(Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)
(1) Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии без командированите.
(2) Пленумът на Върховния административен съд:
- 1. изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите;
- 2. определя броя и състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;
- 3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
- 4. изслушва кандидатите за председатели на отделения;
- 5. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, на съдиите от Върховния административен съд, на тези от тях, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;
- 6. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния административен съд;
- 7. приема становища по конституционни дела, по които Върховният административен съд е конституиран като страна;
- 8. обсъжда и приема годишния доклад на председателя за дейността на Върховния административен съд;
- 9. приема правила за работата на общите събрания на съответните колегии;
- 10. приема вътрешни правила за организацията на дейността си.
(3) Пленумът на Върховния административен съд може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя, по направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.
(4) Пленумът на Върховния административен съд се свиква от председателя или по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(5) Заседание на Пленума на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(6) Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок.