Наредба № 11 от 14 май 2007 г. за норми за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух

Нормите по чл. 1, ал. 1, т. 1 се определят като маса (от фракцията на ФПЧ10), съдържаща се в един кубически метър въздух при реални атмосферни условия.

Средногодишните целеви норми за съдържание на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух са определени в приложение № 1.

Горните и долните оценъчни прагове за нивата на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух са определени в т. 1 на приложение № 2.

Точките за вземане на проби при измерванията за определяне нивата на арсен, кадмий, живак, никел и ПАВ в атмосферния въздух и нивата на отлаганията им се разполагат при спазване на условията, посочени в раздели I, II и III на приложение № 3, като се избират по такъв начин, че да могат да дават представа за географските изменения на района и дългосрочните тенденции.

При извършване на оценка на въздействието на арсен, кадмий, никел, живак и ПАВ върху природните екосистеми се отчита наличната информация от биологичния мониторинг на околната среда.

В РОУ на КАВ, в които данните от пунктовете за мониторинг чрез постоянни измервания се допълват с информация от други източници, като инвентаризация на емисиите, индикативни измервания и/или дисперсионно моделиране на КАВ, броят на пунктовете за мониторинг, които следва да бъдат изградени и поддържани за нуждите на текущата оценка, както и информацията от другите използвани методи за оценка, трябва да осигуряват определянето на нивата на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух съгласно раздел I на приложение № 3 и раздел I на приложение № 4.

Информацията по чл. 18 следва да съдържа и данни за:

1. 1. регистрираните превишения на целевите норми за съдържание на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен по чл. 3;
2. 2. причините за превишенията на целевите норми по т. 1 и районите, за които те се отнасят;
3. 3. възможните въздействия върху здравето на хората и/или околната среда в резултат от превишенията на целевите норми по т. 1.

Общинските органи осигуряват достъп на обществеността до информация относно разработваните програми по чл. 27 ЗЧАВ съгласно Инструкцията за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в РОУ на КАВ, в които е налице превишаване на тези норми, утвърдена със Заповед № РД-996/20.12.2001 г. на министъра на околната среда и водите.

По смисъла на тази наредба:

1. 1. "целева норма" е дадена стойност за ниво на концентрацията на вредните вещества/замърсители в атмосферния въздух, която следва да бъде достигната в рамките на установения срок, с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на възможните вредни въздействия на вредните вещества/замърсители върху човешкото здраве и/или околната среда;
2. 2. "общо отлагане" е общата маса на замърсителите, която се пренася от атмосферния въздух върху открита повърхност (почва, растителност, вода, сгради и т. н.) в даден район за определено време;
3. 3. "горен оценъчен праг" е ниво на съответния замърсител, посочено в табл. 2, т. 1 към приложение № 2, установено на основание чл. 6, ал. 1 ЗЧАВ, използвано за определяне на начините за оценка на КАВ съгласно чл. 7, ал. 1 и 2, и за разпределение на районите съгласно чл. 30, ал. 1 на Наредба № 7 от 1999 г.;
4. 4. "долен оценъчен праг" е ниво на съответния замърсител, посочено в табл. 2, т. 1 към приложение № 2, установено на основание чл. 6, ал. 1 ЗЧАВ, използвано за определяне на начините за оценка на КАВ съгласно чл. 7, ал. 3 и за разпределение на районите съгласно чл. 30, ал. 1 на Наредба № 7 от 1999 г.;
5. 5. "постоянни измервания" означават непрекъснати или периодични измервания, направени в постоянен (като местоположение) пункт за мониторинг;
6. 6. "арсен", "кадмий", "никел" и "бензо(а)пирен" е общото съдържание на тези елементи във фракцията на "ФПЧ10";
7. 7. "ФПЧ10" са всички частици, преминаващи през размерно-селективен сепаратор с критичен размер 10 микрона (аеродинамичен диаметър на частиците - десет микрона), при 50 %-на ефективност на задържане;
8. 8. "полициклични ароматни (полиароматни) въглеводороди" са тези органични съединения, съдържащи поне два съединени ароматни пръстена, изградени единствено от въглерод и водород;
9. 9. "общ газообразен живак" е сумата от парите на елемента живак (Hg°) и химически активния газообразен живак, т.е. вид разтворим във вода живак с достатъчно високо налягане на парите, за да съществува в газова фаза;
10. 10. "най-добри налични техники" са съгласно § 1, т. 42 ЗООС.

