Тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за подземните богатства

(1) Размерът на таксата, която кандидатите за издаване на разрешение за търсене и проучване или за проучване, както и кандидатите за предоставяне на концесия или за прекратяване на предоставена концесия при условията и по реда на Закона за подземните богатства (ЗПБ) дължат при подаване на заявление, е 1450 лв.

(2) Размерът на таксата, която титулярите и концесионерите дължат при подаване на заявление за удължаване срока на предоставено разрешение за търсене и проучване или за проучване, както и на предоставена концесия, е 700 лв.

(3) Размерът на таксата, която титулярите и концесионерите дължат при подаване на заявление за прехвърляне на права и задължения по предоставени разрешение или концесия по реда на чл. 25 ЗПБ, е 2500 лв.

(1) Размерът на годишните такси за площ, дължими от титулярите на разрешения за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства, се определя, както следва:

1. 1. за метални полезни изкопаеми и твърди горива – 100 лв. за кв. км;
2. 2. за неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали – 500 лв. за площ, по-малка или равна на 1 кв. км, и по 100 лв. за всеки следващ кв. км;
3. 3. за нефт и природен газ – 40 лв. за кв. км;
4. 4. за строителни и скалнооблицовъчни материали – 500 лв. за площ, по-малка или равна на 1 кв. км, и по 500 лв. за всеки следващ кв. км;
5. 5. за минни отпадъци – в размер, определен за съответните подземни богатства по т. 1 – 4.

(2) При удължаване срока на предоставено разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства размерът на годишните такси за площ, дължими от титулярите, се определя, както следва:

1. 1. за метални полезни изкопаеми, неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, и твърди горива – 250 лв. за кв. км;
2. 2. за нефт и природен газ – 50 лв. за кв. км;
3. 3. за минни отпадъци – в размер, определен за съответните подземни богатства в т. 1 и 2.

(1) Таксите по чл. 1 се внасят от кандидатите за получаване на разрешение или за предоставяне на концесия, както и от титулярите или от концесионерите при подаване на съответното заявление в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а документът за платената такса се прилага към заявлението.

(2) Таксите по чл. 2 се внасят от титулярите на разрешения за търсене и проучване или за проучване в 30-дневен срок от сключването на договора за търсене и проучване или за проучване или от удължаването на срока на разрешението. За всяка следваща година цялата дължима такса се заплаща предварително до края на месеца, предхождащ периода, за който се дължи.

(3) Внесени такси не подлежат на връщане.