(1) Ограничителните строителни линии определят границите на крайпътните терени с разрешителен режим за строителство, което не е свързано пряко с обслужване на движението.
(2) Общинските пътища имат от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 10 м при общинските пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на платното за движение или на лентата за аварийно спиране.
(3) Когато ограничителната строителна линия попада в обхвата на пътя, тя се измества и се разполага по външния край на ограничителната ивица.
(4) В границите на урбанизираните територии ограничителната строителна линия се определя с устройствените и застроителните планове.
(5) В зоната от оста на пътя до ограничителната строителна линия с разрешение, получено при условията на чл. 26 от Закона за пътищата, могат да се изграждат, разширяват или да се извършва реконструкция на следните обекти, предназначени за обслужване на хора и пътни превозни средства:
- 1. мотели и къмпинги;
- 2. бензиностанции и газостанции;
- 3. търговски обекти;
- 4. сервизи за ремонт и техническо обслужване на пътни превозни средства;
- 5. площадки на пътна помощ;
- 6. сгради и съоръжения, свързани с поддържането на пътищата и с контрола на движението.
(6) В зоната от края на пътното платно до ограничителната строителна линия могат да се изграждат при условията на ал. 5 подземни технически проводи и съоръжения, представляващи обществен интерес, когато местните теренни условия не позволяват те да бъдат разположени извън тази зона и не застрашават целостта на пътя и безопасността на движението.
(7) Съоръженията по ал. 6 могат да се разполагат в зоната на пътното платно, при условие че е получено разрешение от администрацията, управляваща пътя, в следните случаи:
- 1. при доказана техническа необходимост от пресичане на пътя или за преминаване през кръстовища;
- 2. при пътни съоръжения и тунели, при условие че са изградени специални тротоарни кабелни или други кутии.