(1) В политиката за възнагражденията се определя подходящ баланс между постоянните и променливите възнаграждения в зависимост от категориите персонал. Политиката за възнагражденията определя максимална горна граница на променливото възнаграждение за всяка категория персонал.
(2) Постоянното възнаграждение заема достатъчно висок дял от общото възнаграждение, което да позволява прилагането на гъвкава политика за променливото възнаграждение, включително възможност за неизплащането му, когато критериите и показателите не се покриват, както и когато е налице значително влошаване на финансовото състояние, особено в случаите, когато в резултат на това може да се очаква прекратяване на дейността.
(3) Когато в рамките на една година на лице по чл. 2, ал. 1 се изплаща променливо възнаг-раждение в размер повече от една трета от брутното годишно възнаграждение, значителна част от променливото възнаграждение се разсрочва за период с минимална продължителност три години в зависимост от икономическия цикъл, естеството на дейността на лицето по чл. 1 и произтичащите от нея рискове, както и от длъжността на съответния служител.
(4) Политиката за възнагражденията предвижда, че лицата по чл. 2, ал. 1 трябва да върнат изцяло или отчасти предоставено променливо възнаграждение, изплатено на основание данни, които впоследствие са се оказали явно погрешни. В договорите на тези лица се включват клаузи, които да гарантират връщането на променливо възнаграждение.
(5) Предоставянето на разсрочено променливо възнаграждение се извършва пропорционално или чрез постепенно нарастване през периода на разсрочване. Отложената част на възнаграждението може да се състои от акции, опции, пари или други средства. Критериите за оценка на бъдещите резултати, с които е обвързана отложената част, трябва да бъдат коригирани съобразно риска.
(6) Обезщетения, свързани с предсрочно прекратяване на договор, трябва да отразяват постигнатите с течение на времето резултати на съответните лица и да са определени така, че да не възнаграждават неуспех.