
(5) Мерките за изолация и охрана при конвоиране се определят съобразно данните за личността и поведението на конвоирания в случаите на:
- 1. принудително довеждане;
- 2. наложена принудителна административна мярка;
- 3. наличие на данни, че е извършител на престъпление по непредпазливост с ниска степен на обществена опасност.
(6) В случаите по предходната алинея поставянето на белезници е съобразно поведението на конвоираните лица.