Действащ текст· консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава
към чл. 21, ал. 5 Методика за определяне и оценка на експлоатационните показатели за дълготрайността на строежите 1. Физическото и/или моралното стареене на строителната конструкция, на инженерните системи, инсталации и технологичното оборудване, както и техническите спецификации и нормативните актове за оценяване на съответствието на основните или съществените изисквания към тях определят дълготрайността на строежите. Физическото стареене на строителната конструкция и на изпълнените довършителни работи и инсталации е фактор, реципрочен на физическата им дълготрайност. Определя се със способността им да запазят постигнатите нива на съответствие на основните (съществените) изисквания към строежа (съгласно чл. 169 ЗУТ) при въвеждането му в експлоатация в продължение на ефективния им експлоатационен срок. Показателят за физическо стареене (сумарната загуба на технически свойства) (Qфj) може да се определи по формулата:
към чл. 21, ал. 5 Методика за определяне и оценка на експлоатационните показатели за дълготрайността на строежите 1. Физическото и/или моралното стареене на строителната конструкция, на инженерните системи, инсталации и технологичното оборудване, както и техническите спецификации и нормативните актове за оценяване на съответствието на основните или съществените изисквания към тях определят дълготрайността на строежите. Физическото стареене на строителната конструкция и на изпълнените довършителни работи и инсталации е фактор, реципрочен на физическата им дълготрайност. Определя се със способността им да запазят постигнатите нива на съответствие на основните (съществените) изисквания към строежа (съгласно чл. 169 ЗУТ) при въвеждането му в експлоатация в продължение на ефективния им експлоатационен срок. Показателят за физическо стареене (сумарната загуба на технически свойства) (Qфj) може да се определи по формулата:
(1) където: j е годината, за която се определя степента на стареене на строежа; i - поредният номер на елемент от строежа; di - относителният дял на i-я елемент в % от общата възстановителна стойност на строежа (или в частност на строителната конструкция); eфi,j - показателят на физическото стареене на i-я елемент от строежа (или строителната конструкция), установен при техническото обследване през j-та година. Показателят за физическо стареене може да се определя поотделно за конструкцията на строежа, за инсталациите, за изпълнените довършителни работи или за целия строеж. 2. Моралното стареене на строителната конструкция и на строежа се определя в зависимост от техните възможности за запазване на съответствието на функционалното им предназначение и експлоатационни качества с променящите се изисквания на обществото в резултат на: усъвършенстване на техническите спецификации и нормативните актове, подобряване на стандарта на живот на обитателите или повишените изисквания за безопасни и здравословни условия на труд и опазване на околната среда, както и от внедряването на иновационни продукти и технологии за производство. Показателят за морално остаряване на строежа М се определя по формулата: М = М1 + М2,
(2) където: М1 е обезценяването на технологичните съоръжения или реципрочното повишаване на изискванията за комфорт на обитаване, свързани съответно с научно-техническия прогрес и с повишаването на стандарта на живот; М2 са допълнителните разходи, свързани с компенсирането на технологичното остаряване или за подобряване на комфорта на обитаване. 3. Техническото обследване и своевременното извършване на необходимите ремонтно-възстановителни работи по поддържане на строителните конструкции и технологично обновяване на инженерните системи, инсталации и технологичното оборудване са основните средства за осигуряване на дълготрайността и недопускане на преждевременно стареене на строежите. Физическото износване може да бъде забавено чрез правилно планиране и изпълнение на текущите и основните ремонти, а моралното стареене - чрез използване на иновации от науката и добрата практика при инвестиционното проектиране и изпълнение на своевременни реконструкции и модернизации. 4. Срочното изпълнение на необходимите основни ремонти, свързани с достигане на ефективния срок на експлоатация на строежите, може да се планира по формулата: tp = qp.Tq/(aTq + q-qlim) ? ?ф,
(3) където: q = a.t е общото стареене (натрупаното общо износване без ремонти); a - ежегодното стареене, %; t - изминалият срок от началото на експлоатация до момента на оценка, години; Tq - срокът на експлоатация до пределното износване при редовно осъществявани ремонти; qp - делът на намаление на стареенето за сметка на извършените ремонти; qlim - гранично допустимото стареене; ?ф - физическата дълготрайност; tp - интервалът от време между два последователни ремонта, години. 5. В случаите, за които не могат да се определят конкретни стойности за параметрите за оценка на стареенето, към наредбата може да се изготвят и приложат средни стойности на продължителността на срока между два последователни ремонта в години tp. Описаните параметри се контролират чрез ограничителни изисквания, които се съдържат в наредбата и се отнасят за функционалните схеми и разпределения на дейностите по площи и пространства в съответните сгради и архитектурно-планировъчните им решения, допълнителните изисквания към вътрешните сградни инсталации (ВиК, ТОВК, Електро-) и комуникации (пътнически и товарни асансьори, стълбища и др. под.), използваните строителни продукти и техническите характеристики на обзавеждането и използваното технологично оборудване.