По смисъла на тази наредба:
- 1. “Абонатен номер” (Subscriber Number - SN) е номер, идентифициращ крайна точка на дадена електронна съобщителна мрежа.
- 2. “Блок от номера” са национално значимите номера с еднакъв национален код за направление.
- 3. “Виртуални мобилни оператори” (Mobile Virtual Network Operators - MVNO) са предприятия, предоставящи услуги, характерни за мобилните наземни електронни съобщителни мрежи, без да ползват индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър.
- 4. “Вторично предоставяне на номера за ползване” е дейност, при която предприятието, получило разрешение за първично ползване на номера от Националния номерационен план, предоставя на други предприятия, на юридически лица, на еднолични търговци или на своите потребители част от тях, съгласно условията и изискванията на комисията и собствената си номерационна политика.
- 5. “Географски код” (Trunk Code - ТС) е цифра или комбинация от цифри, която не включва националния префикс и определя еднозначно номерационна област в дадена страна. Използва се пред абонатния номер, когато викащият и виканият абонат са в различни номерационни области. Географският код е едно от приложенията на националния код за направление.
- 6. “Група от номера” са абонатните номера с еднаква първа (първи) цифра (цифри), съставени от кратни на десет брой номера - 100, 1000, 10 000, 100 000 или 1 000 000. 7. “Държател на обхват от номера” е предприятието, което отговаря за администриране на номерата, които са му първично предоставени за ползване в рамките на конкретен обхват. 8. “Европейското телефонно номерационно пространство” (ETNS) е номерационен ресурс, определен от международен код 388, съгласно Препоръка Е.164 на ITU-T и едноцифрен идентификационен код с приета стойност 3, използван за предоставяне на ETNS услуги. 9. “Идентификатор на електронна съобщителна мрежа” е цифра или комбинация от цифри, част от абонатния номер след географския код, която еднозначно определя дадена електронна съобщителна мрежа в съответната номерационна област. Използва се за маршрутизация и таксуване. 10. “Кодове за идентификация на базовите станции” (Base Station Identity Codes - BSIC) са цветни кодове, с помощта на които мобилна станция, намираща се в зона, обслужвана от няколко базови станции от различни мобилни наземни електронни съобщителни мрежи, работещи на една честота, може да различи базовата станция от собствената си мобилна наземна електронна съобщителна мрежа. Структурата на кода за идентификация на базовите станции (BSIC) е определена съгласно ETSI EN 300 523. 11. “Международен идентификатор на абонат на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа по стандарт TETRA” (International TETRA Subscriber Identity - IТSI) е уникален международен идентификатор, чрез който се осъществява обслужването на абонат на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа по стандарта TETRA. Структурата на международния идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа по стандарта TETRA (ITSI) е определена съгласно ETSI EG 202 118. 12. “Международен идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа” (International Mobile Subscriber Identity - IMSI) е уникален международен идентификатор, който определя мобилно крайно устройство или абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа извън страната. IMSI може да се използва и за идентификация на крайното устройство или абоната на електронни съобщителни мрежи, които предлагат услугата “мобилност”. Структурата на международния идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (IMSI) е определена съгласно Препоръка Е.212 на ITU-T. 13. “Международен код на страната” (Соuntry Сode - CC) е комбинация от една, две или три цифри, определящи еднозначно отделна страна, група от страни или специфична географска област. Препоръка Е.164 на ITU-T. 14. “Международен код на точка за сигнализация” (International Signalling Point Code - ISPC) е адрес, чрез който се идентифицира дадена точка за сигнализация в международната мрежа за сигнализация. Състои се от код на мрежата за сигнализация (Signalling Area/Network Code - SANC) и идентификатор на сигналната точка (Signalling Point Identification - SPI). Структурата на международния код на точка за сигнализация (ISPC) е определена съгласно Препоръка Q.708 на ITU-T. 15. “Международен номер на абонат в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни” е уникален номер, който определя еднозначно абонат в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни. Структурата на международния номер на абонат в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни е определена съгласно Препоръка Х.121 на ITU-T. 16. “Международен префикс” е цифра или комбинация от цифри, показващи, че номерът, който следва, е обществен международен номер. 