(Нов - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.) Наредбата въвежда изискванията на Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух (OB, L 23, 26.01.2005 г.); поправка на Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух (ОВ, L 120, 13.05.2015 г., стр. 62) и на Директива (ЕС) 2015/1480 на Комисията от 28 август 2015 г. за изменение на няколко приложения към Директива 2004/107/ЕО и Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в които са определени правила относно референтните методи, валидирането на данни и местоположението на точките за вземане на проби при оценяване на качеството на атмосферния въздух (OВ, L 226, 29.08.2015 г.).

(Изм. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.) Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Наредбата влиза в сила от 1.01.2008 г.

Нормите за арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух по чл. 3 се прилагат от 1.01.2013 г.

Пунктовете и сроковете за начало на измерванията на нивата на ПАВ в атмосферния въздух, посочени в чл. 11, ал. 1, се определят и утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите в срок до 31.03.2008 г.

Фоновите пунктове и сроковете за начало на измерванията на нивата на замърсителите, посочени в чл. 12, ал. 1 и 2, се определят и утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите в срок до 31.03.2009 г.

Програмите по чл. 17, ал. 3 и 4 следва да осигуряват достигането на целевите норми за съдържание на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух не по-късно от срока по § 4.

Общинските органи предприемат действия за изготвяне на програми по чл. 17, ал. 3 и 4 в срока, посочен в чл. 31, ал. 3 от Наредба № 7 от 1999 г., след като писмено бъдат уведомени от страна на регионалните инспекции по околна среда и водите за такава необходимост, и преразглеждат/актуализират наличните програми на всеки три години.

Пределно допустимите концентрации за средноденонощните норми по т. 8, 18 и 94 и средногодишната норма по т. 68 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 14 от 1997 г. за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населени места (обн., ДВ, бр. 88 от 1997 г.; изм., бр. 46 от 1999 г., бр. 8 от 2002 г.) се отменят от 1.I.2013 г.

Пределно допустимата концентрация за средноденонощната норма по т. 68 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба № 14 от 1997 г. се отменя от 1.I.2008 г.

Указания за прилагането на наредбата дава министърът на околната среда и водите.

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

към чл. 3 Целеви норми за нивата на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух Таблица 1 Замърсител/вредно вещество Оценъчен праг (а) арсен 6 ng/m3 кадмий 5 ng/m3 никел 20 ng/m3 бензо(а)пирен 1 ng/m3 (а) За общото съдържание на замърсителя във фракцията на ФПЧ10, осреднено за една календарна година.

към чл. 4, чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 Изисквания за оценка на нивата на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух в рамките на даден район или агломерация 1. Горни и долни оценъчни прагове Таблица 2 Оценъчен Арсен Кадмий Никел Бензо(а)пирен праг Горен - изра- 60 % 60 % 70 % 60 % зен в процен- (3,6 ng/m3) (3 ng/m3) (14 ng/m3) (0,6 ng/m3) ти от целева- та норма Долен - изра- 40 % 40 % 50 % 40 % зен в процен- (2,4 ng/m3) (2 ng/m3) (10 ng/m3) (0,4 ng/m3) ти от целева- та норма 2. Определяне случаите на превишаване на горните и долните оценъчни прагове 2.1. При условие че са налице достатъчно представителни и достоверни данни за целта, превишаването на горните и долните оценъчни прагове се определя въз основа на концентрациите на замърсителите през предходните пет календарни години считано от датата на влизане в сила на наредбата. В този случай превишаване на даден оценъчен праг е налице, ако съответните стойности по т. 1 са били превишени през не по-малко от три от общо пет календарни години. 2.2. В случаите, когато са налице данни за по-малко от пет календарни години, превишаванията на горните и долните оценъчни прагове се определят чрез краткосрочни/индикаторни (индикативни) измервания по време на определен период на годината. Тези измервания се провеждат в райони, за които резултатите от предварително извършената инвентаризация на емисиите и последващо моделиране дават основание да се считат за такива с най-високи нива на замърсяване.

