(1) Министър-председателят определя национален координатор по киберсигурността, който е и секретар на Съвета по киберсигурността.
(2) Националният координатор по киберсигурността:
- 1. ръководи изготвянето и актуализирането на Националната стратегия за киберсигурност и пътната карта към нея;
- 2.(изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) участва при изграждането и развитието на Националната координационна мрежа за киберсигурност и осигуряването на нейната надеждност, сигурност и устойчивост;
- 3.(изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) участва в развитието на Националния киберситуационен център, координира действията и комплексната реакция при заплаха от киберкриза и заплахи от хибриден характер;
- 4. предлага на Съвета по киберсигурността: а) нива за оценка на заплахата от кибератаки и киберинциденти и критерии за определянето им; б) степени за определяне нивото на готовност за противодействие на кибератаки и киберинциденти - в зависимост от нивото на заплаха; в) мерките, които да се предприемат при съответните степени на готовност;
- 5. при необходимост, в състояние на повишена заплаха от кибер- или от хибриден характер, подпомага сформирането на екипи за анализ, реакция и възстановяване с участието на експерти от различни ведомства и организации;
- 6. съдейства при планирането, подготовката и провеждането на учения в областта на киберсигурността;
- 7. осигурява взаимодействие и подпомага дейността на секретаря на Съвета по сигурността към Министерския съвет.