По смисъла на тази наредба:
- 1. „Психично здраве“ е състояние на индивидуално благополучие, при което индивидът реализира собствения си потенциал, може да се справя с нормалния стрес в живота, може да работи продуктивно и плодотворно и да допринася за ефективното функциониране на общността (СЗО, 2001).
- 2. „Кризисна интервенция“ е квалифицирана помощ/подкрепа, насочена към подпомагане поведението на индивиди за психологическо разрешаване на внезапни кризи и възстановяване нивото на психично функциониране.
- 3. „Психологично консултиране“ е квалифицирана дейност, насочена към преодоляване на индивидуални, групови и организационни проблеми, чрез провеждане на системна оценка и въздействия.
- 4. „Бойният стрес“ е преходно състояние, което се развива в отговор на критичен инцидент по време на бойни действия, включва емоционални, физиологични и когнитивни прояви и отзвучава в рамките на 48 часа.
- 5. „Професионалният стрес“ се дефинира най-общо като реакция на индивида към повишените и прекомерни изисквания на работната среда, които нарушават и/или изчерпват неговите психични ресурси за справяне и ефективно функциониране.
- 6. „Рисково поведение“ е изява на дезадаптивни поведенчески модели за справяне с изискванията на военната среда, нарушаващи нормите на организацията и застрашаващи функционирането на военнослужещия и военното формирование/структура.
- 7. „Критичен инцидент“ представлява неочаквано и внезапно събитие извън обхвата на нормалните човешки преживявания, което нарушава чувството за контрол на военнослужещия, включва възприемането на заплаха за живота и елементи на физическа и/или емоционална загуба.