(1) Право да искат изплащане на максимална дневна сума имат вложителите по отговарящи на условията влогове към датата на решението по чл. 52а или по чл. 101 от ЗВПКИИП, с което Българската народна банка (БНБ) прилага спиране на изпълнението на задължения по отговарящи на условията влогове.
(2) Правото по ал. 1 възниква от деня на публикуване на решението на БНБ по ал. 1 съгласно чл. 115, ал. 3 от ЗВПКИИП и действа за срока на спирането, определен в съответното решение, до общия размер на наличностите по сметките на вложителя, които представляват отговарящи на условията влогове.
(3) Право да иска изплащане на максимална дневна сума има и лице, което е придобило качеството вложител по отговарящ на условията влог след датата на решението по ал. 1, но в срока на спирането, определен в съответното решение.
(4) При съвместен влог право на максимална дневна сума има всяко лице по съвместния влог, за което са изпълнени условията по тази наредба.
(5) В случаите, в които вложителят няма изключително право върху сумите по сметката, право да получи изплащане на максимална дневна сума има лицето, в чиято полза е направен влогът, освен ако договорът за влог предвижда друго и при условие че това лице е идентифицирано или може да бъде идентифицирано преди датата на решението по ал. 1.