§ 8

В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; бр. 91 от 2010 г. – Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г.; изм., бр. 97 от 2010 г., бр. 1 и 18 от 2011 г.) в чл. 106, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. Изречение първо се изменя така: „В случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му брутна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни брутни заплати.“ 2. Създава се изречение пето: „Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.“