(1) Допинг пробите се приемат за анализ от служител на Лабораторията за допингов контрол, който проверява целостта на печатите на транспортния контейнер и на пробите, както и документите, съпътстващи пробите.
(2) Допинг пробите се приемат от Лабораторията за допингов контрол в специално закодирани бутилки с уникален номер, осигуряващи анонимността на спортиста.
(3) Предадените допинг проби се изследват, ако няма причини за отказ от страна на Лабораторията за допингов контрол.
(4) Лабораторията за допингов контрол отказва изследване на проба в следните случаи:
- 1. липсва или е нарушена целостта на запечатването върху транспортния контейнер или върху допинг пробата;
- 2. нарушена е целостта на бутилката с допинг пробата;
- 3. съществува несъответствие между броя на допинг пробите и документите, които ги съпътстват;
- 4. в документите, съпровождащи пробите, или върху самите проби е отбелязано името, поставен е подпис, инициали или друг знак, който би могъл да разкрие самоличността на спортиста;
- 5. съществуват различия между кодовите номера на пробите и тези, записани в съпроводителните документи към тях;
- 6. съществуват видими разлики между уринните проби “А” и “Б” - цвят, мътност, наличие на утайка;
- 7. количеството и рН на уринната проба са различни от изискванията на лабораторията;
- 8. уринните проби са с относително тегло, равно или по-малко от 1,005, измерено с рефрактометър в лабораторията след отварянето на проба “А”.
(5) Невалидността на пробата или пробите се вписва в протокола по чл. 46, ал. 1, който се подписва от члена на антидопинговите екипи и от приемащия служител от Лабораторията за допингов контрол.