(1) Задължителната изолация на лицата по чл. 6, ал. 1 може да се извършва и в лечебно заведение за болнична помощ.
(2) Задължителната изолация в лечебно заведение за болнична помощ се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция по преценка на лекуващия лекар или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск от разпространението на маймунска вариола.
(3) При извършване на оценката по ал. 2 лекарят взема предвид:
- 1. социално-битовите условия, при които лицето живее (многочислено семейство, лица, настанени в места, в които се предоставят социални услуги по смисъла на Закона за социалните услуги, в места за лишаване от свобода и др.);
- 2. възможността на лицето да се изолира в домашни условия с цел недопускане на възможността за заразяване на възприемчиви лица и разпространяване на маймунска вариола;
- 3. дали заболелият е дете, бременна жена или имунокомпрометирано лице (напр. HIV положителни лица без антиретровирусно лечение), които са с висок риск от тежко протичане;
- 4. обективното здравословно състояние на лицето, наличие на хронични кожни прояви (напр. атопичен дерматит) или на настоящи кожни прояви (напр. изгаряния) поради възможност от вторична инфекция.
(4) Лицата, които писмено и изрично са заявили отказ от изолация в лечебно заведение за болнична помощ, независимо от наличието на условията по ал. 3 се изолират в домашни условия.