(1) Банката оценява и класифицира рисковите си експозиции, когато са налице признаци за влошаване финансовото състояние на длъжника или обстоятелства, които са довели до загуби или могат да доведат до загуби от бъдещи събития.
(2) Когато банка има повече от една експозиция към лица, които могат да се разглеждат като носители на общ риск, тези експозиции се класифицират в групата на лицето с най-висока степен на риск.
(3) Банките могат да прилагат по-детайлна и по-строга вътрешна класификация на рисковите си експозиции.
(4) Банката поддържа по всяка експозиция изчерпателна документация, която съдържа всички съществени условия и обстоятелства по сделката, както и съответната информация за оценка, класификация и установяване размера на специфичните провизии за кредитен риск.
(5) Системата за наблюдение на рисковите експозиции трябва да дава възможност за оценка както индивидуално, така и на портфейлна основа.