Закон за борба с трафика на хора

(1) Този закон урежда:

1. 1. взаимодействието, правомощията и задачите на държавните органи, осъществяващи дейност в борбата с трафика на хора;
2. 2. статута и задачите на приютите, центровете и комисиите по този закон за предоставяне на закрила и помощ на жертвите на трафика на хора;
3. 3. мерките за предотвратяване и противодействие на трафика на хора;
4. 4. мерките за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора, особено на жени и деца;
5. 5. предоставянето статут на специална закрила на жертвите на трафика на хора, които сътрудничат на разследването.

(2) Законът има за цел осигуряване на взаимодействието и координацията между държавните и общинските органи, както и между тях и неправителствените организации за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и формиране на националната политика в тази област.

(1)(В сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) За откриване и поддържане на приютите по чл. 9, ал. 1, т. 1, центровете и комисиите по чл. 2 Министерският съвет предвижда средства от държавния бюджет.

(2) Неправителствените организации могат да подпомагат дейността по ал. 1 в рамките на управляваните от тях средства.

(1) Към Министерския съвет се създава Национална комисия за борба с трафика на хора, наричана по-нататък "Националната комисия".

(2)(Доп. - ДВ, бр. 33 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Председател на Националната комисия е заместник министър-председател, определен от Министерския съвет. В състава на комисията се включват заместник-министър на външните работи, заместник-министър на труда и социалната политика, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на образованието и науката, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, заместник-председател на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, определени от съответните министри и председатели.

(3) В състава на Националната комисия се включват определените от председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба техни заместници.

(4)(Доп. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) В заседанията на Националната комисия, при условията и по реда, определени с правилника по ал. 6, могат да участват представители на юридически лица с нестопанска цел и международни организации с представителства в страната, които извършват дейност по предотвратяване на трафика на хора и закрила на жертвите от него.

(5) При осъществяване на своята дейност Националната комисия се подпомага от администрация, която се ръководи от секретар, назначен от председателя на Националната комисия.

(6) Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на Националната комисия.

(7)(Нова - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Националната комисия е със статут на национален орган за докладване по смисъла на чл. 19 от Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ, L 101/1 от 15 април 2011 г.).

(1) Националната комисия създава към някои от общините в страната местни комисии за борба с трафика на хора, наричани по-нататък "местните комисии". Седалищата им се определят с решение на Националната комисия.

(2)(Доп. - ДВ, бр. 33 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Съставът на местните комисии по ал. 1 е от 3 до 7 членове и се определя със заповед на кмета. За председател се определя заместник-кмет. В местните комисии се включват представители на общинската администрация, отговарящи за проблемите на образованието, здравеопазването и социалната политика, на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, отделите за закрила на детето в дирекции "Социално подпомагане", на полицията, на неправителствените организации, както и педагози, психолози, юристи, лекари и други. На заседанията на местните комисии участва и прокурор от районна прокуратура.

(3)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) В местните комисии се назначава секретар. Възнаграждението на секретаря се определя от кмета при условията и по реда, определени с правилника по чл. 4, ал. 6.

(4) Издръжката на местните комисии се осигурява от бюджета на Националната комисия.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Приютите за временно настаняване на жертвите на трафика на хора и приютите за последваща реинтеграция се откриват:

1. 1.(доп. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) от Националната комисия по нейна инициатива или по предложение на местните комисии или общините;
2. 2. от физически лица и юридически лица с нестопанска цел, които предоставят подслон на жертвите на трафика на хора, след вписване в регистър към Националната комисия при условия и по ред, определени с правилника по чл. 12.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) В приютите се приемат лица, които са заявили, че са жертви на трафика на хора. Приемането се извършва по тяхно искане за срок не по-малко от 30 дни при условията и по реда на този закон и правилника по чл. 12.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Срокът на настаняване може да бъде продължен по предложение на съответния приют, местните комисии, органите на досъдебното производство или съда, когато лицето е изявило желание за това.

(1)(Предишен текст на чл. 10 - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Приютите за временно настаняване:

1. 1. осигуряват нормални условия за пребиваване и лична хигиена;
2. 2. предоставят на настанените лица храна и медикаменти;
3. 3. обезпечават неотложна медицинска и психологическа помощ;
4. 4. подпомагат настанените лица за установяването на контакт с техните близки, както и със специализираните ведомства и организации;
5. 5.(нова - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) в срока по чл. 9, ал. 2 осигуряват безплатна правна помощ и подходяща езикова помощ, ако настаненото лице не владее български език.

(2)(Нова - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Приютите за последваща реинтеграция:

1. 1. осигуряват нормални условия за пребиваване и лична хигиена;
2. 2. подпомагат социалното включване на жертвите на трафика на хора.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Националната комисия създава центрове за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора, наричани по-нататък "центровете".

(2) Центровете:

1. 1. предоставят информация относно административните и съдебните процедури, които уреждат подпомагането и защитата на жертвите на трафика на хора, на разбираем за тях език;
2. 2. осигуряват специализирана психологическа и медицинска помощ;
3. 3. подпомагат реинтегрирането на жертвата в семейната и социалната среда.

(3) Средствата за функциониране на центровете се осигуряват от бюджета на Националната комисия.

(1) Редът за откриване на приютите по чл. 9, ал. 1 и центровете по чл. 11, организацията на работата им, управлението и контролът се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

(2) Средствата за функциониране на приютите по чл. 9, ал. 1, т. 1 се осигуряват от бюджета на Националната комисия.

(1) Дипломатическите и консулските представителства на Република България разпространяват до заинтересуваните лица и рискови групи информационни материали за правата на жертвите на трафика на хора.

(2) Дипломатическите и консулските представителства на Република България предоставят информация на органите на съответната чужда държава за българското законодателство в областта на борбата с трафика на хора.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Органите по закрила на детето, определени от Закона за закрила на детето, предприемат необходимите мерки за закрила на детето - жертва на трафик на хора, с оглед на гарантирането на неговите права.

(1) След като идентифицират лицата, които са жертви на трафика на хора, органите на досъдебното производство са длъжни незабавно да ги информират за възможността да получат специална закрила, ако в едномесечен срок декларират съгласието си да сътрудничат за разкриване на престъплението.

(2) По предложение на Държавната агенция за закрила на детето срокът по ал. 1 може да бъде продължен до два месеца, когато лицето, жертва на трафика, е дете.

(1) Прокурорът се произнася с постановление по искането на лицето, жертва на трафика на хора, за предоставяне на статут на специална закрила в тридневен срок от постъпването му.

(2) Отказът за предоставяне на статут по ал. 1 може да се обжалва в тридневен срок пред по-горния прокурор, който е длъжен да се произнесе по жалбата незабавно.

(1) Статутът на специална закрила се прекратява от органа по чл. 27 преди изтичане на определения от него срок, когато:

1. 1. лицето е подновило контактите си с извършителите на престъплението, за разкриването на което е декларирало съдействието си;
2. 2. органът по чл. 27 счете, че декларираното съгласие е привидно;
3. 3. съществува опасност за обществения ред и националната сигурност.

(2) В случаите по ал. 1 прокурорът се произнася с постановление, което подлежи на обжалване в тридневен срок пред по-горния прокурор, който се произнася по жалбата незабавно.