17. “Национален значим номер” (National Significant Number - NSN) е част от международния номер, която следва след международния код на дадена страна и се състои от национален код за направление, последван от абонатен номер. Националният значим номер съдържа информацията, необходима за маршрутизиране и/или таксуване на едно повикване до крайна точка от дадена електронна съобщителна мрежа. Функцията и форматът му се определят на национално ниво. Структурата на националния значим номер (NSN) е определена съгласно Препоръка Е.164 на ITU-T. 18. “Национален код за направление” (National Destination Code - NDC) е цифра или комбинация от цифри (невключващи префикс), определяща еднозначно номерационна област в дадена страна и/или електронната съобщителна мрежа/услуга, която в съчетание с абонатния номер образува националния (значим) номер. Национален код за направление се определя на национално ниво съгласно Препоръка Е.164 на ITU-T. Използва се при избор на електронната съобщителна мрежа/услуга и/или като географски код. 19. “Национален код на точка за сигнализация” (National Signalling Point Code - NSPC) е адрес, чрез който се идентифицира дадена точка за сигнализация в националната електронна съобщителна мрежа за сигнализация. 20. “Национален префикс” е цифра или комбинация от цифри, използвана от викащия абонат при осъществяване на повикване до абонат в рамките на страната, но извън номерационната област, в която се намира викащият абонат, или при осъществяване на повикване към електронната съобщителна мрежа/услуга, определена от даден негеографски код за направление. 21. “Номер за идентификация на издателя” (Issuer Identification Number) е номер, чрез който се идентифицират предприятията, които издават международни електронни съобщителни карти и предоставят услуги чрез тях, като разходите за използваните услуги се таксуват в страната, в която е издадена картата. Структурата на номера за идентификация на издателя е определена съгласно Препоръка Е.118 на ITU-T. 22. “Номер за маршрутизация” (Routing Number) е специфичен номер, който се добавя и използва от мрежите за маршрутизиране на повикване. Номерът за маршрутизация пренася информация, която се използва от електронните съобщителни мрежи. Ако цифрите, набрани от потребителя, съвпадат с цифрите на номера за маршрутизация, набраните цифри не трябва да бъдат интерпретирани като номер за маршрутизация (ETSI TR 101 122). 23. “Номерационна област” е населено място/населени места и/или селищно образувание/селищни образувания, определени от един географски код. 24. “Пренесен номер” е номер, който абонатите могат да запазят, както следва: а) географския номер при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса си в рамките на един географски национален код за направление; б) негеографския номер при промяна на доставчика, предоставящ съответната услуга; в) национално значим номер при промяна на доставчика на мобилна телефонна услуга. 25. “Префикс” е индикатор, съставен от една или повече цифри, който позволява достъп до различни електронни съобщителни мрежи и/или услуги. 26. “Първично предоставяне за ползване на номера и адреси” е дейност, осъществявана от комисията, по издаване на разрешение на предприятие за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс номера и/или адреси, като им дава право да ги ползват за собствени нужди и за предоставяне на електронни съобщителни услуги. 27. “Регион с недостатъчен номерационен ресурс” е регион, определен от “Национален код за направление” (NDC), в който свободният номерационен ресурс е по-малко от 30 % при петцифрени кодове и по-малко от 20 % при трицифрени и четирицифрени кодове. 28. “Резервиране на номера” е запазването на номера от ННП за бъдещото развитие на мрежи и услуги. 29. “Услуга “Персонален номер” е електронна съобщителна услуга, която дава възможност на абонат на обществена електронна съобщителна мрежа чрез един номер от обхват “700” да бъде достъпен, независимо от местоположението му, използваното крайно устройство, вида на преноса и технологията. Услугата е без допълнително таксуване за викащия. 30. “Услуга с безплатен достъп” е безплатна за викащия електронна съобщителна услуга, предоставяна чрез електронните съобщителни мрежи на предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги при използването на номера от обхват “800”. 31. “Услуга с добавена стойност” е услуга, за която викащата страна заплаща допълнителна цена към цената за ползване на електронна съобщителна услуга (изходящото повикване), като двете цени се събират от предприятието, от чиято електронна съобщителна мрежа е осъществено повикването. 32. “Услуга “Мобилност” е услуга, която поддържа подвижност на крайното устройство или абоната, като осигурява достъп към и от обществена електронна съобщителна мрежа чрез собствената му електронна съобщителна мрежа и/или електронната съобщителна мрежа, в която гостува.