(1) Правото на приоритет се признава от датата на подаване на заявка, която е с установена дата на подаване. Всяка заявка с установена дата на подаване може да послужи за ползване на право на приоритет независимо от по-нататъшната й съдба - оттегляне, прекратяване на производството по нея и т. н.
(2) Правото на приоритет се доказва в тримесечен срок от подаване на заявката с представяне на приоритетно свидетелство, което съдържа точно копие на предходната заявка, от която се претендира за приоритет, и удостоверение, издадено от компетентния орган на държава - членка на Парижката конвенция, в която е подадена предходната заявка. Удостоверението трябва да доказва, че представеното копие съответства точно на оригиналното описание, претенции и чертежи на предходната заявка и да указва датата на подаване на тази заявка.
(3) Приоритетното свидетелство трябва да съдържа оригинала на удостоверението по ал. 2.
(4) Когато заявителят е различен от заявителя, посочен в приоритетното свидетелство, към него се прилага и документ за прехвърляне правото на заявяване. Ако такъв документ не е представен, заявителят се поканва писмено да го представи в тримесечен срок. При непредставяне в срок правото на приоритет не се признава.
(5) Превод на български език на приоритетното свидетелство и на документа за прехвърляне правото на заявяване се представя от заявителя по искане на Патентното ведомство при необходимост.
(6) Когато заявителят претендира за приоритет съгласно чл. 44, ал. 3 ЗПРПМ от по-рано подадени от него заявки, по които няма издаден защитен документ, той трябва да посочи заявителските номера и датата на подаването им в Патентното ведомство. Приоритетни свидетелства не се изискват.
(7) Ако претенцията за приоритет е изоставена или е изгубила действието си по друг начин, за приоритетна дата се приема датата на подаване на заявката.