(1) Базовите източници по чл. 5, ал. 1, т. 3, 4 и 5 се определят и създават чрез провеждане на индивидуална селекция.
(2) Индивидуалната селекция на плюсови и кандидат-елитни дървета се извършва в източници на посевен материал и семепроизводствени насаждения независимо от собствеността им, включително в защитени територии и неинвентаризирани територии по Закона за горите.
(3) Подборът на плюсови дървета се осъществява от специалисти на ГСС или научни работници от Лесотехническия университет - София, и Института за гората при Българската академия на науките. Когато подборът се осъществява в базови източници, които не попадат в границите на горските територии - държавна собственост, стопанисвани от държавните горски и ловни стопанства, е необходимо писмено съгласие на собственика.
(4) Плюсовите дървета се определят в две категории:
- 1. плюсови по производителност - дървета, които превишават средното моделно дърво за насаждението по височина с 10 до 20 % и по диаметър - с 50 до 70 %;
- 2. плюсови по качество - дървета със симетрична корона, фини клони, право, пълнодървесно, правовлакнесто и добре самоокастрено стъбло, без видими признаци на заболявания и механични повреди.
(5) Когато определени плюсови дървета съчетават показателите, посочени в ал. 4, т. 1 и 2, те се класифицират и се паспортизират като кандидат-елитни.
(6) След генетична проверка и оценка на потомствата от свободно и контролирано кръстосване в потомствени опити кандидат- елитните дървета могат да се прекатегоризират в "елитни".
(7) Всяко кандидат-елитно дърво се номерира и съгласно приложение № 6 от ГСС се изготвя паспорт в 2 екземпляра - по един за собственика и за ГСС, в чийто район на дейност попада.
(8) Номерът на кандидат-елитното дърво се запазва до неговото отпадане или до отмяната на базовия източник, в който то е определено, като този номер не се използва за номериране на друго дърво.