(1) Охраната на лицата по чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2 се прекратява на основание на решение на комисията по чл. 39, ал. 9 от ЗМВР, съответно на комисията по чл. 23 от ЗНСО.
(2) Когато охраната се осъществява по отношение председателя или член на комисията по чл. 39, ал. 9 от ЗМВР, охраняваното лице не участва при вземането на решението по ал. 1.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 71 от 2025 г.) Охраната на лицата по чл. 1, ал. 2, т. 3 се прекратява с акт на органа по чл. 123, ал. 1 от НПК след уведомяване от ръководителя на структурата, осъществяваща охраната, за настъпване на обстоятелство за прекратяване на охраната по НПК. Когато е определен конкретен срок за охраната, уведомяването се извършва най-късно десет дни преди изтичането му.
(4)(Доп. - ДВ, бр. 71 от 2025 г.) В случаите, в които е определен конкретен срок за охрана на лицата по чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 3, най-късно десет дни преди изтичането му ръководителят на структурата, осъществяваща охраната, писмено уведомява съответната комисия или съответния орган, назначил охраната.