(1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, при ползването на първично предоставените им номера и/или адреси:
- 1. не допускат използването на предоставените с разрешението номера и адреси не по предназначение или в несъответствие със структурата и формата, определени в глава втора;
- 2. ползват ефективно предоставения им номерационен ресурс съгласно изискванията и сроковете, посочени в разрешението;
- 3. осигуряват възможност за маршрутизация на повикванията към други електронни съобщителни мрежи и услуги по първите шест цифри от национално значимия номер;
- 4. осигуряват безплатни повиквания към националните номера за достъп до спешни повиквания - 150, 160 и 166 и към единния европейски номер за спешни повиквания “112”;
- 5. не въвеждат заплащане или задължение за заплащане като необходимо условие за ползването на услугите, предоставяни чрез европейски хармонизирани номера за предоставяне на хармонизирани услуги със социална значимост в рамките на номерационния обхват, започващ със “116”;
- 6. осигуряват пряко или непряко свързване с електронни съобщителни мрежи, обслужващи европейското телефонно номерационно пространство при повиквания с код “3883”;
- 7. осигуряват функциите на мрежата “идентификация на линията на викащия” и “идентификация на свързаната линия” при наличие на техническа възможност;
- 8. публикуват актуална информация в национален всекидневник или на страницата си в Интернет относно цената или ценовата зона на таксуване на предлаганите УДС и съответстващата стойност на специфичния индикатор по чл. 15, ал. 1, т. 10.
(2) Предприятията, получили разрешение да ползват първично предоставени номера и/или адреси за предоставяне услугата “достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор” имат задължения по ал. 1, т. 6 и 7.