(Нов - ДВ, бр. 17 от 2026 г.)
(1) Субектите, попадащи в обхвата на този закон, се считат за попадащи под юрисдикцията на държавата, в която са установени, освен в случай на:
- 1. доставчици на обществени електронни съобщителни мрежи или доставчици на обществено достъпни електронни съобщителни услуги, за които се счита, че попадат под юрисдикцията на държавата членка, в която предоставят своите услуги;
- 2. доставчиците на DNS услуги, регистрите на имена на домейни от първо ниво, субектите, предоставящи услуги за регистриране на имена на домейни, доставчиците на компютърни услуги в облак, доставчиците на услуги на центрове за данни, доставчиците на мрежи за предоставяне на съдържание, доставчиците на управлявани услуги, доставчиците на управлявани услуги за сигурност, както и доставчиците на онлайн места за търговия, на онлайн търсачки или на платформи на услуги за социални мрежи, за които се счита, че попадат под юрисдикцията на държавата членка, в която се намира основното им място на установяване в Европейския съюз съгласно ал. 2.
(2) Ако субект по ал. 1, т. 2 не е установен в Европейския съюз, но предлага услуги в него, той предоставя информация за своя представител в Европейския съюз в срока по чл. 6, ал. 2. Представителят трябва да е установен в една от държавите членки, в които се предлагат услугите. При липсата на представител в Европейския съюз, определен съгласно настоящата алинея, субект, който предлага услуги на територията на Република България, се счита под юрисдикцията на Република България.