(1) Изчислителните електрически товари за битовите електропотребители се определят в зависимост от степента на участие на отделните енергоносители - електрическа енергия, газ, централизирано топлоснабдяване, локални отоплителни системи и индивидуално топлоснабдяване в енергоснабдяването на бита.
(2) Индивидуалният максимален товар за едно жилище се приема в зависимост от степента на използване на електрическата енергия за отопление и нагряване на вода за битови нужди, като жилището се класифицира към една от следните групи:
- 1. първа група - жилища, отоплявани основно с електрическа енергия - от 8 kW до 10 kW;
- 2. втора група - жилища, отоплявани основно с друг вид енергия (топлоснабдяване, газ, твърдо или течно гориво) - от 5 kW до 6 kW;
- 3. трета група - жилища, в които системата за отопление е комбинирана между първа и втора група жилища - от 6 kW до 8 kW.
(3) Посочените в ал. 2 по-малки стойности на максималния товар се отнасят за едностайни и двустайни жилища с разгъната застроена площ до 70 m2, а по-големите стойности - за жилища с разгъната застроена площ от 70 m2 до 120 m2.
(4) За жилища с разгъната застроена площ над 120 m2 стойността на максималния товар се определя в инвестиционния проект за съответната сграда - част електрическа.
(5) При определяне на максималния товар за конкретно жилище могат да се отчитат и допълнителни фактори, като брой живущи, степен на комфорт, строителен тип на жилището, инсталирана мощност и работен режим на електропотребителите и др.