(1) Министърът на правосъдието, наричан по-нататък "министъра", е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на правосъдието и изпълнява всички останали функции, възложени му с Конституцията на Република България, с международен договор или с акт на общностното право, със закон или с акт на Министерския съвет.
(2) Министърът ръководи и представлява Министерството на правосъдието.