към чл. 9, чл. 10, ал. 1 и чл. 14 Условия за разполагане и критерии за определяне броя на пунктовете за мониторинг за непрекъснато измерване на нивата на арсен, кадмий, никел, живак и бензо(а)пирен в атмосферния въздух и степента на отлагане на арсен, кадмий, никел, живак и бензо(а)пирен I. Условия за разполагане на пунктовете за мониторинг (точките за вземане на проби) в макромащаб 1. Местата за разполагане на пунктовете за мониторинг трябва да бъдат избрани по начин, който да осигури: 1.1. наличие на данни за зоните в рамките на даден район или агломерация, в които са налице най-високи нива на замърсяване и в които населението може да бъде изложено пряко или косвено на замърсяването, осреднено за период от една календарна година; 1.2. налични данни за други зони в рамките на даден район или агломерация, които са представителни за експозицията на населението в тях; 1.3. налични данни за нивата на отлаганията, които косвено са представителни за експозицията на населението по хранителната верига. 2. Пунктовете за мониторинг да не са представителни за ограничени пространства в непосредствена близост до тях: точките за вземане на проби се разполагат така, че да са представителни за качеството на атмосферния въздух върху площ, която е не по-малка от 200 m2 за транспортно ориентираните пунктове, не по-малка от 250 x 250 m за промишлено ориентираните пунктове и не по-малка от няколко km2 за градските фонови пунктове. 3. За оценка на фоновите нива точките за вземане на проби се разполагат така, че да се избягва влиянието на агломерациите и промишлените източници в близост до тях, т.е. те се разполагат поне на няколко km от тях. 4. За оценка приноса от промишлени източници се разполага не по-малко от една точка за вземане на проби в най-близката жилищна зона. Когато фоновата концентрация не е известна, се разполага допълнителна точка за вземане на проби, ориентирана по преобладаващата посока на вятъра. Точките за вземане на проби се разполагат и експлоатират по начин, който позволява да се контролира прилагането на най-добрите налични техники от източниците на емисии. 5. Пунктовете за мониторинг следва също, където е възможно, да са представителни и за сходни райони, които не са в непосредствена близост до тях. Когато е целесъобразно, точките за вземане на проби се разполагат съвместно с тези за пробонабиране на ФПЧ10. II. Условия за разполагане на пунктовете за мониторинг (точките за вземане на проби) в микромащаб 1. Доколкото това е практически възможно, при разполагането на пунктовете за мониторинг се спазват следните изисквания: 1.1. потокът около входното отверстие на устройството за вземане на проби да не е ограничен и да няма каквито и да било прегради, възпрепятстващи движението на въздуха в близост до него; за точките за вземане на проби, които са представителни за качеството на атмосферния въздух по линията на разположението на сградите, входното отверстие се разполага на разстояние няколко метра от сградите, балконите, дърветата или другите налични прегради и на не по-малко от 0,5 m от най-близката сграда; 1.2. входното отверстие на устройството за вземане на проби се разполага на височина между 1,5 m (зоната на дишане) и 4 m над земната повърхност; при определени обстоятелства за осигуряване на представителността на съответния пункт за мониторинг върху по-голяма площ се допуска разполагане на входното отверстие до 8 m над земната повърхност; 1.3. входното отверстие на устройството за вземане на проби да не е разположено в непосредствена близост до източници на емисии, за да се избегне директното попадане на замърсители в него, преди дисперсията им в атмосферния въздух; 1.4. изходното отверстие на устройството за вземане на проби се разполага така, че да се избегне повторното преминаване на изходящия въздух през входното отверстие; 1.5. транспортно ориентираните пунктове за мониторинг се разполагат на не по-малко от 25 m от края на основните кръстовища и на не по-малко от 4 m от центъра на най-близкото платно за движение; входните отверстия на устройството за вземане на проби се разполага така, че да са представителни за качеството на атмосферния въздух в близост до линията на разположение на сградите; 1.6. при определянето на нивата на отлагане на замърсителите в отдалечени извънградски зони се прилагат указанията и критериите на Европейската програма за мониторинг и оценка на замърсителите в атмосферния въздух (ЕМЕП), доколкото това е практически възможно и не е упоменато в съответните разпоредби на приложенията. 2. При разполагането на пунктовете за мониторинг съгласно т. 1 се отчита влиянието на следните фактори: - наслагващи се (интерфериращи) източници; - сигурност; - достъп; - наличие на електрозахранване и телефонни комуникации; - видимост на площадката спрямо нейното обкръжение; - безопасност за населението и обслужващия персонал; - съвместно разполагане на точките за вземане на проби за определяне нивата на различни замърсители; - изисквания, свързани с териториалното планиране. III. Документиране и преглед на избора на площадката Процедурите по избор на площадките се документират напълно на етапа на тяхното класифициране посредством фотографии на околностите (с компасна стрелка) и подробна карта. Разположението на площадките се преразглежда през равни интервали, като документирането се повтаря, с оглед осигуряване постоянното им съответствие с условията на това приложение. IV. Критерии за определяне на броя на пунктовете за постоянни измервания на концентрациите на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух Минимален брой пунктове за мониторинг за постоянни измервания за оценка на съответствието с целевите норми за опазване на човешкото здраве в зоните и агломерациите (РОУ), в които постоянните измервания са единственият източник на информация: а) при наличие на дифузни източници Таблица 3 Население Ако максималните Ако максималните на РОУ нива (концентрации) нива (концентрации) или агло- превишават горния са между горния и мерацията оценъчен праг

