(Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.)
(1) Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице въз основа на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства отхвърля заявлението като неоснователно, когато:
- 1. продължителността на производството не надхвърля разумния срок;
- 2. забавянето се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител;
- 3.(нова - ДВ, бр. 11 от 2020 г.) подсъдимият е бил обезщетен за неразумния срок на наказателното производство чрез изрично и измеримо намаляване на наложеното му наказание от компетентния съд;
- 4.(нова - ДВ, бр. 11 от 2020 г.) по досъдебни производства, въпреки проведените действия по издирване и разследване, извършителят на престъплението е останал неразкрит или не е повдигнато обвинение.
(2) Когато правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, министърът на правосъдието или оправомощено от него лице определя размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя.