(1) Лице, което иска признаване в Република България на гаранция за произход, издадена в друга държава – членка на Европейския съюз, подава заявление, за което в АУЕР се образува преписка.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат данни и документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 34, ал. 1 ЗЕВИ, както и данни, позволяващи идентификацията на заявителя и на органа, издал гаранцията, включително данни за представителите им и техните адреси за кореспонденция, и документ за платена такса.
(3) Когато документите по ал. 2 са на чужд език, те се представят заедно с превод на български език, изготвен съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г., бр. 103 от 1990 г.).
(4) Документите по ал. 1 – 3 могат да се подават и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.
(5) В едномесечен срок агенцията извършва служебна проверка на обстоятелствата по преписката, като може да изиска информация от съответния орган, издал гаранцията за произход.
(6) Изпълнителният директор на АУЕР се произнася по заявлението в 10-дневен срок от изтичането на срока по ал. 5.