към чл. 14 и чл. 15, ал. 1 и 2 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.) Изисквания към качеството на данните от измерванията и моделите за оценка качеството на атмосферния въздух I. Изисквания към качеството на данните 1. Данните трябва да отговарят на следните изисквания относно допустимата неопределеност на методите за оценка, на минималния времеви обхват и минимум регистрирани данни от измерванията. Таблица 4 Бензо(a)пирен Арсен, кадмий и никел Полициклични ароматни въглеводороди, различни от бензо(а)пирен и общ газообразен живак Общо отлагане Неопределеност: - постоянни и индикативни измервания 50 % 40 % 50 % 70 % - дисперсионно моделиране 60 % 60 % 60 % 60 % Минимум регистрирани данни 90 % 90 % 90 % 90 % Минимален времеви обхват: - постоянни измервания

към чл. 16, ал. 1, 2 и 3 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.) Референтни методи за оценка на концентрациите на арсен, кадмий, живак, никел и ПАВ в атмосферния въздух и нивата на отлагания (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.) 1. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.) Референтни методи за вземане на проби и анализ на съдържанието на арсен, кадмий и никел в атмосферния въздух: 1.1. за вземане на проба - БДС EN 12341:2014 "Атмосферен въздух. Стандартен гравиметричен метод за измерване за определяне на масовата концентрация на суспендирани прахови частици PM10 или PM2,5"; 1.2. за анализ на съдържанието - БДС EN 14902:2006 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на Pb, Cd, As и Ni във фракцията от PM10 от суспендираните във въздуха частици". 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.) Референтни методи за вземане на проби и анализ на съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух: 2.1. за вземане на проба - БДС EN 12341:2014 "Атмосферен въздух. Стандартен гравиметричен метод за измерване за определяне на масовата концентрация на суспендирани прахови частици PM10 или PM2,5"; 2.2. за анализ на съдържанието на бензо(а)-пирен - БДС EN 15549:2008 "Качество на въздуха. Стандартен метод за измерване на концентрацията на бензо(а)пирен в атмосферния въздух"; 2.3. за анализ на съдържанието на останалите органични съединения, класифицирани като ПАВ, посочени в чл. 11, ал. 1, се използва БДС ISO 12884:2009 "Атмосферен въздух. Определяне на общото количество полициклични ароматни въглеводороди (газова и аерозолна фаза). Вземане на проби върху сорбционни филтри с подложка чрез газхроматографски/масспектрометричен анализ"; след публикуването на метод за анализ на тези ПАВ от Европейския комитет по стандартизация (CEN) същият ще замени метода в срок, определен за целта от министъра на околната среда и водите. 3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.) Референтен метод за вземане на проби и анализ на съдържанието на живак в атмосферния въздух: 3.1. референтният метод за анализ на съдържанието на общ газообразен живак в атмосферния въздух е БДС EN 15852:2010 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за определяне на общия газообразен живак". 4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2017 г., в сила от 24.03.2017 г.) Референтни методи за вземане на проби и анализ на отлаганията на арсен, кадмий, никел, живак и полициклични ароматни въглеводороди: 4.1. референтният метод за определяне на отлаганията на арсен, кадмий и никел е БДС EN 15841:2009 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за определяне на арсен, кадмий, олово и никел, които се отлагат от атмосферата"; 4.2. референтният метод за определяне на отлаганията на живак е БДС EN 15853:2010 "Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за определяне на отлагането на живак"; 4.3. референтният метод за определяне на отлаганията на бензо(а)пирен и други ПАВ, посочени в чл. 11, ал. 1, е БДС EN 15980:2011 "Качество на въздуха. Определяне на отлаганията на бензо[a]антрацен, бензо[b]флуорантен, бензо[j]флуорантен, бензо[k]флуорантен, бензо[a]пирен, дибензо[a,h]антрацен и индено[1,2,3-cd]пирен". 5. Референтни техники за моделиране на качеството на атмосферния въздух: 5.1. за дисперсионно моделиране на емисиите от неподвижни източници - Методика на МРРБ, МОСВ и МЗ за изчисляване на височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации в приземния слой (публикувана в Бюлетин "Строителство и архитектура", бр. 7/8 от 1998 г.); 5.2. за дисперсионно моделиране на емисиите от подвижни и площни източници - Методика за определяне разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния слой, утвърдена със Заповед № РД-994 от 4.VIII.2003 г. на министъра на околната среда и водите; 5.3. към настоящия момент за дисперсионно моделиране на емисиите на арсен, кадмий, никел, живак и ПАВ, освен методиките по т. 5.1 и 5.2 могат да бъдат използвани и други подходящи методики, утвърдени в световната практика.