(1) Заповедите и разпорежданията на началниците са задължителни за подчинените им служители.
(2) Заповед е всяко писмено или устно нареждане, издадено от началник на подчинените му служители, което е в съответствие с неговите правомощия.
(3) Разпореждане е всяко нареждане, издадено от началник на непосредствено подчинените му служители, което е свързано с изпълнение на неговите функционални задължения или със заповед на горестоящ началник.
(4) Заповедите и разпорежданията се издават само във връзка със службата и се придружават от указания за изпълнението им. С тях не може да се уронва честта и накърнява достойнството на подчинените.
(5) Когато служител прецени, че издадената заповед (разпореждане) е неправомерна, е длъжен да посочи основанията си за това на началника, който я е издал. Когато заповедта (разпореждането) бъде потвърдена писмено, служителят я изпълнява, като отговорност за последиците от изпълнението й носи началникът.
(6) Когато по време на служба е възникнало положение на непосредствена опасност или неотложна нужда, заповедта (разпореждането) се изпълнява и след устно потвърждение. В този случай началникът е длъжен писмено да потвърди заповедта (разпореждането) до края на служебната смяна.
(7) При издадена заповед (разпореждане), чието изпълнение съставлява престъпление, служителят не я изпълнява и незабавно уведомява по-горестоящия началник.