(Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.)
(1)(Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Превозвачът е длъжен да заплати обезщетение за погинал (изгубен) товар в размер на неговата цена, но не повече от за всяка единица товар.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Като единица товар се счита:
- 1. за генералните товари - всяка опаковка, съд, сандък, палет, контейнер, бройка, връзка или други единици товар, описани в тарифната номенклатура на пристанищата;
- 2. за насипните и наливните товари - всеки тон, ако навлото е определено според теглото;
- 3. за дървесината и другите товари - всеки тон или кубически метър, ако навлото е определено на база обем.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С международен договор, страна по който е Република България, може да се установи друг размер на обезщетението по ал. 1 за отделна единица товар.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Спрямо чуждестранен кредитор, чиято държава е установила по-нисък размер за отговорността на превозвача от тоя по ал. 1, превозвачът отговаря за обезщетения в рамките на този по-нисък размер.